Мирела Костадинова: Оперната примадона Цветана Табакова пее в Лондон с Шаляпин в „Княз Игор“
Оперната актриса Цветана Тодорова има рядко срещан поетичен глас с огромен диапазон. Един от последните ù облици е на Анджелика в творбата на Пучини „ Сестра Анджелика “.
Композирането на музикалното произведение стартира през март на 1917 година във Виареджо. Пучини работи над него доста бързо, музиката е написана към края на август, а през септември приключва оркестрацията. Премиерата на операта е на 14 декември 1918 година в Метрополитън Опера, в Ню Йорк. Композиторът надали е подозирал, че тя ще бъде изпълнена в дребна страна като България.
За финален път Цветана Табакова се явява на сцена на 21 октомври 1936 година в ролята на Лиза от „ Дама пика “. Две седмици по-късно – на 6 ноември към този момент не е сред живите. Умира едвам на 31 години.
Когато си отива от живота цяла София скърби. Върху колона на Народния спектакъл е залепен некролог, който известява ранната ù гибел. От постройката се веят траурни флагове. Пред храма на Мелопомена изчакват доста нейни фенове, с цел да се поклонят за последно пред гения ù.
Безкрайната върволяк от народ потъва във входовете на театъра, само че не с цел да си купи билети за премиера…А с цел да постави бели хризантеми пред ковчега ù. Вътре мирише на тамян и свещи. В залата на театъра е съвсем мрачно и завесата е спусната. Чуват се звуци на орган, които като че ли попиват скръбта на присъстващите.
До ковчега ù е комплициран огромен неин портрет. Черните ù очи са живи, радостни, а устата ù като че ли е подготвена да се отвори и да извърши залата с упоителни сладки трели. По стените на фоайето са окачени костюмите ù от спектакли, с които за първи път е играла Татяна, Тоска, Аида и други емблематични функции. Някой шепти: „ Жестока орис! Това е изкуството на артиста! Мимолетно, нетрайно, без диря след себе си “.
Навън безшумно роси есенен дъждец. Босоноги вестникарчета тичат из града и популяризират тъжната новина. А хората се срещат по централните улици на столицата и вместо „ добър ден “ си прошепват: „ Цветана Табакова умря “.
Още до момента в който е жива примата смята, че изкуството би трябвало да носи наслада на индивида. Тя самата обича класическото, тъй като „ стилното е нетрайно и преходно “.
Приживе основава незабравими трагични облици, а в очите на публиката се виждат сълзи. В късия си креативен и житейски път тя се показва и като надарена концертна певица. Представените от нея концерти у нас и в чужбина възхищават публиката. Сцената за нея е целият ù живот. Обича да повтаря, че се стреми към непрекъснат напредък, хубост и съвършенство.
Родена е на 27 януари 1905 година в Брезник. Баща ù е от Берковица и е офицер. Дядо ù по бащина линия Иван Хр. Табаков е възрожденец, взел участие в освобождението на България, а поради революционната си активност е заточен в Диарбекир. Майка ù е от Сопот. Баща ù Иван Бенчев е бил съмишленик на Левски. Също е непосредствен другар на Вазов, който в един собствен роман написа за добре охранените му „ атове “. Брат ù е художникът Иван Табаков, приключил Художествената академия при проф. Никола Ганушев и Никола Маринов.
Докато Цветана е дете постоянно местят татко ù от гарнизон на гарнизон и той взема фамилията със себе си. „ В горните класове на гимназията във Враца проявявах мощно увлечение към пеенето. Исках непременно да стана певица, само че в този град нямаше условия за подготовката ми и аз отпътувах за София “.
От времето, в което живее във Враца се познава и с един различен огромен наш създател - скулптора Андрей Николов, който назовава „ изключителна креативна персона с необятна бохемска душа “. За него споделяла, че ненавиждал тиранията, демагогията, подмолните игри в живота, употребата. Споделял постоянно това, което мисли и усеща.
„ Чистосърдечен като дете, само че умен и предвидлив. И до момента в Рим приказват с удивление за него “.
През 1924 година Цветана Табакова се записва в Музикалната академия и постъпва в певческия клас на проф. Иван Вулпе. „ На този мой пръв преподавател – възпитател и артист дължа доста. Благодарение на неговата прелестна реалистична певческа школа се изявих по този начин бързо на сцената. Наскоро след положен изпит станах стажант - артистка в Народната опера “, споделя Цветана Табакова пред журналиста Петко Тихолов малко преди гибелта си. После прибавя, че оперният актьор би трябвало да има гений, професионална и театрална подготовка, обща просвета, сексапил и омагьосване. А тя има всичко това.
Дебютната ù роля е Фредерик от операта „ Миньон “. Но още през 1924 година като студентка в първи курс ù поверяват ролята Мерседес в „ Кармен “ и Джована в „ Риголето “. После следват и Мюзет в „ Бохеми “, Татяна в „ Евгени Онегин “, Жрица в „ Аида “, Елен в „ Лакме “, Неда в „ Палячо “, Леонора в „ Трубадур “, Тоска от едноименната опера.
Тя бързо заучава словесния текст и музиката, влага цялата си душа при построяването на облиците. „ Превъплащението е сложна и деликатна работа “, споделяла тя.
На сцената извършва и Рахил в „ Еврейката “, Купава в „ Снежанка “, Турандот от познатата опера, Дона Анна в „ Дон Жуан “, Агата във „ Вълшебният стрелец “, Сента в „ Летящият холандец “, Елизабет в „ Танхойзер “, Сантуна в „ Селска чест “.
Играе и функции от българския оперен репертоар – Аляна в „ Княз аскет “ на Венедикт Бобчевски, Латина в „ Страхил челник “ на Петко Наумов и Царица Мария в „ Цар Калоян “ на Панчо Владигеров.
През 1927 година я изпращат на специализация в Париж. Учи при известния възпитател Дюпре. Посещава оперни представления. Изнася няколко концерта, които се посрещат добре от рецензията и френската аудитория. Но се завръща в България, с цел да се появи на наша сцена в тридесет разнообразни функции за дванадесет сезона. Само на 27 години печели Международен певчески конкурс във Виена.
Най-пълнокръвно се усеща в Татяна и Дона Анна – прелестни женски облици – поетичен и драматичен. Доволна е и от ролята си Ярославна от „ Княз Игор “ и в Мария от „ Цар Калоян “.
През 1931 година в Лондон пее на сцена дружно с гениалния Шаляпин в Руската опера на Церетели в ролята на Ярославна в „ Княз Игор “. Това присъединяване за нея е огромна чест и горделивост до края на живота ù.
Сама споделяла, че ориста на актьора в България е нежелана. „ На сцената цветя и аплодисменти, а в живота бедност и давност “. Но Цветана Табакова остава задълго „ царицата на оперната сцена “ за доста българи, същинска примадона, която през днешния ден е изцяло забравена.
Композирането на музикалното произведение стартира през март на 1917 година във Виареджо. Пучини работи над него доста бързо, музиката е написана към края на август, а през септември приключва оркестрацията. Премиерата на операта е на 14 декември 1918 година в Метрополитън Опера, в Ню Йорк. Композиторът надали е подозирал, че тя ще бъде изпълнена в дребна страна като България.
За финален път Цветана Табакова се явява на сцена на 21 октомври 1936 година в ролята на Лиза от „ Дама пика “. Две седмици по-късно – на 6 ноември към този момент не е сред живите. Умира едвам на 31 години.
Когато си отива от живота цяла София скърби. Върху колона на Народния спектакъл е залепен некролог, който известява ранната ù гибел. От постройката се веят траурни флагове. Пред храма на Мелопомена изчакват доста нейни фенове, с цел да се поклонят за последно пред гения ù.
Безкрайната върволяк от народ потъва във входовете на театъра, само че не с цел да си купи билети за премиера…А с цел да постави бели хризантеми пред ковчега ù. Вътре мирише на тамян и свещи. В залата на театъра е съвсем мрачно и завесата е спусната. Чуват се звуци на орган, които като че ли попиват скръбта на присъстващите.
До ковчега ù е комплициран огромен неин портрет. Черните ù очи са живи, радостни, а устата ù като че ли е подготвена да се отвори и да извърши залата с упоителни сладки трели. По стените на фоайето са окачени костюмите ù от спектакли, с които за първи път е играла Татяна, Тоска, Аида и други емблематични функции. Някой шепти: „ Жестока орис! Това е изкуството на артиста! Мимолетно, нетрайно, без диря след себе си “.
Навън безшумно роси есенен дъждец. Босоноги вестникарчета тичат из града и популяризират тъжната новина. А хората се срещат по централните улици на столицата и вместо „ добър ден “ си прошепват: „ Цветана Табакова умря “.
Още до момента в който е жива примата смята, че изкуството би трябвало да носи наслада на индивида. Тя самата обича класическото, тъй като „ стилното е нетрайно и преходно “.
Приживе основава незабравими трагични облици, а в очите на публиката се виждат сълзи. В късия си креативен и житейски път тя се показва и като надарена концертна певица. Представените от нея концерти у нас и в чужбина възхищават публиката. Сцената за нея е целият ù живот. Обича да повтаря, че се стреми към непрекъснат напредък, хубост и съвършенство.
Родена е на 27 януари 1905 година в Брезник. Баща ù е от Берковица и е офицер. Дядо ù по бащина линия Иван Хр. Табаков е възрожденец, взел участие в освобождението на България, а поради революционната си активност е заточен в Диарбекир. Майка ù е от Сопот. Баща ù Иван Бенчев е бил съмишленик на Левски. Също е непосредствен другар на Вазов, който в един собствен роман написа за добре охранените му „ атове “. Брат ù е художникът Иван Табаков, приключил Художествената академия при проф. Никола Ганушев и Никола Маринов.
Докато Цветана е дете постоянно местят татко ù от гарнизон на гарнизон и той взема фамилията със себе си. „ В горните класове на гимназията във Враца проявявах мощно увлечение към пеенето. Исках непременно да стана певица, само че в този град нямаше условия за подготовката ми и аз отпътувах за София “.
От времето, в което живее във Враца се познава и с един различен огромен наш създател - скулптора Андрей Николов, който назовава „ изключителна креативна персона с необятна бохемска душа “. За него споделяла, че ненавиждал тиранията, демагогията, подмолните игри в живота, употребата. Споделял постоянно това, което мисли и усеща.
„ Чистосърдечен като дете, само че умен и предвидлив. И до момента в Рим приказват с удивление за него “.
През 1924 година Цветана Табакова се записва в Музикалната академия и постъпва в певческия клас на проф. Иван Вулпе. „ На този мой пръв преподавател – възпитател и артист дължа доста. Благодарение на неговата прелестна реалистична певческа школа се изявих по този начин бързо на сцената. Наскоро след положен изпит станах стажант - артистка в Народната опера “, споделя Цветана Табакова пред журналиста Петко Тихолов малко преди гибелта си. После прибавя, че оперният актьор би трябвало да има гений, професионална и театрална подготовка, обща просвета, сексапил и омагьосване. А тя има всичко това.
Дебютната ù роля е Фредерик от операта „ Миньон “. Но още през 1924 година като студентка в първи курс ù поверяват ролята Мерседес в „ Кармен “ и Джована в „ Риголето “. После следват и Мюзет в „ Бохеми “, Татяна в „ Евгени Онегин “, Жрица в „ Аида “, Елен в „ Лакме “, Неда в „ Палячо “, Леонора в „ Трубадур “, Тоска от едноименната опера.
Тя бързо заучава словесния текст и музиката, влага цялата си душа при построяването на облиците. „ Превъплащението е сложна и деликатна работа “, споделяла тя.
На сцената извършва и Рахил в „ Еврейката “, Купава в „ Снежанка “, Турандот от познатата опера, Дона Анна в „ Дон Жуан “, Агата във „ Вълшебният стрелец “, Сента в „ Летящият холандец “, Елизабет в „ Танхойзер “, Сантуна в „ Селска чест “.
Играе и функции от българския оперен репертоар – Аляна в „ Княз аскет “ на Венедикт Бобчевски, Латина в „ Страхил челник “ на Петко Наумов и Царица Мария в „ Цар Калоян “ на Панчо Владигеров.
През 1927 година я изпращат на специализация в Париж. Учи при известния възпитател Дюпре. Посещава оперни представления. Изнася няколко концерта, които се посрещат добре от рецензията и френската аудитория. Но се завръща в България, с цел да се появи на наша сцена в тридесет разнообразни функции за дванадесет сезона. Само на 27 години печели Международен певчески конкурс във Виена.
Най-пълнокръвно се усеща в Татяна и Дона Анна – прелестни женски облици – поетичен и драматичен. Доволна е и от ролята си Ярославна от „ Княз Игор “ и в Мария от „ Цар Калоян “.
През 1931 година в Лондон пее на сцена дружно с гениалния Шаляпин в Руската опера на Церетели в ролята на Ярославна в „ Княз Игор “. Това присъединяване за нея е огромна чест и горделивост до края на живота ù.
Сама споделяла, че ориста на актьора в България е нежелана. „ На сцената цветя и аплодисменти, а в живота бедност и давност “. Но Цветана Табакова остава задълго „ царицата на оперната сцена “ за доста българи, същинска примадона, която през днешния ден е изцяло забравена.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ