Общо 28 646,4 млн. лева приходи отчита правителството от данъци,

Общо 28 646,4 млн. лв. доходи регистрира държавното управление от налози, като най-голяма е сумата от косвените данъци, следвани от директните налози и други налози, включително имуществени. Това излиза наяве от утвърдената от държавното управление информация за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2021 година, направена в осъществяване на член 135, алинея 1 на Закона за обществените финанси, на база на месечните доклади за касовото осъществяване на първостепенните разпоредители с бюджет, оповестиха от държавната пресслужба. Още по тематиката 1 фев 2022 На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2021 година е негативно в размер на 3 910,4 млн. лева (3,0 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 4 033,5 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 123,1 млн. лв.. За съпоставяне заложеният оптимален размер на недостига в обновените планове към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021 година е 4 604,2 млн. лв.. Приходите, помощите и даренията по КФП за 2021 година са в размер на 52 340,1 млн. лева или 103,5 % по отношение на обновените годишни планове. Съпоставени с миналата година, постъпленията нарастват с 8,0 милиарда лева (18,1% ). Ръст се регистрира както при данъчните доходи, по този начин и при неданъчните приходи и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват главно грантовете по стратегиите и фондовете на Европейски Съюз и други безплатни средства. Спрямо обновените планове по КФП към ЗДБРБ за 2021 година от септември 2021 година се регистрира преизпълнение на годишния проект с близо 1,8 милиарда лв.. В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален растеж по отношение на миналата година има при данъчно-осигурителните доходи (5,0 милиарда лева.). Съпоставено с обновените планове към ЗДБРБ за 2021 година, превишение на проекта за годината има при множеството от главните налози и при приходите от здравноосигурителни вноски. Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 40 876,3 млн. лева, което съставлява 103, 7 % по отношение на плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски образуват 78, 1 % от общите приходи по КФП за годината. Приходите от директни налози са в размер на 8 258,4 млн. лева или 107,4 % по отношение на плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 18 976,3 млн. лева (104,2 % по отношение на плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 12 978,5 млн. лева (105,7 % по отношение на планираните), от акцизи възлизат на 5 659,8 млн. лева (100,3 % по отношение на разчета), а тези от мита са в размер на 289,7 млн. лева (120,1 % по отношение на годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 1 411,7 млн. лева или 113,4 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 12 229,9 млн. лева, което съставлява 99,6 % от разчетените за годината. Неданъчните доходи са в размер на 8 000,4 млн. лева, което съставлява 118,4 % по отношение на годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. През месец април 2021 година постъпиха доходи с еднократен за годината резултат в размер на 660 млн. лева с Данък добавена стойност, които съставляват в началото концесионно заплащане за страната от концесията на Летище София. Постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове за 2021 година са в размер на 1 629,3 млн. лева, като нарастват със 751,4 млн. лева (85,6 %) по отношение на миналата година. Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 463,4 млн. лв.. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2021 година възлизат на 56 250,5 млн. лева, което е 102,0 % по отношение на обновения план за годината. Превишението на плана към ЗДБРБ за 2021 година се дължи главно на утвърдените от Народното събрание по реда на член 26, алинея 1 О от Закона за обществените финанси спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет в общ размер на 1,2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи. Значителният растеж на разноските от 17,6 на 100 по отношение на миналата година е обвързван от една страна с по-ниската база през 2020 година, когато регистрираните разноски за битка с пандемията от COVID-19 бяха доста по-ниски, до момента в който през 2021 година тези разноски са основни и са за цяла година, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година. Разгледани по стопански детайли най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 1,7 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците от октомври до декември). Освен това, в осъществяване на Решение на Народното събрание от 23.12.2021 година за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнение на данъчните доходи за 2021 година (ДВ, бр. 110 от 24.12.2021 г.) бяха обезпечени 750 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лв. за първите шест месеца на 2022 година Наред с това въздействие върху разноските за пенсии оказа и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. Поради посочените фактори разноските за пенсии регистрират номинален растеж по отношение на 2020 година от 3,1 милиарда лв.. В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване с 0,6 милиарда лева, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление „ Здравни грижи " в размер на З60 лева и на санитари в размер на 120 лева и други. Значителен номинален растеж от близо 2,7 милиарда лева се регистрира и при разноските за дотации за нефинансови предприятия, за което способстват главно заплащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила, разноските на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система ", заплащанията по мярката „ 60/40 ", мярката „ 80/20 ", мярката „ Запази ме ", мярката „ Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други. През 2021 година се извършва Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила, утвърдена с Решение № 739 на Министерския съвет от 2021 година, променена с Решения № 771 и № 885 на Министерския съвет от 2021 година и Програма за компенсиране на разноските на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа сила, използвана за софтуерни разноски, утвърдена с Решение № 893 на Министерския съвет от 2021 година, като се планува двете стратегии да продължат да се ползват до март 2022 година. Възможно е стратегиите да бъдат модифицирани и допълнени. В тази връзка обезпечените средства за компенсиране на небитовите консуматори на електрическа сила за справяне с последствията от значителните и неподходящи съмнения на цените на електрическата сила до края на 2021 година са в общ размер на над 1,3 милиарда лева, включително 0,45 милиарда лева в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021г. за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година, за заплащания през първото тримесечие на 2022 година. Ръст по отношение на 2020 година се регистрира и в частта на предоставените дотации за болнична помощ, където разноските нарастват с 0,2 милиарда лв.. Нелихвените разноски за 2021 година са в размер на 53 941,0 млн. лева, което съставлява 101,9 % по отношение на годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 50 028,8 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 3 866,3 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 45,9 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 628,5 млн. лева (95,6 % от плануваните за 2021 година). Вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз изплатена към 31.12.2021 година от централния бюджет, възлиза на 1 681,О млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз. Размерът на фискалния запас към 31.12.2021 година е 10,7 милиарда лева, в това число 9,7 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1,0 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.