Огромна част от българите се страхуват, че при нужда от

Огромна част от българите се опасяват, че при потребност от лекарска помощ при, здравната система няма да успее да им помогне. В същото време хората не желаят строги ограничения и не са подготвени за цялостно затваряне на страната, както това се случи през март.

Това са изводите от допитване на „ Галъп интернешънъл “, извършено сред 28 октомври и 1 ноември измежду 800 души.

Мненията са разграничени по въпроса дали българското държавно управление се оправя с ковид. Обществените оценки за работата на държавното управление по тематиката „ ковид “ наподобяват по-неблагоприятни спрямо пролетта и лятото, въпреки да остават по-добри от общите оценки за работата на държавното управление.

На границата на октомври и ноември общо 44,5% са изцяло съгласни (15,1%) или по-скоро съгласни (29,4%), че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид, а общо 53,6% са по-скоро несъгласни (25,2%) или изцяло несъгласни (28,4%). През пролетта делът на позитивните оценки беше минал и 70% и това се дължеше на бързата реакция, на страха, който на всички места по света накара хората да не помнят политическите разлики, както и в последна сметка на относително ниския брой регистрирани в България случаи. През лятото обаче, с новия растеж на случаи, имаше и разколебаване в оценката. С решителния растеж през есента, а и евентуално с новия политически подтекст от лятото насам, оценките са по-ниски.

Мненията са съвсем равно разграничени и по въпроса дали са нужни още веднъж твърди ограничаващи ограничения. 50,8% са съгласни, други 47,6% не биха приели стягане на рестриктивните мерки.

42,5% от българите признават, че им е писнало от всевъзможни ограничавания. Все отново, болшинство от 54,8% не одобряват сходна позиция. Известен дял се двоумят.

Мнозинство, въпреки и нежно (50,6%), приема, че маските обезпечават добра отбрана. 45,7% са на противоположното мнение, а има и прочут дял колебаещи се. В общи линии, българите очевидно демонстрират схващане към ограниченията и нуждата от тяхното съзнателно съблюдаване, само че очевидно проличава, че немалки дялове избират да имат вяра и в различни истории.

Последното ясно проличава и в отношението към тестванията: 53,2% се одобряват подозрението в тяхната надеждност. 31,4% им имат вяра изцяло. Тук обаче зоната на затрудняващите се да отговорят е закономерно висока – 15,4%.

В края на октомври 21,9% избират опцията „ Коронавирусът е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали “. 52,2% избират по-умереното „ Коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип “. 24,3% намират, че „ Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха “.

Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха в годината. Винаги надделяваше междинното усещане, само че с разнообразни нюанси. Например, първоначално суматохата набъбна, с цел да почне след това последователно да спада и да стигне ниски равнища през лятото. Сега обаче още веднъж демонстрира признаци на растеж. Спокойната реакция пък е в най-високото си равнище от началото на пролетта насам. Междинната реакция в този момент остава с най-голям дял всред трите варианти, само че сякаш е в най-ниските си равнища от началото на пандемията изобщо, показват анализаторите.

Много осезаема е паниката за здравната система. 76,2% споделят страха, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност. 21,7% очевидно не изпитват подобен боязън, а има и прочут дял колебаещи се.

75,7% намират обаче, че медиите основават и непотребна суматоха. 62,3% виждат сходна виновност у институциите. Очевидно, не са малко и хората у нас, които не са склонни да преувеличават заплахата и биха желали по-спокойна обществена среда.