Как да се спасим от най-мрачните прогнози? Кирил Ананиев пред Стандарт
* Очаквам напредък сред 0 и 1% и инфлация към 10 на 100, споделя Кирил Ананиев, народен представител от ГЕРБ, в изявление за Стандарт * Икономиката е на ръба. Разумно правителство може да я избави * Държавата би трябвало да продължи с помощите за хората и бизнеса, само че не на калпак * Ако не се оправим с политическата рецесия, не можем да решим и останалите * През 2023 година приходите ще набъбнат с не повече от 9% * Влошаване на стойностите при нашите европейски сътрудници може да докара лека криза * Много са значими финансовите вложения, които не успяхме да изпълним през 2022
- Господин Ананиев, накъде ще тръгне стопанската система през 2023 година?
- Финансовият, икономическият и политическият разбори демонстрират, че през 2023 година българският бизнес и жителите ще бъдат сложени пред някои тествания и провокации.Това се предопределя от редица външни и вътрешни фактори, както и от справедливи и субективни аргументи.
-->
Вследствие на влошената външна икономическа и политическа среда и некомпетентното ръководство на последното постоянно държавно управление, към този момент повече от година и половина претърпяваме поредност от съществени рецесии. Най-голямата е политическата. Без да разгадаем казуса с нея, ние не можем да решим съответно и останалите рецесии.
Затова моят апел, както и на по-голямата част от българското общество, е да се върнем към естествения политически живот, да възстановим доверието в политическите партии, с цел да може да се образува държавно управление, което да има своя стратегия, цели, да има парламентарна и социална поддръжка, с цел да може в действителност да възстановим естествения темп на живот както в стопанската система, по този начин и в обществената сфера.
Макроикономическите прогнози, които се вършат освен от специалистите у нас, само че и от редица интернационалните финансови институции, демонстрират, че през 2023 година растежът ще е покрай нулата - сред 0 и 1%, което не е добър знак за възобновяване на стопанската система.
Има действителна индикация за влошени съществени фактори, които дефинират растежа на българската стопанска система. Първо, това е интернационалната среда. Световната и европейската стопански системи се намират в сериозен спад. Нашите съществени стопански сътрудници са от Европейски Съюз. Когато при тях има утежняване на икономическите индикатори, тогава и опцията за увеличение на нашия експорт се утежнява. Това е извънредно значим фактор, защото ние сме отворена стопанска система и износът има огромно значение. На второ място, значение за този съвсем нулев напредък на действителния Брутният вътрешен продукт има и потреблението.
Заради високата инфлация то се свива и по мои разбори няма да надвиши повече от 1% растеж по отношение на миналата година. Третият значим фактор са капиталовите разноски. Миналата година имахме доста сериозен спад на финансовите разноски както по линията на европейските средства, по този начин и по линия на националното финансиране. Което не даде късмет да подкрепим действително стопанската система, защото тези вложения бяха свързани с повишение на икономическия напредък и производството, основано на висока добавена стойност. Надявам се през тази година да бъдат осъществени тези вложения.
Най-вече вложенията по Плана за възобновяване и резистентност /ПВУ/, останалите европейски стратегии, както и вложенията, планувани да се извършват с национално финансиране - с пари от бюджета. Но за това е доста значимо да има постоянно държавно управление, което да одобри своя стратегия и да може да бъде политически поръчител за нейното осъществяване, да носи своята отговорност и да осъществя задачите, които си е сложило.
- Тези средства за финансови разноски, които бяха заложени в миналогодишния бюджет и не бяха осъществени, трансферират ли се за тази година?
- Не. Да разделим нещата на две. Първо, за европейските средства по ПВУ и оперативните стратегии. Тези пари, които дойдоха, бяха употребявани за оформяне на крайния недостиг на касова основа и за това дефицитът за предходната година е доста невисок - към 389 млн. лв., което е 0,2% от Брутният вътрешен продукт. Само че тези вложения, планувани в ПВУ, би трябвало да се финансират през актуалната година, т.е. би трябвало да бъдат извадени средства от националния бюджет, с цел да бъдат покрити разноските. Това ще докара до повишаване на недостига на касова основа.
А що се отнася до националните средства - нашият бюджет се извършва от 1 януари до 31 декември и това, което не е усвоено с приключването на годината, няма по какъв начин да се трансферира за идната.
- Казахте, че очаквате напредък към нулата. А допустимо ли е въпреки всичко да има криза?
- Не ми се желае да се случи, само че има избрани индикации за лека криза. Разбира се, има редица фактори - и справедливи, и субективни, и външни, и вътрешни, които водят до това. Надявам се да не се стигне до криза. Наблюдавам непрестанно процеса на леко възобновяване на европейската стопанска система, която, както споделих, е извънредно значима.
Трябва да се следи този развой доста отговорно, защото при невисок напредък сред 0 и 1%, в случай че се утежни обстановката при нашите съществени стопански сътрудници, може да докара и до лека криза в България. Рецесия има когато най-малко две поредни тримесечия се регистрира спад в действителния Брутният вътрешен продукт. А ние се движим доста покрай нулата, което значи, че сме чувствителни към всички фактори - и външни, и вътрешни, които могат да ни доведат до такава лека криза.
Въпреки всичко, въпреки всичко желая да изразя своя оптимизъм - в случай че има постоянно държавно управление, което поддържа рационална финансова политика, което знае по какъв начин да ръководи обществените финанси, по какъв начин да подреди целите за бизнеса и за жителите и поддържа уравновесена бюджетна политика, може да не се стигне до този сюжет.
- Смятате ли, че и през 2023 година страната ще би трябвало да подкрепя хората и бизнеса?
- Мисля, че и през тази година ще има подкрепяне за бизнеса и хората. Аз персонално съм последовател на подкрепяне, което е основано на таргетирани ограничения. Не би трябвало да се раздават помощи на калпак, а да се реши кой има потребност и кой би трябвало да бъде подкрепят, с цел да издържи в тази нелека обстановка.
- Каква инфлация очаквате през 2023 година?
- Очаква се инфлацията за 2022 година да е малко над 15%. За 2023 година министерството на финансите и Министерски съвет чакат да е към 6,4%. Но съгласно мен тя ще е към 10%.
- Всъщност това е стагфлация - напредък покрай нулата и висока инфлация - 10%.
.- Да, това са факторите, които дефинират наличието на този термин. Но отново споделям, че сме на ръба - както за стагфлация, по този начин и за криза. Имаме към момента опция при едно рационално ръководещо постоянно държавно управление да избегнем и едното, и другото.
- Има ли заплаха хората да изгубят приходи и работни места?
- Очаквам безработицата да се стабилизира към 5%, няма да има внезапни отклонения, което е значимо. Но е значимо и придвижването на приходите на популацията. Миналата година имаше към 14% приблизително нарастване на приходите. За 2023 година обаче не чакам да надвиши повече от 9%. Но въпреки всичко и инфлацията няма да е 15%, а по-ниска.
- Т.е. в случай че създадем сметка с инфлацията - ще имаме лека загуба на приход, към 1% приблизително?
- Да.
- Но приказваме за междинни стойности, а ножицата в приходите е доста огромна.
- Да, по този начин е. Инфлацията за 2022 година на годишна база ще е малко над 15%, само че за хората, които имат ниски приходи, най-много за пенсионерите и работещите небогати, които разчитат на дребната потребителска кошница - там нарастването на цените на питателните артикули, а и освен на тях, е доста по-високо от 15%. Излезе проучване, съгласно което от 2020 година до края на 2022 година питателните артикули са поскъпнали с 52%. Ето за какво, каквито и помощи да се дават за жителите, те би трябвало да бъдат таргетирани. И както и да се подкрепя бизнесът - би трябвало да се гледа финансовото му положение - дали може да се оправи или не и да се подкрепят тези, на които е нужна финансова инжекция, с цел да запазят своето произвеждане и работните места.
- Господин Ананиев, накъде ще тръгне стопанската система през 2023 година?
- Финансовият, икономическият и политическият разбори демонстрират, че през 2023 година българският бизнес и жителите ще бъдат сложени пред някои тествания и провокации.Това се предопределя от редица външни и вътрешни фактори, както и от справедливи и субективни аргументи.
-->
Вследствие на влошената външна икономическа и политическа среда и некомпетентното ръководство на последното постоянно държавно управление, към този момент повече от година и половина претърпяваме поредност от съществени рецесии. Най-голямата е политическата. Без да разгадаем казуса с нея, ние не можем да решим съответно и останалите рецесии.
Затова моят апел, както и на по-голямата част от българското общество, е да се върнем към естествения политически живот, да възстановим доверието в политическите партии, с цел да може да се образува държавно управление, което да има своя стратегия, цели, да има парламентарна и социална поддръжка, с цел да може в действителност да възстановим естествения темп на живот както в стопанската система, по този начин и в обществената сфера.
Макроикономическите прогнози, които се вършат освен от специалистите у нас, само че и от редица интернационалните финансови институции, демонстрират, че през 2023 година растежът ще е покрай нулата - сред 0 и 1%, което не е добър знак за възобновяване на стопанската система.
Има действителна индикация за влошени съществени фактори, които дефинират растежа на българската стопанска система. Първо, това е интернационалната среда. Световната и европейската стопански системи се намират в сериозен спад. Нашите съществени стопански сътрудници са от Европейски Съюз. Когато при тях има утежняване на икономическите индикатори, тогава и опцията за увеличение на нашия експорт се утежнява. Това е извънредно значим фактор, защото ние сме отворена стопанска система и износът има огромно значение. На второ място, значение за този съвсем нулев напредък на действителния Брутният вътрешен продукт има и потреблението.
Заради високата инфлация то се свива и по мои разбори няма да надвиши повече от 1% растеж по отношение на миналата година. Третият значим фактор са капиталовите разноски. Миналата година имахме доста сериозен спад на финансовите разноски както по линията на европейските средства, по този начин и по линия на националното финансиране. Което не даде късмет да подкрепим действително стопанската система, защото тези вложения бяха свързани с повишение на икономическия напредък и производството, основано на висока добавена стойност. Надявам се през тази година да бъдат осъществени тези вложения.
Най-вече вложенията по Плана за възобновяване и резистентност /ПВУ/, останалите европейски стратегии, както и вложенията, планувани да се извършват с национално финансиране - с пари от бюджета. Но за това е доста значимо да има постоянно държавно управление, което да одобри своя стратегия и да може да бъде политически поръчител за нейното осъществяване, да носи своята отговорност и да осъществя задачите, които си е сложило.
- Тези средства за финансови разноски, които бяха заложени в миналогодишния бюджет и не бяха осъществени, трансферират ли се за тази година?
- Не. Да разделим нещата на две. Първо, за европейските средства по ПВУ и оперативните стратегии. Тези пари, които дойдоха, бяха употребявани за оформяне на крайния недостиг на касова основа и за това дефицитът за предходната година е доста невисок - към 389 млн. лв., което е 0,2% от Брутният вътрешен продукт. Само че тези вложения, планувани в ПВУ, би трябвало да се финансират през актуалната година, т.е. би трябвало да бъдат извадени средства от националния бюджет, с цел да бъдат покрити разноските. Това ще докара до повишаване на недостига на касова основа.
А що се отнася до националните средства - нашият бюджет се извършва от 1 януари до 31 декември и това, което не е усвоено с приключването на годината, няма по какъв начин да се трансферира за идната.
- Казахте, че очаквате напредък към нулата. А допустимо ли е въпреки всичко да има криза?
- Не ми се желае да се случи, само че има избрани индикации за лека криза. Разбира се, има редица фактори - и справедливи, и субективни, и външни, и вътрешни, които водят до това. Надявам се да не се стигне до криза. Наблюдавам непрестанно процеса на леко възобновяване на европейската стопанска система, която, както споделих, е извънредно значима.
Трябва да се следи този развой доста отговорно, защото при невисок напредък сред 0 и 1%, в случай че се утежни обстановката при нашите съществени стопански сътрудници, може да докара и до лека криза в България. Рецесия има когато най-малко две поредни тримесечия се регистрира спад в действителния Брутният вътрешен продукт. А ние се движим доста покрай нулата, което значи, че сме чувствителни към всички фактори - и външни, и вътрешни, които могат да ни доведат до такава лека криза.
Въпреки всичко, въпреки всичко желая да изразя своя оптимизъм - в случай че има постоянно държавно управление, което поддържа рационална финансова политика, което знае по какъв начин да ръководи обществените финанси, по какъв начин да подреди целите за бизнеса и за жителите и поддържа уравновесена бюджетна политика, може да не се стигне до този сюжет.
- Смятате ли, че и през 2023 година страната ще би трябвало да подкрепя хората и бизнеса?
- Мисля, че и през тази година ще има подкрепяне за бизнеса и хората. Аз персонално съм последовател на подкрепяне, което е основано на таргетирани ограничения. Не би трябвало да се раздават помощи на калпак, а да се реши кой има потребност и кой би трябвало да бъде подкрепят, с цел да издържи в тази нелека обстановка.
- Каква инфлация очаквате през 2023 година?
- Очаква се инфлацията за 2022 година да е малко над 15%. За 2023 година министерството на финансите и Министерски съвет чакат да е към 6,4%. Но съгласно мен тя ще е към 10%.
- Всъщност това е стагфлация - напредък покрай нулата и висока инфлация - 10%.
.- Да, това са факторите, които дефинират наличието на този термин. Но отново споделям, че сме на ръба - както за стагфлация, по този начин и за криза. Имаме към момента опция при едно рационално ръководещо постоянно държавно управление да избегнем и едното, и другото.
- Има ли заплаха хората да изгубят приходи и работни места?
- Очаквам безработицата да се стабилизира към 5%, няма да има внезапни отклонения, което е значимо. Но е значимо и придвижването на приходите на популацията. Миналата година имаше към 14% приблизително нарастване на приходите. За 2023 година обаче не чакам да надвиши повече от 9%. Но въпреки всичко и инфлацията няма да е 15%, а по-ниска.
- Т.е. в случай че създадем сметка с инфлацията - ще имаме лека загуба на приход, към 1% приблизително?
- Да.
- Но приказваме за междинни стойности, а ножицата в приходите е доста огромна.
- Да, по този начин е. Инфлацията за 2022 година на годишна база ще е малко над 15%, само че за хората, които имат ниски приходи, най-много за пенсионерите и работещите небогати, които разчитат на дребната потребителска кошница - там нарастването на цените на питателните артикули, а и освен на тях, е доста по-високо от 15%. Излезе проучване, съгласно което от 2020 година до края на 2022 година питателните артикули са поскъпнали с 52%. Ето за какво, каквито и помощи да се дават за жителите, те би трябвало да бъдат таргетирани. И както и да се подкрепя бизнесът - би трябвало да се гледа финансовото му положение - дали може да се оправи или не и да се подкрепят тези, на които е нужна финансова инжекция, с цел да запазят своето произвеждане и работните места.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ