Около 35% от българите смятат, че водят по-добър живот от

Около 35% от българите считат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители. На противоположното мнение са близо 31 на 100 от запитаните, демонстрира изследване на „ Галъп Интернешънъл Болкан “, оповестиха от социологическата организация.

За 27% от запитаните българи няма разлика сред живота им и този на предходното потомство. Седем % у нас не могат да преценяват дали животът ни в този момент е по-добър от този на родителите ни.

Проучването е осъществено в световен мащаб през интервала август-октомври 2022 година. Общо 60 724 души са интервюирани. Във всяка държава  са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Участвалите в проучването страни са 64.

Българите очевидно гледат с носталгия към предишното, само че и с вяра, въпреки и плаха, към бъдещето. Лошата оценка на сегашното очевидно е тази, която дефинира и двете, разясняват социолозите резултатите от изследването. Близки до нашата страна са оценките за живота през днешния ден в Молдова, Франция и Италия. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия наподобяват по-положително настроени към живота през днешния ден, допълват от организацията.

Що се отнася до упованията за живота на новите генерации в страната ни, настройките са по-позитивни. У нас 37% от запитаните чакат животът на децата през днешния ден да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече компликации, а 20% считат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. Четиринайсет % не могат да преценяват. Така разликата сред позитивно и негативно настроените за бъдещето на децата през днешния ден е 8 пункта в интерес на тези, които чакат по-добър живот за поколението след нас, обобщават от „ Галъп Интернешънъл “.

Данните за останалите страни демонстрират, че всеки втори (51%) жител на света има вяра, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разграничена сред тези, които правят оценка живота си като по-лош (23%), и тези, съгласно които той е същият (23%). 

Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни, само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации – 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят.

По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето – на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство, проучват социолозите.

Най-позитивна страна измежду изследваните 64 страни е Виетнам – 83% избират отговор „ по-добър живот “, а 4% показват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са настройките в Молдова (32% „ по-добър “ живот, само че и 45% – „ по-лош “, които образуват отрицателна разлика от -13).

Резултатите варират измежду другите публични групи съгласно знаци като приход на семейството, обучение и така нататък Например, групите с най-ниски домашен приходи демонстрират по-скоро положителни настройки спрямо групите с най-голям стандарт на живот. Най-образованите респонденти също са по-позитивни  от тези с по-ниско обучение.

По-богатите хора наподобяват и по-уверени в бъдещето, което могат да обезпечат на децата си, в сравнение с по-бедните. Но въпреки това, разрастващите се страни са тези с по-голяма вяра – а не най-богатите страни, допълват социолозите.

Най-позитивно настроената страна измежду изследваните е Нигерия, а най-отрицателно настроената е Словения.