2020 като паник атака: от Ливърпул до Навални
Общото сред проститутката и философа е разхвърляността. Така и за 2020-та година.
Изминаващите дванадесет месеца са тъкмо това: микс от разхвърлян промискуитет и ирационални дейности. Нагледахме се на всичко.
Видяхме по какъв начин притежател на Нобелова премия за мир бие тъпаните на войната (министър-председателят на Етиопия Абий Ахмед против локалните управляващи в района на страната Тиграй). Видяхме по какъв начин крадецът вика дръжте крадеца - " дипломацията на маската " на Пекин. Видяхме по какъв начин настоящият президент на Съединени американски щати хленчи дълготрайно като робинята Изаура и се пробва да делегимитира резултата от изборите в страната. В случая с Алексей Навални видяхме по какъв начин съветските служби действат като компания за химическо разчистване, само че единствено дето вместо петната от облеклата се пробват да изтрият индивида. Видяхме и това по какъв начин небето над Зелената зона в Багдад се озарява от ирански ракети, все едно е нова година в кв. " Люлин ".
За Бога, видяхме даже Ливърпул като първенец на Висшата лига. Ако 2021-ва носи и парченце от лудостта на актуалната година, може да станем очевидци и на Борис Джонсън, чиято коса да не наподобява като на одеве напуснато любовно гнездо на двойка птици.
Но предвид на сдъвкания ни умишлен опит, нищо от това, на което станахме очевидци, не е обикновено (да ме простят почитателите на мърсисайдци). През 2020-та година светът бе не съгласно Шопенхауеровите " воля и визия ", а извираше от Киркегоровите " боязън и боязън ". А разумното разследване на острия стрес и клиничната тревога са паник офанзивите (постмодерната болест на човека).
През 2020-та година светът претърпя една от своите най-сериозни паник офанзиви в (сравнително) спокойно време. Коронавирус - 19 рефлектира върху живота и положението - здравословно, емоционалнg и икономическо - на милиони хора по света.
Закономерно, общият стрес провокира реципрочна реакция в системата на интернационалните връзки.
Процесът на декомпозиция на света на съставните му детайли се форсира. Става дума за добре известната към този момент регионализация на интернационалните връзки (като не обезателен противовес, само че най-малко като modus Vivendi, друг от глобализацията). В режим на регионализация локалният властови център търси своята резистентност и сигурност не в необятни конгломерати от споделени полезности или правила, а въз основата на локалната еднаквост.
Последното се съпровожда от редом случване: от площта на универсалната империя на демократичната народна власт се " чупят " части, всяко едно от които осмисля себе си като обособена насъщност, чиято резистентност се базира не на инкорпорирания непознат опит, а като интензифицира на личния си подобен. Затова най-жилавите субекти на интернационалната сцена са тези страни, които имат лична, а не импортирана биография.
Разбира се това е развой, който е съпроводен от съпротивителни сили и търкания. Последното породи едни от най-сериозните искри, които видяхме през изминаващата календарна година: ревизионисткото държание на Турция в Източното Средиземноморие, Китай в своето директно съседство - от Южнокитайското море до Аксай Чин в Кашмир, Индия - с нейната, ориентирана против мюсюлманското й малцинство, симбиоза сред индуизма и мажоритарната народна власт. Но при все това имат разнообразни ползи и благоприятни условия в интернационалната политика, Турция, Индия и Китай имат нещо общо между тях: имат личен образ, който няма нужда от сурогатна или импортирана еднаквост, с цел да бъдат устойчиви страни.
Китай да вземем за пример - като най-голямото геополитическо предизвикателство за Запада след Съветския съюз - няма настоящия съветски проблем: да бъде мощен на открито, само че да е слаб от вътрешната страна. Напротив, Пекин е пропорционално и уравновесено компактен: и като вътрешна, и като външна политика.
Но тази регионализация на интернационалната политика значи една нова действителност: компрометиране на водения от Съединени американски щати глобализъм. За последното е отговорна империята на демократичната народна власт, тъй като същата гледаше на глобализма не като на средство, а като на цел. А глобализацията е тъкмо това - инструмент, който може да е добър или неприятен съгласно приложението си. Глобализацията е като инжекцията, само че дали тя ще бъде употребена за ваксина, или за отровно вещество зависи не от спринцовката, а от наличието й.
Глобализмът, питомен съгласно вкусовите потребности на демократичната народна власт, докара до Ренесанс на локалните идентичности и техните различни модели. Това, което трябваше да направи света " плосък " (по Томас Фридман), в действителност му придаде спомагателен релеф.
Примерите, бодящи очите, са значително.
Пекин и " модерният социализъм с китайски характерности ". Турция, сервираща пантюркизъм с ислямистка гарнитура. Темерутската самодостатъчност и " стратегическа самостоятелност " на Индия. Или Русия, практикуваща политиката на франчайзинга, отдаваща чартърен съответни бизнес модели, нормално свързани със сигурността и енергийния бранш на дадена страна.
А колкото повече Съединени американски щати се движат съгласно (1) логиката на глобализма като екстраполация на демократична народна власт и (2) философията на споделените култури и общите пространства, толкоз по-малко въздействие ще има американизмът в международните процеси. Нито атеизмът като публична доктрина на китайската тирания, нито твърдият ислямизъм на салафитските придвижвания показват сензитивност към човешките права и свободи.
2021-ва година ще има потребност от ницшеанска преоценка на полезностите.
Изминаващите дванадесет месеца са тъкмо това: микс от разхвърлян промискуитет и ирационални дейности. Нагледахме се на всичко.
Видяхме по какъв начин притежател на Нобелова премия за мир бие тъпаните на войната (министър-председателят на Етиопия Абий Ахмед против локалните управляващи в района на страната Тиграй). Видяхме по какъв начин крадецът вика дръжте крадеца - " дипломацията на маската " на Пекин. Видяхме по какъв начин настоящият президент на Съединени американски щати хленчи дълготрайно като робинята Изаура и се пробва да делегимитира резултата от изборите в страната. В случая с Алексей Навални видяхме по какъв начин съветските служби действат като компания за химическо разчистване, само че единствено дето вместо петната от облеклата се пробват да изтрият индивида. Видяхме и това по какъв начин небето над Зелената зона в Багдад се озарява от ирански ракети, все едно е нова година в кв. " Люлин ".
За Бога, видяхме даже Ливърпул като първенец на Висшата лига. Ако 2021-ва носи и парченце от лудостта на актуалната година, може да станем очевидци и на Борис Джонсън, чиято коса да не наподобява като на одеве напуснато любовно гнездо на двойка птици.
Но предвид на сдъвкания ни умишлен опит, нищо от това, на което станахме очевидци, не е обикновено (да ме простят почитателите на мърсисайдци). През 2020-та година светът бе не съгласно Шопенхауеровите " воля и визия ", а извираше от Киркегоровите " боязън и боязън ". А разумното разследване на острия стрес и клиничната тревога са паник офанзивите (постмодерната болест на човека).
През 2020-та година светът претърпя една от своите най-сериозни паник офанзиви в (сравнително) спокойно време. Коронавирус - 19 рефлектира върху живота и положението - здравословно, емоционалнg и икономическо - на милиони хора по света.
Закономерно, общият стрес провокира реципрочна реакция в системата на интернационалните връзки.
Процесът на декомпозиция на света на съставните му детайли се форсира. Става дума за добре известната към този момент регионализация на интернационалните връзки (като не обезателен противовес, само че най-малко като modus Vivendi, друг от глобализацията). В режим на регионализация локалният властови център търси своята резистентност и сигурност не в необятни конгломерати от споделени полезности или правила, а въз основата на локалната еднаквост.
Последното се съпровожда от редом случване: от площта на универсалната империя на демократичната народна власт се " чупят " части, всяко едно от които осмисля себе си като обособена насъщност, чиято резистентност се базира не на инкорпорирания непознат опит, а като интензифицира на личния си подобен. Затова най-жилавите субекти на интернационалната сцена са тези страни, които имат лична, а не импортирана биография.
Разбира се това е развой, който е съпроводен от съпротивителни сили и търкания. Последното породи едни от най-сериозните искри, които видяхме през изминаващата календарна година: ревизионисткото държание на Турция в Източното Средиземноморие, Китай в своето директно съседство - от Южнокитайското море до Аксай Чин в Кашмир, Индия - с нейната, ориентирана против мюсюлманското й малцинство, симбиоза сред индуизма и мажоритарната народна власт. Но при все това имат разнообразни ползи и благоприятни условия в интернационалната политика, Турция, Индия и Китай имат нещо общо между тях: имат личен образ, който няма нужда от сурогатна или импортирана еднаквост, с цел да бъдат устойчиви страни.
Китай да вземем за пример - като най-голямото геополитическо предизвикателство за Запада след Съветския съюз - няма настоящия съветски проблем: да бъде мощен на открито, само че да е слаб от вътрешната страна. Напротив, Пекин е пропорционално и уравновесено компактен: и като вътрешна, и като външна политика.
Но тази регионализация на интернационалната политика значи една нова действителност: компрометиране на водения от Съединени американски щати глобализъм. За последното е отговорна империята на демократичната народна власт, тъй като същата гледаше на глобализма не като на средство, а като на цел. А глобализацията е тъкмо това - инструмент, който може да е добър или неприятен съгласно приложението си. Глобализацията е като инжекцията, само че дали тя ще бъде употребена за ваксина, или за отровно вещество зависи не от спринцовката, а от наличието й.
Глобализмът, питомен съгласно вкусовите потребности на демократичната народна власт, докара до Ренесанс на локалните идентичности и техните различни модели. Това, което трябваше да направи света " плосък " (по Томас Фридман), в действителност му придаде спомагателен релеф.
Примерите, бодящи очите, са значително.
Пекин и " модерният социализъм с китайски характерности ". Турция, сервираща пантюркизъм с ислямистка гарнитура. Темерутската самодостатъчност и " стратегическа самостоятелност " на Индия. Или Русия, практикуваща политиката на франчайзинга, отдаваща чартърен съответни бизнес модели, нормално свързани със сигурността и енергийния бранш на дадена страна.
А колкото повече Съединени американски щати се движат съгласно (1) логиката на глобализма като екстраполация на демократична народна власт и (2) философията на споделените култури и общите пространства, толкоз по-малко въздействие ще има американизмът в международните процеси. Нито атеизмът като публична доктрина на китайската тирания, нито твърдият ислямизъм на салафитските придвижвания показват сензитивност към човешките права и свободи.
2021-ва година ще има потребност от ницшеанска преоценка на полезностите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ