Писна ми да слушам колко хубаво било през соца!
Омръзна ми да чета и чувам какъв брой хубаво сме живели при социализма. Нека опресня паметта на тези, които се вършат, че не помнят каква беше истината. Ето някои обстоятелства:
1. Забранено беше да посещаваме черква.
2. Не можеше свободно да напускаш страната.
3. Не можеше да имаш лично мнение.
4. Не можеше да имаш висше обучение, в случай че не си член на ДКМС.
5. Нямаше независимост на словото и печата.
6. Не можеше да имаш дълга коса.
7. Не можеше да слушаш западна музика.
8. Не можеше да не вървиш на манифестациите им.
9. Не можеше да не работиш на бригадите им.
10. Не можеше да не отидеш в казармите им.
11. Не можеше да си друг.
12. Не можеше да притежаваш валута.
13. Не можеше да не им работиш.
14. Не можеш да не гласуваш.
15. Не можеш да живееш без позволение от управляващите в мечтано обитаемо място.
16. Трябваше да чакаш няколко десетилетия, с цел да получиш жилище, автомобил, телефон.
17. Можеше в никакъв случай да не получиш телефон „ по целенасоченост “, в случай че си „ зложелател “.
18. Можеше да изгниеш в пандиза за описване на политически анекдот.
19. Можеше да изгниеш в лагер и да нахранят с тялото ти лагерните свине „ по целенасоченост “ без присъда от съд.
20. Не можеше да приказваш свободно с другари, сътрудници, съседи – можеше да са доносници.
21. Не можеше да сключиш брак с чужденец, в случай че не ти разрешат.
22. Не можеше да кръстиш детето си със „ западно “ име.
23. Не можеше да поддържаш връзка с емигрирали родственици.
24. Ако излезеш отвън България без позволение или не се завърнеш след периода на разрешението за престояване в чужбина, ставаше нарушител и можеше да влезеш в пандиза за 3 години и цялото ти имущество (жилище, вила, автомобил, мебели, дрехи) да бъде иззето.
25. Не можеше да посещаваш без позволение от управляващите („ открит лист “) обитаемоте места в граничните региони на личната ти страна.
26. Не можеше да наемеш обща стая в хотел с лице от другия пол, в случай че то не попада в легитимацията ти като легален сватбен сътрудник.
Тодор Г. Тодоров
