Самота, която винаги е там, в "Изобретяване на самотата" на Пол Остър
" Огромна, всепоглъщаща и даже когато не успее да погълне нещата, отново участва. Самота, която постоянно е там. За такава самотност приказва Пол Остър в книгата си ".
Това сподели пред БНР Надежда Московска от издателство " Колибри " при представянето на " Изобретяване на самотата ".
" Това е спомен на Пол Остър, който той написа през 1982 година, директно след гибелта на татко си. Всъщност бащата е този притежател на самотата. Образът на бащата е лицето, в което той разпознава тази огромна самотност ".
" Един ден има живот... и тогава внезапно се случва гибел ". Така стартира " Изобретяване на самотата " – книга, събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху връзките татко – наследник.
Първата част на книгата, " Портрет на един незабележим човек ", разкрива възприятията и спомените на Остър след гибелта на татко му, един необщителен, откъснат от фамилията, запазен, леден човек: " Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен само през мъглата на личната си самотност ".
Но когато получава известие за гибелта му, той си споделя: " Знаех, че би трябвало да напиша нещо за татко ми и че в случай че не работя бързо, целият му живот ще изчезне дружно с него ". Под напора на това предпочитание да " избави " живота на татко си, у Остър изникват мемоари за забравени, много странни, даже неприятни прекарвания.
Във втората част, " Книгата на паметта ", гледната точка се реалокира от личността на Остър като наследник към неговата роля като татко. Чрез мозайка от облици, съвпадения и асоциации той споделя размишления върху раздялата със сина си, върху умиращия си дядо, само че най-много върху самотната природа на писателското творчество.
Романист, стихотворец, преводач, режисьор - Пол Остър е надълбоко обвързван с Бруклин, където основава огромна част от творчеството си. Книгите му, захласнати от тематиките за самотата, подозрението и сътворението, разкриват несъгласията на непрестанно изменящото се американско общество.
Интервюто на Петър Волгин с Надежда Московска в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
Това сподели пред БНР Надежда Московска от издателство " Колибри " при представянето на " Изобретяване на самотата ".
" Това е спомен на Пол Остър, който той написа през 1982 година, директно след гибелта на татко си. Всъщност бащата е този притежател на самотата. Образът на бащата е лицето, в което той разпознава тази огромна самотност ".
" Един ден има живот... и тогава внезапно се случва гибел ". Така стартира " Изобретяване на самотата " – книга, събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху връзките татко – наследник.
Първата част на книгата, " Портрет на един незабележим човек ", разкрива възприятията и спомените на Остър след гибелта на татко му, един необщителен, откъснат от фамилията, запазен, леден човек: " Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен само през мъглата на личната си самотност ".
Но когато получава известие за гибелта му, той си споделя: " Знаех, че би трябвало да напиша нещо за татко ми и че в случай че не работя бързо, целият му живот ще изчезне дружно с него ". Под напора на това предпочитание да " избави " живота на татко си, у Остър изникват мемоари за забравени, много странни, даже неприятни прекарвания.
Във втората част, " Книгата на паметта ", гледната точка се реалокира от личността на Остър като наследник към неговата роля като татко. Чрез мозайка от облици, съвпадения и асоциации той споделя размишления върху раздялата със сина си, върху умиращия си дядо, само че най-много върху самотната природа на писателското творчество.
Романист, стихотворец, преводач, режисьор - Пол Остър е надълбоко обвързван с Бруклин, където основава огромна част от творчеството си. Книгите му, захласнати от тематиките за самотата, подозрението и сътворението, разкриват несъгласията на непрестанно изменящото се американско общество.
Интервюто на Петър Волгин с Надежда Московска в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ