Доц. Харалан Александров: Обществото се намрази заради войната в Украйна
„ Обществото откри нов мотив да се намрази – войната в Украйна. Това е в резултат на последните две години, които прекарваме в условия на обществен, културен и психо-емоционален регрес… Има хора, които реализират еднаквост през ненавист, имат природата на балони. Идентификацията минава през това, че имаме общ зложелател, а не през това, че се харесваме “.
Това разяснява пред БНР общественият антрополог доцент Харалан Александров.
И уточни, че „ в условия на война и на дълбока рецесия да си самичък e рисково, само че примитивната група става значима и хората абдикират от своята самостоятелност, от способността да мислят със личния си разум, и избират да мислят с мозъка на примитивната група “.
„ Когато има положително водачество, то удържа гравитацията, която се пробва да ни смъкна към примитивното и разрушителното. Когато живеем в обърканост, започваме стихийно да се оглеждаме за група, която да ни опази. В България тази група е на фамилен принцип, това е интелектуален и разумен развой. Става невъзможна позицията на рационална преценка “.
Александров добави, че „ самовлюбената себевтренченост на Запада с неговата постлиберална фикция за ярко и богато бъдеще, както и напускането на рационалното, са аргументи да не се догледа психопатната наклонност, способността за декаданс, връщането към примитивни и маниакални идеологии от страна на Владимир Путин “.
„ Отказът да сме по отношение на човешката природа, отводът да мислим, да сме по отношение на примитивните и разрушителни неща, ни прави трагично неподготвени за това, което ни се случва “.
По думите му огромна част от българите не са в положение да вършат рационални преценки и мислят с мозъка на групата - „ това е неуспех на моралната социализация “.
„ Огромна част от българите имат идентификация с жертвата, това е по исторически и по персонални аргументи. Опитът, който има поколението, израснало през Прехода, е, че измененията водят до загуби. Рефлексът е да се скрием, с цел да ни подмине неприятното “.
Това разяснява пред БНР общественият антрополог доцент Харалан Александров.
И уточни, че „ в условия на война и на дълбока рецесия да си самичък e рисково, само че примитивната група става значима и хората абдикират от своята самостоятелност, от способността да мислят със личния си разум, и избират да мислят с мозъка на примитивната група “.
„ Когато има положително водачество, то удържа гравитацията, която се пробва да ни смъкна към примитивното и разрушителното. Когато живеем в обърканост, започваме стихийно да се оглеждаме за група, която да ни опази. В България тази група е на фамилен принцип, това е интелектуален и разумен развой. Става невъзможна позицията на рационална преценка “.
Александров добави, че „ самовлюбената себевтренченост на Запада с неговата постлиберална фикция за ярко и богато бъдеще, както и напускането на рационалното, са аргументи да не се догледа психопатната наклонност, способността за декаданс, връщането към примитивни и маниакални идеологии от страна на Владимир Путин “.
„ Отказът да сме по отношение на човешката природа, отводът да мислим, да сме по отношение на примитивните и разрушителни неща, ни прави трагично неподготвени за това, което ни се случва “.
По думите му огромна част от българите не са в положение да вършат рационални преценки и мислят с мозъка на групата - „ това е неуспех на моралната социализация “.
„ Огромна част от българите имат идентификация с жертвата, това е по исторически и по персонални аргументи. Опитът, който има поколението, израснало през Прехода, е, че измененията водят до загуби. Рефлексът е да се скрием, с цел да ни подмине неприятното “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ