Наистина ли Молдова е следващата цел на Путин?
Опасенията и страховете, че войната може да "прелее " оттатък територията на Украйна в Молдова се ускориха през седмицата.
На видеозапис, публикуван в обществените мрежи от беларуски публицист, се видя по какъв начин съдружникът на Владимир Путин - Александър Лукашенко - на съвещание на Съвета за национална сигурност на Беларус - да демонстрира пред географска карта напредването на съветските войски, разяснява Лъчезар Вълев за
В поста към каченото видео журналистът Тадеуш Гичан написа, че Лукашенко демонстрира военни обекти на Украйна, унищожени от ракети, изстреляни от територията на Беларус, както и че дава детайлности за бъдещите цели. На фрагментите се вижда, че някои от тях са в Приднестровието.
Как гледат на сюжета за разгръщане на войната в посока Молдова в Кишинев и в Букурещ?
Бивша руска република, не членува нито в НАТО, нито в Европейски Съюз, със слаба стопанска система, енергийно изцяло подвластна от Русия, граничи с Украйна, със слаба войска и малко население, част от което е рускоезично, с самостоятелен, отделил се проруски район - незачитан, самообявил се за Приднестровска молдовска република. Перфектната жертва ли е Молдова и може ли да бъде идната военна цел на Владимир Путин?
Може ли войната в Украйна да отвори отначало раната Молдова за Румъния и да я накара да закърви? В търсене на отговорите тръгваме от Букурещ, откъдето румънският политически анализатор и историк Кристиян Първулеску не вижда като евентуален все още сюжета за съветско нахлуване против Молдова.
"Идеята на Москва е да постави на власт в Киев проруско държавно управление, а на Молдова ѝ оказва стопански и енергиен напън през Приднестровието, това е значимо за Москва, тъй като Молдова е изцяло подвластна от съветския газ. Не съм уверен в желанията на Путин към този миг да нападне Молдова, като имаме поради сериозните военни проблеми, които имат в Украйна. Мисля, че за Путин моментът е доста сложен.
Политически той е в доста рискова позиция в страната си, тъкмо поради военните проблеми в Украйна и поради икономическата действителност в Русия. Не съм сигурен, че има потенциала да издържи на това. Не имам вяра, че в този миг Русия може да предприеме военна офанзива против Молдова. Дори имайки поради това, че Молдова няма по този начин готова войска като тази на Украйна, както и проруския политически курс на страната.
Години наред президентът от 2016 до 2020 година Игор Додон си сътрудничеше с Путин, а актуалният Мая Санду, която е проевропейски настроена, е на поста едвам от година и половина. Но хората в Молдова като цяло не са проруски настроени - има 25-30%, които в действителност са проруски, само че измежду рускоезичното население на Молдова няма единствено руснаци, останали от Съветския съюз, има и доста украинци. А те са солидарни с хората в Украйна. Така че обстановката не е толкоз елементарна даже в една дребна и бедна Молдова ".
В Молдова също не виждат съветско военно нахлуване като вероятен сюжет. Дионис Ченуша, молдовски политически анализатор и специалист от Центъра за източноевропейски изследвания в Литва:
"Русия е главно фокусирана в Украйна и този фокус ще се резервира. Тя няма интерес да разпростира своята инвазия към Молдова. За момента няма явен сигнал от Москва, че Молдова е идната в листата. За разлика от Украйна - Молдова има залегнал в Конституцията принцип за неутралитет.
Тя не е възнамерявала да се причисли към НАТО и към този момент е уязвима и подвластна от Русия. От логическа позиция Русия няма потребност да оказва спомагателен напън на Молдова, тъй като към този момент е построила канали и лостове за въздействие върху взимането на решения в страната.
Ние видяхме това по време на продължаващата енергийна рецесия, която беше провокирана от дейностите на държавната съветска газова компания "Газпром ", която е монополист на молдовския пазар. Цената, която Русия заплаща за нашествието в Украйна, към този момент е прекомерно висока. Воденето на дълга, продължителна война не е потребно за Русия. Затова Москва ще опита да завърши с войната колкото се може по-скоро и да консолидира своите позиции в Украйна. Така че, за какво Русия би имала интерес да продължи война, която към този момент нанася ѝ вреди - рублата, стопанската система, бизнесът и така нататък Освен това нова военна намеса би провокирала мощни антивоенни настроения вътре в съветското общество ".
Как хората в Молдова гледат на войната в Украйна, какви са мненията, има ли страхове и опасения за съветска инвазия?
"Много хора в Молдова са сигурни, че това може да се случи и са подготвени да избягат от страната при подобен сюжет. От страна на държавното управление в Кишинев няма намерено изразени паники за сходно развиване. Населението обаче има това чувство, тъй като хората наблюдават събитията в Украйна. Властите в Молдова се пробват да приказват с кротичък звук и да покажат, че управляват обстановката, както и че могат да вземат решение проблемите, с които се сблъсква Молдова. Най-важният от тях е бежанският поток от Украйна, който може да се трансформира в бежанска рецесия, в случай че Кишинев не получи поддръжка от интернационалната общественост, най-много от Европейски Съюз ", счита Ченуша.
Кишинев гледа към Москва с паника, а към Брюксел с очакване. Кормилото на властта в Молдова се държи от проевропейските сили в лицето на президента Мая Санду и войната в Украйна очевидно даде нов подтик за усилване по към този момент поетия път на Кишинев към Брюксел. Седмица след съветското нахлуване в УкрайнаМолдова публично подаде молба за участие в Европейския съюз. Може ли проевропейския път на Кишинев да стане бодил в очите на Владимир Путин и да последва ответна реакция от Москва?
Ченуша уточни, че държавното управление в Кишинев е проевропейско - има доста мощни връзки както с Брюксел, по този начин и с Вашингтон. Но Москва не се опасява от стъпките към евроинтеграция - това не я тормози съществено. За Русия най-важният аспект е обвързван с разширението на НАТО и това бе аргументът, който бе употребен и в тази ситуация с Украйна.
Молдова продължава да развива своите връзки с Европейски Съюз, тя към този момент получава поддръжка от европейски институции, в същото време обаче има редица проблеми, които би трябвало да реши преди да поеме по-категорично по своя европейски курс. Русия не се тормози, че Молдова внезапно, внезапно ще стане по-европейска, в сравнение с е в този момент. Има и други аспекти на въпроса - като спора в Приднестровието, енергийната взаимозависимост и накърнимост на Молдова, някои компактни райони на страната, чието население е формирано от съветски етнически групи като Гагаузката автономност, които се употребяват за вътрешно въздействие в Молдова ".
Път към Брюксел или път към Букурещ. Някога дружно доскоро повече от 100 години, а през днешния ден Молдова е със 70% румънскоезично население, с съвсем идентично знаме с Румъния и с парична единица молдовска проливам. Настроенията за обединяване от двете страни на границата обаче са комплицирани, политически конюнктурни и подвластни освен на стопански, само че и на съветски ползи и въздействие. Ако съветската войска влезе в Молдова, Румъния не може да направи доста, споделя Кристиян Първолеску.
Същото е и с Украйна. Според румънския политолог Букурещ може да прати военно съоръжение, само че не и румънска войска. Защото това значи директна военна интервенция на НАТО.
Жива ли е към момента в Букурещ концепцията за присъединение на Молдова, или единствено крайнодесните партии като парламентарно показаната "Алианс за обединяване на румънците " (AUR) таят такива настроения? Гледа ли през днешния ден Румъния на Молдова като на своите румнъскоговорящите, небогати съседи.
"От независимостта на Молдова през 1990 година има ясна публична позиция на Румъния - "Един народ, две страни ". Това обаче е позицията в Букурещ, а не тази в Кишинев. Например някогашният президент Игор Додон не признава съществуването на румънски език в Молдова. Позиция от руско време е, че молдовската история и молдовският език, не са същите като румънския. Това е част от съветската ревизионистка политика - да не бъде одобрявано обединяването от 1859 година сред Мултения и Молдова - южната и източната част на Молдова - това беше последица от Кримската война. За Русия не е задоволително да има мощна страна тук и по тази причина употребяват тези теории в Молдова - молдовска страна, молдовски език, молдовска просвета ".
Какви са настроенията на живеещите в Молдова за обединяване с Румъния и могат ли опасенията измежду част от обществото в някогашната руска република за съветска военна намеса да засилят проуниатските настроения и настройки в Молдова? Дионис Ченуша:
"Хората в Молдова са разграничени по този въпрос. Няма болшинство за едната или другата позиция. Но се усилва поддръжката за обединяване с Румъния. Въпреки това тази тематика е комплицирана. Силите, които поддържат обединяването с Румъния, са в съпротива на проевропейски настроената Мая Санду и нейната партия. Така че няма единение сред политически сили, подкрепящи обединяването и сегашното държавно управление. Затова не считат, че това е допустимо в близкото бъдеще, тъй като тази тематика към момента е табу за мейнстрийм партиите като тази на Санду. Не мисля, че обстановката в Украйна по някакъв метод ще форсира и ще усили % на хората, които поддържат тази концепция.
Защото фокусът на проруските сили и тези политически партии, които поддържат запазването на Молдова като самостоятелна страна, са още по-фокусирани към запазването на неутралитет и ще са срещу присъединението към НАТО, а Румъния е част от Алианса. Това в действителност може да бъде още един контрааргумент против обединяването с Румъния.
Румъния е част от НАТО, а НАТО е цел за Русия. В този подтекст Молдова не би желала да притегля съветското внимание със стъпки по обединяването си с Румъния. На върха на това имаме спорът в Приднестровието, който остава неуреден проблем и може да лиши от политическа позиция каквито и да е проекти за допустимо обединяване с Румъния ".
Според Ченуша настроенията в Молдова по тематиката за обединение с Румъния са разнообразни, без да има ясно преобладаващ лагер.
"Някои хора поддържат това, тъй като са прочувствено свързани с Румъния, имат мощна връзка с езика и историята. Има и други, които демонстрират интерес към Букурещ поради икономическите благоприятни условия, които би дало едно обединяване. Те не желаят да напущат Молдова, а да допринесат за това, оставайки в страната, даже тя да стане част от Румъния. Има и трета категория хора - тези, които гледат прагматично на връзките с Румъния. За тях е значимо да имат румънски паспорти, с цел да бъдат жители на Европейски Съюз. Така че имаме разнообразни ползи в обществото за това двете страни да се обединят. Няма единна молдовска позиция и позиция за смисъла на обединяването с Румъния, което основава спънки тази опция да пусне дълбоки корени и да се случи в обозримото бъдеще ".
На видеозапис, публикуван в обществените мрежи от беларуски публицист, се видя по какъв начин съдружникът на Владимир Путин - Александър Лукашенко - на съвещание на Съвета за национална сигурност на Беларус - да демонстрира пред географска карта напредването на съветските войски, разяснява Лъчезар Вълев за
В поста към каченото видео журналистът Тадеуш Гичан написа, че Лукашенко демонстрира военни обекти на Украйна, унищожени от ракети, изстреляни от територията на Беларус, както и че дава детайлности за бъдещите цели. На фрагментите се вижда, че някои от тях са в Приднестровието.
Как гледат на сюжета за разгръщане на войната в посока Молдова в Кишинев и в Букурещ?
Бивша руска република, не членува нито в НАТО, нито в Европейски Съюз, със слаба стопанска система, енергийно изцяло подвластна от Русия, граничи с Украйна, със слаба войска и малко население, част от което е рускоезично, с самостоятелен, отделил се проруски район - незачитан, самообявил се за Приднестровска молдовска република. Перфектната жертва ли е Молдова и може ли да бъде идната военна цел на Владимир Путин?
Може ли войната в Украйна да отвори отначало раната Молдова за Румъния и да я накара да закърви? В търсене на отговорите тръгваме от Букурещ, откъдето румънският политически анализатор и историк Кристиян Първулеску не вижда като евентуален все още сюжета за съветско нахлуване против Молдова.
"Идеята на Москва е да постави на власт в Киев проруско държавно управление, а на Молдова ѝ оказва стопански и енергиен напън през Приднестровието, това е значимо за Москва, тъй като Молдова е изцяло подвластна от съветския газ. Не съм уверен в желанията на Путин към този миг да нападне Молдова, като имаме поради сериозните военни проблеми, които имат в Украйна. Мисля, че за Путин моментът е доста сложен.
Политически той е в доста рискова позиция в страната си, тъкмо поради военните проблеми в Украйна и поради икономическата действителност в Русия. Не съм сигурен, че има потенциала да издържи на това. Не имам вяра, че в този миг Русия може да предприеме военна офанзива против Молдова. Дори имайки поради това, че Молдова няма по този начин готова войска като тази на Украйна, както и проруския политически курс на страната.
Години наред президентът от 2016 до 2020 година Игор Додон си сътрудничеше с Путин, а актуалният Мая Санду, която е проевропейски настроена, е на поста едвам от година и половина. Но хората в Молдова като цяло не са проруски настроени - има 25-30%, които в действителност са проруски, само че измежду рускоезичното население на Молдова няма единствено руснаци, останали от Съветския съюз, има и доста украинци. А те са солидарни с хората в Украйна. Така че обстановката не е толкоз елементарна даже в една дребна и бедна Молдова ".
В Молдова също не виждат съветско военно нахлуване като вероятен сюжет. Дионис Ченуша, молдовски политически анализатор и специалист от Центъра за източноевропейски изследвания в Литва:
"Русия е главно фокусирана в Украйна и този фокус ще се резервира. Тя няма интерес да разпростира своята инвазия към Молдова. За момента няма явен сигнал от Москва, че Молдова е идната в листата. За разлика от Украйна - Молдова има залегнал в Конституцията принцип за неутралитет.
Тя не е възнамерявала да се причисли към НАТО и към този момент е уязвима и подвластна от Русия. От логическа позиция Русия няма потребност да оказва спомагателен напън на Молдова, тъй като към този момент е построила канали и лостове за въздействие върху взимането на решения в страната.
Ние видяхме това по време на продължаващата енергийна рецесия, която беше провокирана от дейностите на държавната съветска газова компания "Газпром ", която е монополист на молдовския пазар. Цената, която Русия заплаща за нашествието в Украйна, към този момент е прекомерно висока. Воденето на дълга, продължителна война не е потребно за Русия. Затова Москва ще опита да завърши с войната колкото се може по-скоро и да консолидира своите позиции в Украйна. Така че, за какво Русия би имала интерес да продължи война, която към този момент нанася ѝ вреди - рублата, стопанската система, бизнесът и така нататък Освен това нова военна намеса би провокирала мощни антивоенни настроения вътре в съветското общество ".
Как хората в Молдова гледат на войната в Украйна, какви са мненията, има ли страхове и опасения за съветска инвазия?
"Много хора в Молдова са сигурни, че това може да се случи и са подготвени да избягат от страната при подобен сюжет. От страна на държавното управление в Кишинев няма намерено изразени паники за сходно развиване. Населението обаче има това чувство, тъй като хората наблюдават събитията в Украйна. Властите в Молдова се пробват да приказват с кротичък звук и да покажат, че управляват обстановката, както и че могат да вземат решение проблемите, с които се сблъсква Молдова. Най-важният от тях е бежанският поток от Украйна, който може да се трансформира в бежанска рецесия, в случай че Кишинев не получи поддръжка от интернационалната общественост, най-много от Европейски Съюз ", счита Ченуша.
Кишинев гледа към Москва с паника, а към Брюксел с очакване. Кормилото на властта в Молдова се държи от проевропейските сили в лицето на президента Мая Санду и войната в Украйна очевидно даде нов подтик за усилване по към този момент поетия път на Кишинев към Брюксел. Седмица след съветското нахлуване в УкрайнаМолдова публично подаде молба за участие в Европейския съюз. Може ли проевропейския път на Кишинев да стане бодил в очите на Владимир Путин и да последва ответна реакция от Москва?
Ченуша уточни, че държавното управление в Кишинев е проевропейско - има доста мощни връзки както с Брюксел, по този начин и с Вашингтон. Но Москва не се опасява от стъпките към евроинтеграция - това не я тормози съществено. За Русия най-важният аспект е обвързван с разширението на НАТО и това бе аргументът, който бе употребен и в тази ситуация с Украйна.
Молдова продължава да развива своите връзки с Европейски Съюз, тя към този момент получава поддръжка от европейски институции, в същото време обаче има редица проблеми, които би трябвало да реши преди да поеме по-категорично по своя европейски курс. Русия не се тормози, че Молдова внезапно, внезапно ще стане по-европейска, в сравнение с е в този момент. Има и други аспекти на въпроса - като спора в Приднестровието, енергийната взаимозависимост и накърнимост на Молдова, някои компактни райони на страната, чието население е формирано от съветски етнически групи като Гагаузката автономност, които се употребяват за вътрешно въздействие в Молдова ".
Път към Брюксел или път към Букурещ. Някога дружно доскоро повече от 100 години, а през днешния ден Молдова е със 70% румънскоезично население, с съвсем идентично знаме с Румъния и с парична единица молдовска проливам. Настроенията за обединяване от двете страни на границата обаче са комплицирани, политически конюнктурни и подвластни освен на стопански, само че и на съветски ползи и въздействие. Ако съветската войска влезе в Молдова, Румъния не може да направи доста, споделя Кристиян Първолеску.
Същото е и с Украйна. Според румънския политолог Букурещ може да прати военно съоръжение, само че не и румънска войска. Защото това значи директна военна интервенция на НАТО.
Жива ли е към момента в Букурещ концепцията за присъединение на Молдова, или единствено крайнодесните партии като парламентарно показаната "Алианс за обединяване на румънците " (AUR) таят такива настроения? Гледа ли през днешния ден Румъния на Молдова като на своите румнъскоговорящите, небогати съседи.
"От независимостта на Молдова през 1990 година има ясна публична позиция на Румъния - "Един народ, две страни ". Това обаче е позицията в Букурещ, а не тази в Кишинев. Например някогашният президент Игор Додон не признава съществуването на румънски език в Молдова. Позиция от руско време е, че молдовската история и молдовският език, не са същите като румънския. Това е част от съветската ревизионистка политика - да не бъде одобрявано обединяването от 1859 година сред Мултения и Молдова - южната и източната част на Молдова - това беше последица от Кримската война. За Русия не е задоволително да има мощна страна тук и по тази причина употребяват тези теории в Молдова - молдовска страна, молдовски език, молдовска просвета ".
Какви са настроенията на живеещите в Молдова за обединяване с Румъния и могат ли опасенията измежду част от обществото в някогашната руска република за съветска военна намеса да засилят проуниатските настроения и настройки в Молдова? Дионис Ченуша:
"Хората в Молдова са разграничени по този въпрос. Няма болшинство за едната или другата позиция. Но се усилва поддръжката за обединяване с Румъния. Въпреки това тази тематика е комплицирана. Силите, които поддържат обединяването с Румъния, са в съпротива на проевропейски настроената Мая Санду и нейната партия. Така че няма единение сред политически сили, подкрепящи обединяването и сегашното държавно управление. Затова не считат, че това е допустимо в близкото бъдеще, тъй като тази тематика към момента е табу за мейнстрийм партиите като тази на Санду. Не мисля, че обстановката в Украйна по някакъв метод ще форсира и ще усили % на хората, които поддържат тази концепция.
Защото фокусът на проруските сили и тези политически партии, които поддържат запазването на Молдова като самостоятелна страна, са още по-фокусирани към запазването на неутралитет и ще са срещу присъединението към НАТО, а Румъния е част от Алианса. Това в действителност може да бъде още един контрааргумент против обединяването с Румъния.
Румъния е част от НАТО, а НАТО е цел за Русия. В този подтекст Молдова не би желала да притегля съветското внимание със стъпки по обединяването си с Румъния. На върха на това имаме спорът в Приднестровието, който остава неуреден проблем и може да лиши от политическа позиция каквито и да е проекти за допустимо обединяване с Румъния ".
Според Ченуша настроенията в Молдова по тематиката за обединение с Румъния са разнообразни, без да има ясно преобладаващ лагер.
"Някои хора поддържат това, тъй като са прочувствено свързани с Румъния, имат мощна връзка с езика и историята. Има и други, които демонстрират интерес към Букурещ поради икономическите благоприятни условия, които би дало едно обединяване. Те не желаят да напущат Молдова, а да допринесат за това, оставайки в страната, даже тя да стане част от Румъния. Има и трета категория хора - тези, които гледат прагматично на връзките с Румъния. За тях е значимо да имат румънски паспорти, с цел да бъдат жители на Европейски Съюз. Така че имаме разнообразни ползи в обществото за това двете страни да се обединят. Няма единна молдовска позиция и позиция за смисъла на обединяването с Румъния, което основава спънки тази опция да пусне дълбоки корени и да се случи в обозримото бъдеще ".
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ