Трагедията в Беларус: Ще чакаме, докато Германия ни приеме
Около 30 деца са се скупчили край оградата. Дрехите им са мръсни и износени, само че очите им светят от наслада и възбуденост: „ Всеки ще получи изненада “, им дава обещание на британски висока руса жена. Малко по-късно им носи цялостен чувал с играчки.
Виктор Лискович следи всичко това със удовлетворение. Той е народен представител в беларуския парламент и дава отговор за района Гродно - респективно и за открития тези дни нов бежански лагер, близо до полската граница. Играчките, моливите и блокчетата за изобразяване са подаяние от беларуски деца и фамилии.
" Благодаря, Беларус "
Жестът подхожда и на беларуските телевизионни екипи. Те снимат по какъв начин Лискович и неговата сътрудничка насърчават децата от групата да скандират на британски „ Обичам Беларус! “ и „ Благодаря, Беларус! “. На присъстващите очевидно им харесва и това, че един немски радио- и ефирен екип участва на събитието - камерите непрекъснато се насочват и към публицистите от Германия.
Пред огромното хале на някогашния логистичен център има тоалетни, цистерни с прясна вода, а неотдавна и мобилни магазинчета и лавки за храна. В самото хале хората са много натясно – там са подслонени към 2000 души. Задушно е, отвред се чува кашлица.
„ Спиш две минути, а в идващите три си безсънен “, споделя 13-годишната Бахаш и демонстрира спонтанното си обиталище, състоящо се от дървени палети, одеяла и дребна палатка. „ Понякога е доста топло, от време на време е студено. Вратите непрекъснато се отварят и нахлува мощен мраз “, прибавя тя.
Мнозина желаят да стигнат до Германия
Въпреки това тук е доста по-добре, в сравнение с в горите, където Бахаш и фамилията ѝ са престояли дни наред - с вярата въпреки всичко да преминат границата към Европейски Съюз. А беларуските граничари в това време почнали да се отнасят доста по-добре към мигрантите. „ Дават ни храна, дават ни спални чували - всичко! Стараят се да ни оказват помощ “, споделя момичето.
Бежанците обаче нямат ясна вероятност, нито проект какво да вършат оттук насетне. Подобно на съвсем всички други в лагера, Бахаш и фамилията ѝ желаят да стигнат до Германия. Те към този момент са били там за няколко години, само че по този начин и не са получили право на непрекъснато престояване. Това е бил техният втори опит. Нямат желание да се възползват от предоставената опция да отлетят през Минск назад в Ирак. „ В никакъв случай няма да се върнем. Ще чакаме, до момента в който Германия ни одобри “, споделя Бахаш.
Източник:
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Виктор Лискович следи всичко това със удовлетворение. Той е народен представител в беларуския парламент и дава отговор за района Гродно - респективно и за открития тези дни нов бежански лагер, близо до полската граница. Играчките, моливите и блокчетата за изобразяване са подаяние от беларуски деца и фамилии.
" Благодаря, Беларус "
Жестът подхожда и на беларуските телевизионни екипи. Те снимат по какъв начин Лискович и неговата сътрудничка насърчават децата от групата да скандират на британски „ Обичам Беларус! “ и „ Благодаря, Беларус! “. На присъстващите очевидно им харесва и това, че един немски радио- и ефирен екип участва на събитието - камерите непрекъснато се насочват и към публицистите от Германия.
Пред огромното хале на някогашния логистичен център има тоалетни, цистерни с прясна вода, а неотдавна и мобилни магазинчета и лавки за храна. В самото хале хората са много натясно – там са подслонени към 2000 души. Задушно е, отвред се чува кашлица.
„ Спиш две минути, а в идващите три си безсънен “, споделя 13-годишната Бахаш и демонстрира спонтанното си обиталище, състоящо се от дървени палети, одеяла и дребна палатка. „ Понякога е доста топло, от време на време е студено. Вратите непрекъснато се отварят и нахлува мощен мраз “, прибавя тя.
Мнозина желаят да стигнат до Германия
Въпреки това тук е доста по-добре, в сравнение с в горите, където Бахаш и фамилията ѝ са престояли дни наред - с вярата въпреки всичко да преминат границата към Европейски Съюз. А беларуските граничари в това време почнали да се отнасят доста по-добре към мигрантите. „ Дават ни храна, дават ни спални чували - всичко! Стараят се да ни оказват помощ “, споделя момичето.
Бежанците обаче нямат ясна вероятност, нито проект какво да вършат оттук насетне. Подобно на съвсем всички други в лагера, Бахаш и фамилията ѝ желаят да стигнат до Германия. Те към този момент са били там за няколко години, само че по този начин и не са получили право на непрекъснато престояване. Това е бил техният втори опит. Нямат желание да се възползват от предоставената опция да отлетят през Минск назад в Ирак. „ В никакъв случай няма да се върнем. Ще чакаме, до момента в който Германия ни одобри “, споделя Бахаш.
Източник:
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ