Агресията на Кремъл срещу Грузия преди 15 г. бе началото на новоимперското завръщане на Москва, чиито отровни плодове виждаме в Украйна
Огнян Минчев*
На 8 август се навършиха 15 години от експанзията на Кремъл против Грузия. През есента на 2003 година в Тбилиси избухна " Розовата гражданска война " и режимът на Шеварнадзе, довел Грузия до статут на напълно " провалена страна ", бе отхвърлен. Новоизбраният президент Саакашвили и неговата партия, дружно с огромна част от грузинската общност се ангажираха с многостранни промени на страната и обществото. За броени години Грузия закупи ново лице. Икономически и институционално провалената страна бе изправена на крайници. Престъпността и всеобхватната корупция бяха редуцирани коренно. Модернизацията на страната протичаше безусловно пред очите на всички.
Путин ненавиждаше всичко това. Грузия поемаше по собствен личен, самостоятелен път на развиване. Малка, само че стратегически значима територия се изплъзваше от имперския надзор на Кремъл. С масиран напън върху Париж и Берлин Путин съумя да осуети даването на МАР - проект за деяние към участие на Грузия и Украйна в НАТО - на срещата на високо ниво на Алианса в Букурещ напролет на 2008 година Разглеждането на въпроса бе отсрочено за идната среща през есента. Путин получи шестмесечен " прозорец на благоприятни условия " да осуети присъединението на двете страни към евроатлантическата система за сигурност.
През идващите месеци в сепаратистката грузинска територия Южна Осетия бяха извършени голям брой оперативни мероприятия за дестабилизация на междуетническите връзки. Емисарите на Москва и на локалния сепаратистки режим на Кокойти упражняваха редовно и брутално принуждение върху грузинските села и общности в района. Това принуждение мъчително отекваше в медиите на Тбилиси - през 1992 година етническият спор в Абхазия и Южна Осетия докара до всеобщи жертви измежду цивилното грузинско население. Саакашвили бе строго предупреждаван да се въздържа от отговор на провокациите на Москва. В началото на август грузински елементи се пробваха да влязат в контакт с съветските миротворци в Цхинвали. Последните дадоха отговор с артилерийски огън. Пътят на съветската войска през тунела Рока към окупация на Грузия бе открит.
Агресията против Грузия докара до окупация на нови грузински територии - отвън тези на Абхазия и Южна Осетия, както и до декларация за " самостоятелност " на двата сепаратистки региона под кремълски надзор. Западът изостави Грузия и зае позиция в практическа поддръжка на Путин. Макар, че настъплението на съветските войски към Тбилиси бе въпреки всичко спряно след съвещания с Париж и Вашингтон, а армията на Путин - изтеглена до новите граници на съветска окупация в северните области на Грузия. Официалният отчет на европейския посланик госпожа Тавиани упрекна Тбилиси за експанзията на Кремъл. Пътят за открита имперска експанзия на Путин в постсъветското пространство беше открит.
Импулсите на реформистката политика на Грузия отпред със Саакашвили бяха смазани. След няколко години на оцеляване, властта в Грузия мина към партията на съветския олигарх Иванишвили, който последователно възвърне сателитното държание на Тбилиси по отношение на Москва. Агресията на Кремъл против Грузия бе началото на новоимперското завръщане на Москва, чиито отровни плодове през днешния ден виждаме в масираната експанзия против Украйна. Европа и Америка към този момент заеха достойната -правилната позиция против експанзията. Агресия, която можеше да бъде предотвратена, в случай че тази почтена позиция бе заета от западния свят и във връзка с бруталната интервениця на Путин в Грузия на 8 август 2008 година
*Текстът е оповестен на страницата на създателя във Facebook, заглавието е на редакцията
На 8 август се навършиха 15 години от експанзията на Кремъл против Грузия. През есента на 2003 година в Тбилиси избухна " Розовата гражданска война " и режимът на Шеварнадзе, довел Грузия до статут на напълно " провалена страна ", бе отхвърлен. Новоизбраният президент Саакашвили и неговата партия, дружно с огромна част от грузинската общност се ангажираха с многостранни промени на страната и обществото. За броени години Грузия закупи ново лице. Икономически и институционално провалената страна бе изправена на крайници. Престъпността и всеобхватната корупция бяха редуцирани коренно. Модернизацията на страната протичаше безусловно пред очите на всички.
Путин ненавиждаше всичко това. Грузия поемаше по собствен личен, самостоятелен път на развиване. Малка, само че стратегически значима територия се изплъзваше от имперския надзор на Кремъл. С масиран напън върху Париж и Берлин Путин съумя да осуети даването на МАР - проект за деяние към участие на Грузия и Украйна в НАТО - на срещата на високо ниво на Алианса в Букурещ напролет на 2008 година Разглеждането на въпроса бе отсрочено за идната среща през есента. Путин получи шестмесечен " прозорец на благоприятни условия " да осуети присъединението на двете страни към евроатлантическата система за сигурност.
През идващите месеци в сепаратистката грузинска територия Южна Осетия бяха извършени голям брой оперативни мероприятия за дестабилизация на междуетническите връзки. Емисарите на Москва и на локалния сепаратистки режим на Кокойти упражняваха редовно и брутално принуждение върху грузинските села и общности в района. Това принуждение мъчително отекваше в медиите на Тбилиси - през 1992 година етническият спор в Абхазия и Южна Осетия докара до всеобщи жертви измежду цивилното грузинско население. Саакашвили бе строго предупреждаван да се въздържа от отговор на провокациите на Москва. В началото на август грузински елементи се пробваха да влязат в контакт с съветските миротворци в Цхинвали. Последните дадоха отговор с артилерийски огън. Пътят на съветската войска през тунела Рока към окупация на Грузия бе открит.
Агресията против Грузия докара до окупация на нови грузински територии - отвън тези на Абхазия и Южна Осетия, както и до декларация за " самостоятелност " на двата сепаратистки региона под кремълски надзор. Западът изостави Грузия и зае позиция в практическа поддръжка на Путин. Макар, че настъплението на съветските войски към Тбилиси бе въпреки всичко спряно след съвещания с Париж и Вашингтон, а армията на Путин - изтеглена до новите граници на съветска окупация в северните области на Грузия. Официалният отчет на европейския посланик госпожа Тавиани упрекна Тбилиси за експанзията на Кремъл. Пътят за открита имперска експанзия на Путин в постсъветското пространство беше открит.
Импулсите на реформистката политика на Грузия отпред със Саакашвили бяха смазани. След няколко години на оцеляване, властта в Грузия мина към партията на съветския олигарх Иванишвили, който последователно възвърне сателитното държание на Тбилиси по отношение на Москва. Агресията на Кремъл против Грузия бе началото на новоимперското завръщане на Москва, чиито отровни плодове през днешния ден виждаме в масираната експанзия против Украйна. Европа и Америка към този момент заеха достойната -правилната позиция против експанзията. Агресия, която можеше да бъде предотвратена, в случай че тази почтена позиция бе заета от западния свят и във връзка с бруталната интервениця на Путин в Грузия на 8 август 2008 година
*Текстът е оповестен на страницата на създателя във Facebook, заглавието е на редакцията
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ