Офшорните зони са единственото райско кътче за хора, които не

Една такава институция може да съществува легално, до момента в който най-малко съумява да излъска реномето си, издигайки пъстър заслон за света и останалите. Може би са били нужни и подкупи, може да приказваме и за майстори във финансовото дело, само че даже тази приказка има своя край. Както се споделя в историята – крахът на една империя идва с отровата, която я разяжда от вътрешната страна. Именно тази история ще разгледаме в идващите редове.

На 18 юни 40-годишният началник на Wirecard – Ян Марсалек ще излезе от офиса и умерено ще показа, че всичко към този момент е свършило. Неговите чиновници ще го гледат необичайно, някои ще си спомнят, че е гледал смирено и умерено, само че на първо място е изглеждал извънредно изтощен. По това време Ян е разследван за корист с към 1.9 милиарда евро. Парите са напуснали сметките на някои от заможните клиенти в Wirecard.

Мениджърите схващат, че цялата система е била манипулирана с години, с цел да прикрива много съществено закононарушението на Ян. Wirecard показва, че повече от 2 милиарда евро в салдото на компанията са били изпратени към офшорни сметки на компанията непосредствено във Филипините, където шефът е единственият с най-високо равнище на достъп. Проверката им показва, че сметките са били променяни, договорите също са подправени със задна дата, а клонът в Сингапур има още по-сериозни нарушавания и финансови проблеми със сметките на ирландци и жители от Обединените арабски емирства.

Не е мъчно за един човек, изключително с бизнес, отличаващ се устойчиво от нормите, да насочи вниманието си към Wirecard. Компанията, в своя разцвет, коства към 24 милиарда евро. Собственикът и един от най-големите акционери – Маркус Браун е някогашен съветник в KPMG, през днешния ден не може да си спомни този разкош.

Маркус Браун

В момента продължава да излежава присъдата си в баварски затвор, откакто през март 2020 година е упрекнат в машинация, операция на пазара, нарушение на общественото доверие и подправяне на сметки. Неговите сътрудници в това начинание са Стефан декор Ерфа – основният счетоводител и виновен финансов шеф, както и още един незнаен и към момента неназован кадър от Дубай, чийто имена даже не се оповестяват. Браун продължава да твърди, че е почтен и като цяло е единствената жертва на тази толкоз черна спекулация.

Единственият човек, който не може да бъде потърсен за коментар е Ян. На 18 юни 2020 година той ще потърси услугите на компанията Jet X Aviation Services. В Германия това е една от най-популярните авио компании, предлагащи услугите си на най-богатите и заможни клиенти в страната. Още по-важното е, че измежду предлаганите екстри стои и доста високо равнище на поверителност. Jet X може да се счита за нещо сходно на Wirecard за авиацията – не са нужни въпроси, стига клиентът да заплаща своята услуга. Във въпросния ден, малко след края на работния ден, е направена поръчка от шефа на компанията – Томас В. за подготовка на частен аероплан, който на идващия ден би трябвало да излети за Минск.

Томас е показал малко летище покрай курортно градче Бад Вослау, намиращо се единствено на към половин час от австрийската столица. Клиентът би трябвало да бъде взет в 5 часа следобяд на 19 юни. Изпратена е фотография на мъж с огромна брада и името Ян Марсалек. По това време Томас няма никаква визия, че неговият сегашен клиент ще бъде един от най-издирваните в света, като този статус остава отворен и до през днешния ден.

Ян Марсалек с брада и без брада.

Около 2 години, преди да замине, Марсалек е отхвърлен от борда. Същата година тече одит от самостоятелна компания, която показва, че има неналичия от 1.9 милиарда, въпреки и в самите мемоари да участват. На 18 юни 2020 година – тъкмо един ден преди заминаването – Ян ще се обади на своя някогашна асистентка Сабине Ерл и ще изиска да резервира маса в италиански ресторант. Необходими са три места – едно за Ян, едно за Мартин Вейс (бивш шеф на интервенциите в Австрийския Федерален офис за протекция и битка с тероризма), както и въпросната асистентка. Тук би трябвало да уточним, че Мартин Вейс е индивидът с третия най-влиятелен пост в разузнаването на страната.

През 2017 година Вайс ще излезе в отпуск от разузнаването и от 2019 година работи с Марсалек. Двамата имат забавна колаборация – първият се занимава с търсенето на разнообразни бизнес благоприятни условия, употребявайки познанията си в разузнаването, а вторият влага единствено в утвърдените бизнес връзки. Ян се показва за сериозен ентрупунар, който влага и подкрепя стартови компании. Образът и на двамата е благ, само че с тази разлика, че Вайс се занимава с кражбата на австрийски държавни секрети, които Марсалек продава скъпо на членове на крайно-дясната партия Австрийска Свобода.

Проверка на австрийското разузнаване ще уточни, че Вайс постоянно е посещавал първокласната вила на Марсалек, наета в Мюнхен, забелязван е и доста постоянно в неговия офис, където вършат персонални срещи, а щом се зададе събитие на Wirecard, някогашният шпионин ще бъде там. Бизнес връзките са извънредно мощни, както и сполучливи, само че всичко завършва на 19 юни 2020 година Сабина ще признае пред управляващите, че никога  не е знаела какви тъкмо са методите за бягство на Марсалек, последната ѝ информация е, че той желал да се реалокира във Филипините, с цел да открие изчезналите милиарди на Wirecard, които са изчезнали.

Дълго време тъкмо тази версия наподобява най-разумна, Ян е закупил билети, издействал е позволение да влезе в страната и да получи достъп до архивите, с цел да наблюдава въпросната машинация, както и да открие кой тъкмо е съумял да я открие. Вайс ще изиска персоналните данни от Сабина. Тя изпраща паспортна фотография, до момента в който той ще се постарае да отвори границите и да разреши на обвинения да напусне страната, употребявайки най-луксозната компания в Германия. Що се отнася до поръчителя на полета – Томас Шиленбачер е някогашният водач на партията Свободна Австрия и тъкмо той ще уреди полета.

Марсалек пътува от Мюнхен до Виена през идващия ден. Според австрийското разузнаване има още един офицер от разузнаването – Егисто От, който го кара от Германия за Австрия, защото Марсалек няма шофьорска брошура. Връзката с Вайс се поддържа от самото начало, а самото малко градче е определено, тъй като точно там митницата няма да го снима или да изисква по-сериозни инспекции. Облекченият режим е съгласуван с идващите туристи и рядко някой обръща внимание на тях.

Служителите на летището в Минск ще получат молба да ескортират значим клиент през VIP коридорите, идващ от Виена към 8-9 часа вечерта. Към изпратената молба участва и дипломатически паспорт от Гренада на името на Ян Марсалек, който в никакъв случай не е имал даже жителство в Гренада. Австрия в никакъв случай не позволява двойно поданство.

Обслужването на VIP персони включва подпомагане при кацане, бърза инспекция на митницата, оправянето на документите с приоритет, както и обособен превоз до самолета, изключвайки всички досадни чакания, товарене на самолета и други. С кацането си, Ян ще изиска да получи и права за бизнес виза. Тази поръчка е направена от Виктория Гартвик – търговски представител на беларуската туристическа организация „ Планетата на фантазиите “.

Сотрудники правоохранительных органов дежурят в аэропорту „ Домодедово “, где след това взрыва усилены меры сигурности.

Няколко години по-рано, през май 2018 година Марсалек е направил втора такава поръчка за собствен другар на име Станислав Петлински. Същата туристическа организация е уредила всички детайлности. Станислав Петлински е с съветско и израелско поданство, някогашен чиновник на „ Дума “, както и на президентския офис в Русия. В родната си страна, Станислав разполага с редица сполучливи бизнеси в Русия. През 2017 година той ще уреди посещаване на Марсалек в античния сирийски град Палмира, който по това време е освободен от Ислямска страна.

Центърът в Минск удостоверява и още една забавна информация, Петлински е работи с частна военна компания на име RSB Group. Нейната задача е била да отстрани мините в циментов цех в Либия. Въпросната територия е била благосъстоятелност на Марсалек, както той самият е твърдял и по това време е под контрола на про-руския военачалник Халифа Хафтар. Справка на Financial Times показва, че същият е съумял да уреди заем от Австралия на стойност от 20 милиона евро.

Колегите на Wirecard познават Полински като „ Стас “ или „ Стани “. За него знаят, че е водач на съветски наемници. Не е изненада, че тъкмо този човек също е бил добър другар в обкражението на австрийския шпионин и неговия бизнес сътрудник. Забавен факт е, че съветското посолство в Мюнхен се намира тъкмо против вилата на Ян. Именно съветския консул ще запознае Ян и с още една забавна персона – Рами Ел Обейди. Той е някогашен шеф на външно разузнаване на Либия – след рухването на Кадафи през 2011 година Ел Обейди ще поеме контрола на страната и ще получи акции в Wirecard.

Палмира

Австрийското разузнаване е на мнение, че Петлински е един от фрагментите, които подкрепят Ян благодарение на съветското разузнаване. През 2019 година руснакът ще смени името си и ще се споделя Борис Николаевич Грин. С новото име идват и нови паспорти и документи, в това число и съветски паспорт, публикуван от службата за федерална миграция. От същото са издадени и документите на Анатоли Челпига и Александър Мишкин – сътрудници на ГРУ, изпратени, с цел да отстранен Сергей Скрипал през 2018 година

С толкоз доста другари е мъчно един човек да си показа, че Марсалек ще обърка нещо в своето бягство. Полетът е публично плануван за 3 часа и 30 минути следобяд. Клиентът не се появява и самолетът продължава да седи на пистата няколко часа. Офицерите от полицията идват, с цел да ревизират документите на Марсалек. Те нямат заповед за арест и няма по какъв начин да задържат полета.

Ян е на ръба на нервна рецесия по това време и се пробва да забави полета с един час, по-късно с още няколко. Шофьорът на таксито също прави неточности и не може да открие входа на летището. Пременен с нови облекла и малко куфарче, записано като ръчен багаж, Ян се качва на самолета и си отдъхва. Пилотът се изненадва, че вместо брадатия клиент, пред него застава избръснат мъж с нов паспорт, само че същите имена. Самолетът най-сетне излетява в 8 часа без 15 минути вечерта. Около 11 часа вечерта, Ян към този момент се намира в Минск. Никога не желае записка за полета и заплаща сумата от 7920 евро в брой, а по-късно се качва и на квалифицираното VIP бусче.

Записите демонстрират, че Марсалек е минал границата с австрийски паспорт. Камерите, снимали неговото идване, публично са изчезнали или най-вероятно са изтрити. След това няма никакви следи за придвижванията му в Беларус. Те настояват, че същият в никакъв случай не е напускал страната и към момента се намира там, само че това е още една огромна неистина.

Според източници от Руските специфични сили, Марсалек е кацнал в Минск като австрийски жител с името Макс Мауер. На фотографията е с бръсната глава и обръснат, а записания паспорт дава отговор изцяло на неговите черти. Мауер е бил роден в швейцарското градче Свети Гален към две години по-рано от Марсалек, индивидът е решил да се подмлади. По-интересното е, че същият паспорт и номерата ще посочат, че подобен паспорт в никакъв случай не е регистриран в Австрия. Най-вероятно е бил фалшифициран от някой задоволително добър измамник. Подозренията са ориентирани към майсторите на Лукашенко от бившето Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Почти Mercedes-Benz.

Дори автомобилът, който взима Ян от летището е характерен. Лъскавата черна лимузина на Mercedes-Benz разполага с всички нужни документи и регистрационни номера. Една бърза инспекция демонстрира, че автомобилът участва в регистъра на Беларус, само че вместо като Mercedes-Benz, машината е записана като Audi 80 от 90-те години. След пребиваване в Хилтън, Ян минава границата с Русия и идва в Москва.

Веднага след идването си, вратите са необятно отворени и някогашният шеф получава всички облаги от живота в Руската федерация. Нещо още по-интересно е, че към него е прикачена публична защита на ФСБ, която би трябвало да го следва на всички места. До този миг е ясно, че Марсалек е търсен от три разнообразни разследващи организации на запад, като съмненията са, че е бил асистент на дъщерния клон на ФСБ – ГРУ.

Проверка в пътническите направления на Марсалек ще покаже, че една от обичаните дестинации по време на неговото ръководство е точно Русия. Той е посетил страната повече от 60 пъти. Освен в Москва е бил посетител на Казан, Санкт Петербург и други. Някои от пътешествията му са единствено за една вечер, в други случаи прави къси паузи до Русия. Пътуванията се ускоряват още повече през 2014 година след анексирането на Крим. Изданието The Insider показва, че най-вероятно Ян е бил транспортното муле за глобени предприемачи, политици и другари на Владимир Путин.

Според Белинкат, той е разполага с шест разнообразни паспорта за най-различни пътувания по света, като не би трябвало да забравяме, че информацията е взета с малко подкупи, както показва самия Христо Грозев, от съветската граница. В някои от паспортните фотоси носи очила, на други има брада, на трети е безпрепятствено избръсната. Що се отнася до живота в Русия, Марсалек я познава тъкмо толкоз добре, колкото и родната Виена. Няколко пъти в годината сменя своята локация и се охранява от съветското разузнаване. Към този миг има съмнение, че точно той дава скъпа информация по отношение на политическата картина в Германия и Австрия – не е загадка, че и до през днешния ден се показва, че това са страните, към които Русия има максимален интерес.

Юрий Лужков – някогашен кмет на Москва.

Вайс също ще признае, че постоянно Ян се е интересувал по отношение на статута на някои авторитетни руснаци и техните връзки с европейското разузнаване. По това време и самото възнаграждение за някогашния сътрудник е било задоволително високо, с цел да прави частни инспекции. Той е дал повече от 25 имена на Егисто От – още един някогашен сътрудник на Австрия. Информация за Елена Батурина – брачната половинка на милиардера Юри Лужков и някогашен кмет на Москва, е било измежду ползите. През 2019 година австрийските управляващи конфискуват лист с имена, които са били доставени от Вейс на От, а по-късно никой не може да уточни къде е отпътувала тази информация.

Докато Австрия не стопира да твърди, че Ян е имал съществени съветски връзки, немското разузнаване отхвърля сходна информация. Първите съмнения за него идват през 2018 година с хваленето, че има бизнес сътрудници в Лондон, които разполагат с класифицирана информация от организацията за неразрешени химически оръжия. Директорът е бил толкоз безочлив, че даже посочил точната формула на Новичок – обичаното оръжие на ГРУ и ФСБ.

През октомври 2018 година датското контраразузнаване съумява да залови няколко члена на ГРУ, които се пробват да хакнат щаб квартирата на Хага от близкия хотел. Немското разузнаване ще показа, че единствената информация, с която разполага на този стадий, е местоположението на Ян Марсалек. Той продължава да обитава в Москва. Малко по-късно даже ще стане ясно, че същият човек се намира във вила на съветски олигарх, чието име е непокътнато в загадка.

При всички запитвания на Германия към Руската федерация, съществуването и пребиваването на подобен австрийски жител, не е допустимо. Технически това е вярно, откакто Марсалек е употребявал напълно друг паспорт, като даже в този момент никой не знае къде тъкмо се укрива. През 2021 година същият към този момент публично има и съветски паспорт, както и интернационален паспорт – това обаче няма да е единственият негов. Дигиталните следи също демонстрират забавна информация. Последният път, когато неговият телеграм акаунт е бил деен е на 21 януари тази година.

С други думи, той е бил деен към месец, преди да стартира войната в Украйна. След арестуването на Вайс, той стартира да оказва помощ на управляващите в подмяна на по-лека присъда, акцентирайки, че същият най-често се е интересувал от информацията за личното следствие. Бившият сътрудник показва, че с изключение на британски номера, Ян е употребявал и съветски карти. Използвал е най-различни криптиращи приложения, в това число и такива, които въпросният шпионин в никакъв случай не е виждал. Вайс твърди, че Ян е страдал от доста тежка параноя, само че постоянно е комуникирал по най-високите стандарти за сигурност.

При всеки диалог, Ян ще попита каква дрънкулка има на бюрото си в офиса си в Мюнхен. Ако се чудите, това постоянно е била фигурката на Владимир Путин. Друг е въпросът, че малко на брой са имали опция да го посетят точно там.