Когато Едгар Алън По се ожени за 13-годишната си братовчедка
Oказва се, че освен историите му са смущаващи, само че любовният живот на Едгар Алън По също е бил застрашителен, повече от естественото.
По се срещна със своята бъдеща булка, Вирджиния Клем, когато тя е на 7 години, а той на 20, малко след гибелта на майка му през 1829 година и малко преди да отиде в Уест Пойнт, когато По се мести в дома на семейство Клем. Техните родители – неговият биологичен татко (Дейвид По) и нейната майка (Мария Клем) са брат и сестра. Тъй като е визитата му се случва близко във времето след гибелта на майка му, някои считат, че той е трансферирал възприятията към майка си върху вуйна си Мария, а по-късно и върху братовчедка си.
Както и да е, наподобява, че По и Вирджиния бързо се сприятелили и тя даже му оказва помощ да смъкна една от съседките им, Мери Деверо. Вирджиния даже се снабдява с „ кичур от косата на Деверо, който да даде на По “.
Работата обаче не се получила и в един миг око на По се обръща към Вирджиния. До 1835 година хората към този момент забелязвали интереса му към младото момиче. Всъщност брачният партньор на полусестрата на Вирджиния, Нийлсън По, даже предлага да я „ вземат и да я възпитат, с цел да не се ожени момичето на такава млада възраст “. Ядосан и в боязън, че ще загуби любовта на живота си, през август 1835 година По предлага да вземе при себе си и да се грижи за майката на Вирджиния и останалата част от фамилията й в подмяна на брака. Неговите причини и жар би трябвало да са победили, тъй като: „ По скрито се венчае за Вирджиния… на 22 септември 1835 година Той е бил на 26, а тя на 13, макар че в брачното удостоверение написа, че е на 21 години “.
Много апологети на По настояват, че връзките сред него и Вирджиния: „ може да са били безбрачни и двамата живеят дружно по-скоро като брат и сестра. Във всеки случай няма доказателства, че тя в миналото е забременяла. “
В поддръжка на тази доктрина, се показва основната героиня в „ Анабел Ли “, „ госпожица “, за която се приказва, че е била въодушевена от Вирджиния.
Това наподобява обаче малко евентуално заради няколко аргументи, в това число и рядката й хубост: „ Имаше огромни черни очи и перлено бяло тяло. Бледото й лице, блестящите й очи и черната й косата придаваха на Вирджиния възвишен тип. Човек усещаше, че тя е съвсем дух… “
Освен това Вирджиния беше отдадена на По. Тя държеше негова фотография под възглавницата си и даже написа това акростично стихотворение за него като подарък за Свети Валентин през 1846 година:
Въпреки обожанието на Вирджиния, По очевидно продължава да се заглежда по хубавици и в един миг се стопира на Франсис Сарджент Осгуд. Двамата си разменят писма, в които може да се забележи интерес. Това обаче не се приема добре от трета дама, Елизабет Ф. Елет, която също наподобява си пада по По. Последва скандал, който включва обиди и обвинявания, и в последна сметка клюки, че По е „ обект на полуда “. Въпреки че Вирджиния е била наясно и не изключително загрижена за флиртовете на По, гадният скандал я визира надълбоко.
…
В началото на януари 1842 година Вирджиния развива туберкулоза, известна тогава като охтика. Здравословното й положение прогресивно се утежнява и до началото на 1846 година тя споделя на другар: „ Знам, че скоро ще умра. Знам, че не мога да оздравея, само че желая да бъда допустимо най-щастлив и да направя Едгар благополучен “.
На смъртния си одър някои настояват, че Вирджиния упреква за гибелта си ревностната госпожа Елет, заявявайки, че „ Госпожа Е. беше моят палач “. Вирджиния умира на 30 януари 1847 година
