Опасният връх Ботев взе поредна жертва Карловец излетя в...
Опитен алпинист почина под връх Ботев на Богоявление. 54-годишният карловец Делчо Делчев и негов другар подхванали нанагорнище на върха от хижа Рай по известната Тарзанова пътека. Въпреки че е обезопасено със стоманено въже, трасето е извънредно стръмно и рисково, даже през лятото. А през зимата преспите и заледяванията вършат катеренето над пропастите същинска съветска
рулетка. В една от пропастите над Райските скали по зла подигравка на ориста карловецът полетял след съдбовно падение.
Неслучайно минаването по пътеката е всекидневен тест за планинари - тук-там по нея в действителност безусловно висиш над зъберите, от които пада 125-метровият водопад Райско пръскало, най-високият у нас. Пътеката носи името на метеоролога Тодор Божков с прякор Тарзан, който я прокарва през 1944 година, но по-късно умира навръх нея.
Трагедията, белязала тазгодишното Богоявление, удостоверява черната популярност на старопланинския отличник като най-коварното място за туристи. Това е и следващ урок, че се заплаща висока цена при подценяване на рисковете в планината, изключително зимната.
Макар да не е най-високата българска планина, Балканът крие най-вече рискове. Това е и мястото с най-вече произшествия с туристи, в това число с съдбовен край. Ботев е най-коварният връх - времето се скапва за секунди, това е мястото с минимум ясни дни в годината.
Тук са най-вече жертвите - туристи и алпинисти. На върха сняг не се задържа поради мощния вятър, само че в подножието натрупва преспи по няколко метра. Ветровете са толкоз мощни, че преди няколко години смъкнаха по-ниската, 80-метрова кула на ретранслаторната станция. В момента над Ботев стърчи единствено една 100-метрова кула, която се вижда от километри.
Планината не е палач, само че би трябвало да я познаваш, да спазваш разпоредбите, да не надценяваш силите си. Иначе ще платиш жестока цена, безапелационни са и специалистите, и опитните планинари.
През ноември 2016 година екскурзиант замръзна в подстъпите на Ботев. 400 военни и доброволци търсиха седмица изчезналия, в избавителната акция се включи и вертолет Кугър. Тялото на 34-годишния програмист Мирослав Късовски бе намерено в североизточното подножие на Ботев, на метри от подслон Маринка - преди десетилетия комфортен избавителен дом, през днешния ден в окаяно положение.
Районът, където почина Мирослав, е не по-малко рисков от Тарзановата пътека. Въпреки гъстата жалонна маркировка поради непрогледните мъгли десетки са случаите на опитни планинари, които се объркват и губят ориентировка в подстъпите на връх Ботев.
Вдясно от образцовия преди години подслон Маринка, който в този момент е изтърбушен и в плачевно положение, са страховитите пропасти на Северен Джендем. Пропадането там е 99 % съдбовно.
Точно над заслона, малко преди върха, умират преди 65 години най-хубавите тогавашни пловдивски алпинисти. За една от най-старите нещастия на Ботев припомня паметникът на седлото сред главния връх и Малкия пестник (2341 м). Там в снежната вихрушка на 31 декември 1954 година са намерили гибелта пловдивчаните инж. Драгомир Иванов (Драго), Николай Юруков (Ники) и Артин Артинян (Арто).
Опитните планинари потеглят от Пловдив през Калофер за върха, където да посрещнат Нова година. Така и не стигат - отделила се козирка ги запраща в пропастта на Северния Джендем. Едва на 6 юни 1955 година телата са открити в подножието на скалните чуки на връх Ушите, Арменкая.
Плоча на западния скат на Ботев припомня за най-голямата покруса от 3 октомври 1962 година Ямболска група възпитаници и учители потеглят към върха, където били постоянни посетители. Този път обаче времето било неприятно. Рязко рухване на температурата и дъжд паникьосали и пръснали групата.
Късно през нощта лидерът Янко, шеф на учебното заведение, дошъл в станцията и се развикал: Децата умират! Спасителна група ги намерила полузамръзнали по скатовете. Три деца и преподавател починали.
На 2 февруари 2003 година в подножието на Ботев, по маршрута сред хижите Рай и Левски, лавина опустошава 24-годишния планинар и пещерняк Илия Илчев от Сопот.
Празнуват с другари на хижа Рай Петльов ден - 2 февруари е паметен празник за калоферската хижа, купонът е до зори, с обичайни ритуали с къпане, солени гевречета и печати. Сутринта Илия потегля на разходка със снегоходки макар предизвестията на хижаря за неприятно време. Застига го лавина. Отцепва се снежна дъска и го повлича надолу. Тежкият сняг го превърта в дерето и го удря в камък. Илия умира на място.
В памет на сина си, а и на всички починали в Балкана, бащата Петко Илиев от Сопот е издигнал до хижата параклиса „ Св. Пантелеймон ”.
Най-бързо, за по-малко от час, се стига до върха откъм Карловски подслон, който от няколко години е същински избавителен дом за туристите във високата планина. И този подслон обаче е лобно място на финансов контрольор и невръстния му наследник преди години.
През януари 2008 година по пътя от подслон Ботев към карловската хижа „ Равнец ” почина 27-годишният софиянец Дамян Димитров, чиновник в Пощенска банка. В снежно време и вихрушка Дамян тръгнал с другари от заслона към хижа „ Левски ”, само че не по билния път, означен с железни жалони, а по летния, който е извънредно лавиноопасен зиме. Димитров не бил добре снабден, без шлем на главата, и изостанал от групата. Вместо да се върне в заслона, където имало доста хранителни ресурси, траял надолу и бяла гибел го застигнала в бурята и дълбоките няколко метра преспи.
Царски подарък за Фердинанд
Връх Ботев, 2376 м, е част от Природен парк " Централен Балкан ", наоколо до Карлово и Калофер. В предишното върхът е именуван Юмрукчал поради формата си, както и Фердинандов. През 1889 година цар Фердинанд изкачил върха, а кметът му подарил 10 000 декара гора в местността Рая. През 1950 година е наименуван на името на Христо Ботев.
Ботев е най-ветровитото място в България и с най-вече мъгли - 291 дни годишно. Зимите на върха траят над 7 месеца.
Към върха се потегля от Калофер - 7-8 часа и от Карлово - към 10 часа.
Осем измръзнаха на Амбарица
Една от най-големите високопланински нещастия у нас става на връх Амбарица, на няколко часа път от връх Ботев. Неспазване на обикновени правила трансформира екскурзията на кърджалийски туристи в призрачен сън. Мъгла обърква групата от 50 души, настава суматоха. 11 се окопават в иглу, 39 потеглят по жалоните към хижа „ Амбарица ” в ураганния вятър. Бялата гибел убива осмина.
Пристигнали по паника спасители от отрядите в Сопот, Пловдив, Троян събират трупове и премръзнали по билото. Хеликоптерите ги придвижват до Пловдив.
Зимен катехизис
Подготовката за зимен планински преход изисква прецизно съблюдаване на правила, поучават от ПСС:
Разучете добре маршрута, изберете устойчиво време, в никакъв случай самичък.
Заредете добре телефона, носете GPS, фенерче, очила, лавинен апарат.
Зимните облекла би трябвало да са сухи, леки, на пластове, обувките - постоянни, гетите - наложителни, снегоходките - целесъобразни.
Храната да е лека, богата на калории - мед, ядки, шоколад. Чаят оказва помощ и против хипотермия. 
