Огромна част от населението на Ливан обедня до крайност. Хората

Огромна част от популацията на Ливан обедня до прекаленост. Хората пестят даже от храна. В същото време елитът натрупа благосъстояние, а първокласните заведения за хранене са претъпкани. Пропастта сред небогати и богати е невероятна.

Огромните разлики сред небогати и богати се трансформират в една от главните характерности на. “Скорошна публична демонстрация на първокласната марка “Ламборгини ”, извършена в Бейрут, още един път акцентира този контрастност ”, разяснява Анна Флайшер, ръководител на немската фондация „ Хайнрих Бьол “ в Бейрут.

Лукс по улиците на Бейрут

Докато едни се разхождат край първокласните си коли, деца ровят в боклука, с цел да търсят храна. Събитието на “Ламборгини ” въпреки всичко е индивидуален случай, само че скъпите спортни коли са по ливанските улици всеки ден – могат да се видят пред известни заведения за хранене и питейни заведения. Ако някой реши да съди по този факт и сметне, че ливанците като цяло живеят първокласен живот, ще сбърка. Според оценка на Световната банка рецесията в Ливан е измежду “най-тежките световни рецесии от средата на 19 век насам ”.
Редакцията предлага
Политическата неустойчивост в композиция с продължаваща икономическа рецесия, която беше задълбочена от пандемията и от през 2020 година, доведоха до инфлация, която обезцени ливанската лира с 95%. Това на процедура докара до колапс на частния бранш и разцепи междинната класа на дребен брой богати и голям брой небогати.

“Милиони ливанци са изпаднали под линията на бедността и ”, споделя Лина Симет от “Хюман Райтс Уоч ” в отчет на правозащитната организация от края на предходната година. От отчета излиза наяве и това, че най-малко едно от всеки пет семейства остава без средства за храна още преди края на месеца. Това проличава и по броя на хората, които ровят из боклука. “Все повече хора просят по улиците - главно деца и възрастни хора ”, удостоверява и Анна Флайшер.

Повече пари, само че единствено за дребна част от хората

В момента не се обрисува смяна към по-добро. " Данъчната система в Ливан не планува облагане на огромните благосъстояния и положения, а корпоративните налози са едни от най-ниските в света ", споделя икономистът Хюсеин Чаейто пред Дъждовни води.

От данъчната система се възползва най-вече политическата класа. А също и тези, които имат бизнес връзки с нея – въпросният 1% от обществото има над 70% от националния приход ", споделя Чаейто. Хората, които получават заплатите си или обществените си помощи в ливански лири, срещат и още един проблем. Тегленето на пари от банкомати, въпреки и с предел, е разрешено единствено на тези, които имат доларови сметки и теглят от тях непозната валута.

Освен това през последните към 20 години ливанските банки поддържат закрепен обменен курс от 1 USD за 1 500 ливански лири. От 1 февруари обаче той ще бъде изменен на 1 $ за 15 000 лири. Въпреки че това е 10 пъти повече от преди, той към момента е надалеч от действително потребления обменен курс на черния пазар, който е 50 000 лири за един $. От друга страна, за тези, които работят за интернационалните компании или имат достъп до щатски долари, животът е станал относително на ниска цена, което изяснява препълнените питейни заведения и заведения за хранене в Бейрут.

Доларизация на стопанската система

" Реалността през днешния ден е такава, че един от най-важните източници на приходи за фамилиите в Ливан са паричните преводи чужбина ", споделя пред Дъждовни води Лин Зовигян, съоснователка на платформа за обществени вложения.

Дори хлябът не стига за всички

“Колабиралият частен бранш, както и предстоящото в допълнение стесняване на обществения, покачват безработицата ”, прибавя тя. “Ливан минава през фактическа доларизация на стопанската система, само че не по законов път. Това се случва без надзор и без санкции за финансови злоупотреби ”.

Междувременно договарянията сред ливанското държавно управление и Международния валутен фонд (МВФ) доведоха до договаряне на помощ на стойност към 3 милиарда $. План за особено подкрепяне на най-уязвимите групи обаче няма. “Три милиарда едвам ще покрият потребностите на страната, с цел да се изправи на крайници, имайки поради какъв брой огромни са загубите във финансовия бранш - минимум 70 милиарда $ ”, изяснява Чаейто. “Но каква е гаранцията, че частните компании няма да покачат цените и инфлацията, както стана в Латинска Америка? Това може да значи, че единствено извънредно богатите ще съумяват да си разрешат достъп до услуги ”, споделя анализаторът.