Тайните на маите
Около 2500 година пр.Хр. територията на модерна Гватемала била населявана от племена, които говорели на един език, наименуван от откривателите “протомаи ”.
С течение на времето представителите на тези племена се разселили в разнообразни региони и образували удивителна цивилизация – Цивилизацията на маите. През своя максимален подем (250-900 г.), Империята на маите обхващала южните елементи на Съединени американски щати, Югозападно Мексико, Гватемала, Белиз, част от Салвадор и Хондурас.
През 1511 година, когато испанците достигнали за пръв път тези земи, крупните церемониални центрове на империята били от дълго време напуснати и територията била поредно превзета от нашествениците. След себе си маите оставили следи от необикновено високоразвита просвета, която завоевателите се мъчили по всякакъв начин да унищожат.
Най-пъкленото, вандалско дело направил свещеник Диего де Ланда. През юли 1562 година той изгорил всички налични ръкописи и творби на изкуството, основани от маите. Обяснението му било, че книгите съдържали „ суеверия и демонски съблазни ”.
Преоткриване на античната цивилизация
За благополучие непроходимата тропическа джунгла съумяла да запази за поколенията доста от огромните градове на маите. След близо 250 години, когато били преоткрити от лорд Кингсбъро и Джон Лойд Стивънс, светът бил слисан от необикновено високото равнище на тази просвета.
В една своя обява Стивънс написал: „ …следи на народ с изискана и самобитна просвета, народ, минал всички стадии на напредък и проваляне, достигнал своя златен век и липсващ, оставайки напълно неизвестен… ” Привлечени от описанията на Стивънс, археолози от целия свят се втурнали да разкриват и изследват удивителните, заровени в джунглата градове с техните грандиозни дворци, величествени храмове и монументални статуи.
С труд разчитали неизмеримо комплицираните писмени знаци и били изумени от разкритията на изгубените познания. Постепенно ставало ясно, че когато Европа тънела в феодален мрак, маите основали една от най-забележителните цивилизации на древността.
Счита се, че като основа за развиване на основните култури в региона на Мезоамерика е послужила културата на олмеките. Най-значимите детайли, които маите са заимствали от тази антична просвета, са архитектурните елементи, системата за калкулации и най-простите календари, на чиято база след това бил основан извънредно точният календар на маите.
Интересно е да се означи, че чертите на лицата в непокътнатите изображения на олмеките са несъмнено негроидни.
Кодексите – поразителни познания
Империята на маите се състояла от градове-държави, групирани към величествени ритуални центрове. Такива са Копан в Хондурас, Тикал в Гватемала и Паленке в Мексико. Те били ръководени от фамилни династии царе-жреци.
Безспорно най-поразително у маите били невероятните им астрономически знания. Това излиза наяве от три съхранени до наши дни истински книги с илюстрации, наречени “кодекси ”. Наречени са на градовете, в които се съхраняват в този момент – Мадридски, Дрезденски и Парижки.
Първите два са отдадени на астрономията и прорицанието, третият – на ритуалите, боговете и астрологията. Съвременните експерти признават, че маите са имали удивителни знания за Луната и Венера, които били насъбрани след дългогодишни наблюдения.
За наблюденията си те употребявали обсерватории, като тази в Чичен Ица, наречена „ Раковина ”, в чиято кула били направени отверстия, през които били осъществявани наблюдения на Слънцето по време на равноденствие.
Ето два образеца, свидетелстващи за поразителната акуратност на изчисленията, направени от античните астрономи на маите. Според тях продължителността на 149 лунни цикъла е 4400 дни. Съвременните астрономи дефинират тази дълготрайност на 4400,0575 дни.
В Дрезденския кодекс интервалът на завъртане на Венера към Слънцето е избран на 584 дни, а благодарение на актуалните уреди този интервал е избран на 583,92 дни. В основата на религията и науката на маите лежал необикновено комплицираният календар, в който за датировка се употребявали три обособени скали.
Първата система изобразявала всяка дата, като общ брой на дните, регистрирани по отношение на нулева точка, съответстваща на 12 август 3114 година пр.Хр. Според маите тази дата, предхождаща възникването на Цивилизацията на маите, указва началото на актуалната ера.
Втората система употребява слънчевия календар, формиран от 365 дни, групирани в 18 месеца по 20 дни и 5 добавъчни дни. Третата система е Свещеният календар „ Цолкин ”, състоящ се от 260 дни и представляващ цялостна мистерия.
За летоброенето си маите употребявали 365-дневния Слънчев календар, който коригирали напълно тъкмо, както ние поправяме актуалния календар, благодарение на високосните години.
Според маите слънчевата година имала дълготрайност 365,2420 дни, а актуалните астрономи пресмятат тази дълготрайност на 365,2422 дни. Учените считат, че с цел да се направи толкоз прецизен календар, би трябвало да се следи и записва придвижването на планетите в продължение на към 10 000 години! Маите достигнали недостижими небеса в нереалното математическо мислене.
Използвали двадесетична бройна система, въвели знака „ нула ” доста епохи преди Европа, употребявали позиционна система за записване на цифрите, за което се досетили хиляда години преди този момент да бъде направено в Индия, а по-късно и в Европа.
При тези познания те оперирали с безпределно огромни величини. Интересно е, че в един техен текст е записана началната дата на появяване на човешкия жанр – 5041738 година пр.Хр.
Източник
