Най-важната линия в живота: Вдъхновяващата реч на Владимир Гърбич
Олимпийски първенец (2000 година в Сидни), европейски първенец (2001 година в Чехия), сребърен медалист от международно състезание (1998 година в Япония) - Владимир Гърбич знае по какъв начин да бъде на върха. Бившият сръбски волейболист има на какво да научи своите почитатели. А философията си е избистрил преди повече от 8 години - малко откакто приключи дейната си спортна кариера.
В къс видеоклип, рекламиращ летния волейболен лагер на Гърбич, той изяснява ясно на своята най-голяма щерка Ина за философията, която е попил от своя татко и нейн дядо Милош, също част от националния тим на Сърбия.
Как се става първенец? С едно изречение: " Много е значимо да се разграничиш от хората, които не вършат нищо, а непрекъснато се оплакват, а на игрището да даваш повече от 100% от себе си ".
А с повече думи - от самия Владимир Гърбич:
" Преди 40 години, по-точно преди 41, през 1979 година, когато започнах да се занимавам с волейбол, твоят дядо и мой татко ме докара до линията на полето, тъкмо както аз направих с теб в този момент. Обясни ми по какъв начин и по какъв метод би трябвало да се държа на волейболното игрище. И къде е разликата…
Заведе ме до линията на едно бетонно игрище. Тя към този момент се е изтрила. Нямах маратонки като твоите, а едни платнени. Бях с потник и къси панталони. Моите набори се сещат какви тъкмо. Каза ми по този начин:
„ Това не е естествена линия. Това е линия, която разделя два свята ". От тази страна е светът на естествените, нормалните хора, които седят пред кръчмата, смеят се и не вършат нищо. Тези хора не желаят да правят нищо, не желаят да схванат кои са и какъв брой могат. Това са хората, които споделят „ Ех, бих могъл… “, „ Ех, в случай че бях аз, щях да… “. Това са хората, които не желаят да знаят какъв брой доста могат, тъй като се опасяват да не се разочароват. Винаги им е отговорен някой различен, постоянно тъкмо техния капацитет не са оценили, постоянно те сякаш могат да се оправят по-добре. Това са злобарите! Целият им живот минава без да схванат, че имат някакъв прикрит гений.
Тази линия разделя света на елементарните от света на рицарите и самураите. Те не се раждат такива. Те вземат решение да бъдат такива. Това е светът на хората, които имат храброст да създадат първата крачка и всяка последваща в битката, на гладиаторската сцена, на волейболното игрище вършат, влагайки минимум 100%. Защото за тях това е чест, привилегия, обвързване към своя народ, своята страна, своя тим. Те дават всичко от себе си. И демонстрират, че го вършат с чест!
Ето по този начин се хвани, когато излезеш на волейболното игрище. Във всяка стъпка, която правиш, влагай мощ. Така ще схванеш коя си, на какво си способна, ще откриеш гения в себе си, без значение дали волейболът част от живота ти или не. Така ще се научиш по какъв начин да се реализираш като човек и в 360 градуса да се превърнеш в това, в което би трябвало.
Щом имаш храброст да пристъпиш в моя свят, в който аз от дълго време влязох, можеш да станеш олимпийска шампионка, само че освен с орден, а с решения и философия, да дадеш всичко от себе си, 101%. Можеш да погледнеш себе си в огледалото и да кажеш: „ Гордея се с това, което реализирах “. Изправи се, пристъпи безстрашно, опознай себе си. Това е единственият метод да се гордееш със себе си, да можеш да се погледнеш в огледалото.
Това важи и за вас. Ако желаете да живеете живот, който си заслужава, а не просто минава, да разберете кои сте, да придадете смисъл на съществуването си, да не трансферирате отговорността на другите, да не им завиждате… Начертайте си линия, преминете през нея, разберете кои сте, работете върху себе си, гордейте се със себе си. И по този начин дайте всичко от себе си, с цел да сте удовлетворени "
В къс видеоклип, рекламиращ летния волейболен лагер на Гърбич, той изяснява ясно на своята най-голяма щерка Ина за философията, която е попил от своя татко и нейн дядо Милош, също част от националния тим на Сърбия.
Как се става първенец? С едно изречение: " Много е значимо да се разграничиш от хората, които не вършат нищо, а непрекъснато се оплакват, а на игрището да даваш повече от 100% от себе си ".
А с повече думи - от самия Владимир Гърбич:
" Преди 40 години, по-точно преди 41, през 1979 година, когато започнах да се занимавам с волейбол, твоят дядо и мой татко ме докара до линията на полето, тъкмо както аз направих с теб в този момент. Обясни ми по какъв начин и по какъв метод би трябвало да се държа на волейболното игрище. И къде е разликата…
Заведе ме до линията на едно бетонно игрище. Тя към този момент се е изтрила. Нямах маратонки като твоите, а едни платнени. Бях с потник и къси панталони. Моите набори се сещат какви тъкмо. Каза ми по този начин:
„ Това не е естествена линия. Това е линия, която разделя два свята ". От тази страна е светът на естествените, нормалните хора, които седят пред кръчмата, смеят се и не вършат нищо. Тези хора не желаят да правят нищо, не желаят да схванат кои са и какъв брой могат. Това са хората, които споделят „ Ех, бих могъл… “, „ Ех, в случай че бях аз, щях да… “. Това са хората, които не желаят да знаят какъв брой доста могат, тъй като се опасяват да не се разочароват. Винаги им е отговорен някой различен, постоянно тъкмо техния капацитет не са оценили, постоянно те сякаш могат да се оправят по-добре. Това са злобарите! Целият им живот минава без да схванат, че имат някакъв прикрит гений.
Тази линия разделя света на елементарните от света на рицарите и самураите. Те не се раждат такива. Те вземат решение да бъдат такива. Това е светът на хората, които имат храброст да създадат първата крачка и всяка последваща в битката, на гладиаторската сцена, на волейболното игрище вършат, влагайки минимум 100%. Защото за тях това е чест, привилегия, обвързване към своя народ, своята страна, своя тим. Те дават всичко от себе си. И демонстрират, че го вършат с чест!
Ето по този начин се хвани, когато излезеш на волейболното игрище. Във всяка стъпка, която правиш, влагай мощ. Така ще схванеш коя си, на какво си способна, ще откриеш гения в себе си, без значение дали волейболът част от живота ти или не. Така ще се научиш по какъв начин да се реализираш като човек и в 360 градуса да се превърнеш в това, в което би трябвало.
Щом имаш храброст да пристъпиш в моя свят, в който аз от дълго време влязох, можеш да станеш олимпийска шампионка, само че освен с орден, а с решения и философия, да дадеш всичко от себе си, 101%. Можеш да погледнеш себе си в огледалото и да кажеш: „ Гордея се с това, което реализирах “. Изправи се, пристъпи безстрашно, опознай себе си. Това е единственият метод да се гордееш със себе си, да можеш да се погледнеш в огледалото.
Това важи и за вас. Ако желаете да живеете живот, който си заслужава, а не просто минава, да разберете кои сте, да придадете смисъл на съществуването си, да не трансферирате отговорността на другите, да не им завиждате… Начертайте си линия, преминете през нея, разберете кои сте, работете върху себе си, гордейте се със себе си. И по този начин дайте всичко от себе си, с цел да сте удовлетворени "
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ