СКАНДАЛ! Вижте колко милиона са прибрали медиите от държавната хазна през последните години
Общо 58 277 214 лева с Данък добавена стойност е сумата, която са получили медиите у нас от европейските стратегии посредством директно договаряне с изпълнителната власт за времето от влизането на България в Европейския съюз през 2007 година до юни 2019 година, сочи информация на Министерския съвет.
За първия програмен интервал 2007-2013 година са били раздадени 49 853 887 лева с Данък добавена стойност, а за втория от 2014 година до юни 2019 година – 8 424 327 лева с Данък добавена стойност. Тези пари са били отпускани от изпълнителната власт за закупуване на програмно време в електронните медии за разяснение на оперативните стратегии на европейските фондове.
Периодът обгръща четири постоянни държавни управления - на Сергей Станишев (2005-2009 г.), първото на Бойко Борисов (2009-2013 г.), на Пламен Орешарски (2013-2014 г.), последните два кабинета "Борисов " - (2014-2017 г.) и (2017 година до момента). Както и три служебни кабинета - на Марин Райков (2013 г.), на Георги Близнашки (2014 г.) и на Огнян Герджиков (2017 г.), осведоми уеб сайтът "КлубЗ ".
Според публични данни в медиите, оповестени преди три години, пикът на държавното финансиране на малките екрани и радиа е през 2013 година, когато близо 32 млн. лева европейски средства са раздадени за реклама на еврофондовете. Оказва се, че общата сума е по-голяма.
През 2016 година изпълнителната власт се опита да вкара нови правила за бистрота и отчетност на харчовете за осведомителните акции на европейските стратегии, които са заложени като условие на Европейската комисия. През февруари 2016 година Народното събрание утвърди промени в Закона за публичните поръчки и даде опция страната и общините да разпореждат без търг и конкурс публични поръчки на електронните медии (радио и телевизия).
Екологичен потенциал предлага притежателите на медии да не вземат участие в публични поръчки
Малко след тази законодателна смяна вицепремиерът Томислав Дончев наложи мораториум върху договорите за пазаруване на ефирно време в малките екрани и радиостанции поради митингите на част от печатните медии. Впоследствие държавното управление реши да не отстранява директното договаряне с медии, само че наложи предели - оптималният предел на средствата за непосредствено пазаруване на програмно време в телевизия и радио е до 30% от наличния на годишна база запас за осведоменост и гласност на съответната стратегия.
Въведе се и съблюдаване на съотношението на национални по отношение на районни електронни медии в границите на тези 30%, като от парите 80% би трябвало да са за националните, а 20% - за районните.
Дали са спазени тези условия обаче, е мъчно да се каже. Справката, която е направена от Министерския съвет, демонстрира, че през годините разнообразни електронни медии са получавали стотици хиляди левове, а някои и милиони от европейските фондове.
За първия програмен интервал 2007-2013 година са били раздадени 49 853 887 лева с Данък добавена стойност, а за втория от 2014 година до юни 2019 година – 8 424 327 лева с Данък добавена стойност. Тези пари са били отпускани от изпълнителната власт за закупуване на програмно време в електронните медии за разяснение на оперативните стратегии на европейските фондове.
Периодът обгръща четири постоянни държавни управления - на Сергей Станишев (2005-2009 г.), първото на Бойко Борисов (2009-2013 г.), на Пламен Орешарски (2013-2014 г.), последните два кабинета "Борисов " - (2014-2017 г.) и (2017 година до момента). Както и три служебни кабинета - на Марин Райков (2013 г.), на Георги Близнашки (2014 г.) и на Огнян Герджиков (2017 г.), осведоми уеб сайтът "КлубЗ ".
Според публични данни в медиите, оповестени преди три години, пикът на държавното финансиране на малките екрани и радиа е през 2013 година, когато близо 32 млн. лева европейски средства са раздадени за реклама на еврофондовете. Оказва се, че общата сума е по-голяма.
През 2016 година изпълнителната власт се опита да вкара нови правила за бистрота и отчетност на харчовете за осведомителните акции на европейските стратегии, които са заложени като условие на Европейската комисия. През февруари 2016 година Народното събрание утвърди промени в Закона за публичните поръчки и даде опция страната и общините да разпореждат без търг и конкурс публични поръчки на електронните медии (радио и телевизия).
Екологичен потенциал предлага притежателите на медии да не вземат участие в публични поръчки
Малко след тази законодателна смяна вицепремиерът Томислав Дончев наложи мораториум върху договорите за пазаруване на ефирно време в малките екрани и радиостанции поради митингите на част от печатните медии. Впоследствие държавното управление реши да не отстранява директното договаряне с медии, само че наложи предели - оптималният предел на средствата за непосредствено пазаруване на програмно време в телевизия и радио е до 30% от наличния на годишна база запас за осведоменост и гласност на съответната стратегия.
Въведе се и съблюдаване на съотношението на национални по отношение на районни електронни медии в границите на тези 30%, като от парите 80% би трябвало да са за националните, а 20% - за районните.
Дали са спазени тези условия обаче, е мъчно да се каже. Справката, която е направена от Министерския съвет, демонстрира, че през годините разнообразни електронни медии са получавали стотици хиляди левове, а някои и милиони от европейските фондове.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ