Обсерваторията “Гранат е изстреляна на 1 декември 1989 г. от

Обсерваторията “Гранат ” е изстреляна на 1 декември 1989 година от космодрума Байконур чрез галактическа ракета “Протон-К ” с горна степен “Блок Д ”. Това е една от последните грандиозни задачи на руската галактическа стратегия, изстреляна директно преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Обсерваторията е основана на стандартизираната платформа от по-ранните роботизирани експедиции от серията “Венера ” и “Вега ”. Диаметърът ѝ е 2.5 метра, дължината – 4 метра, общото тегло – 4 тона, от които 2.3 се падат на научните принадлежности (източник: Skyrocket.de).

Научните принадлежности са създадени през 80-те години от Съюз на съветските социалистически републики, Франция, Дания и България (източник: ИКИ-РАН). Те са общо седем на брой:

: това е френски гамалъчев телескоп с енергетически диапазон 35–1300 keV. Той е най-големият инструмент на борда на обсерваторията с общо тегло към 1 звук.

: съветски рентгенов телескоп, създаден от ИКИ РАН, с енергетически диапазон за снимане 4-60 keV и за спектрометричен разбор 4-100 keV.

: съветски рентгенов спектрометър, още веднъж създаден от ИКИ РАН, с енергетически диапазон 3-100 keV.

: френски уред с два детектора за проучване на гама-лъчевите експлоадирания.

: датски уред с четири детектора за проучване на цялото небе в рентгеновия диапазон.

: приборът се състои от седем съветски детектора за проучване на фотони в енергетическия дипазон от 10 kеV до 8 MеV, монтирани на разнообразни елементи на галактическия уред.

Слънчоглед: Български бързовъртящ се рентгенов телескоп.

След изстрелването на 1 декември 1989 година, “Гранат ” е въведена в мощно издължена орбита с перигей от 2 000 километра и разцвет от 200 000 километра. По-късно перигеят е издигнат на 20 000 километра. Обсерваторията прави една обиколка към Земята за четири дни, от които три са работни и през тях се организират астрономически наблюдения.. Другият е съветският рентгенов спектрометър АРТ-С. КОНУС-Б също работи за извънредно малко време – от 11 декември 1989 година до 20 февруари 1990 година, през което открива 60 слънчеви изригвания и 19 гама експлоадирания.

Изображение на центъра на Млечния път, направено след осемгодишни наблюдения на телескопа Sigma в диапазона 35-75 keV. Фото: ИКИ-РАН

По време на първите четири години от работата на “Гранат ”, обсерваторията организира подробни спектроскопски проучвания и снима детайлни фотоси на центъра на нашата вселена Млечен път. През септември 1994 година привършват запасите от гориво за надзор на ориентацията и “Гранат ” е въведена в сканиращ режим, в границите на който тя следи небето пасивно, без да бъде насочвана към съответни обекти. Това продължава до 27 ноември 1998 година, когато задачата е прекратена дефинитивно.

Изображение на центъра на нашата вселена, получено от съветския телескоп “АРТ-П ”. Фото: ИКИ-РАН

Проектът “Гранат ” се сблъсква с по-сериозни проблеми от дефицита на гориво и повредите, засягащи част от научните принадлежности. През 1991 година Съюз на съветските социалистически републики се разпада и в резултат на това пораждат две огромни компликации. Първата е, че след разпадането центърът за ръководство на територията на Крим се оказва част от Украйна – надлежно пораждат спънки от политически и административен темперамент. Втората компликация е надалеч по-сериозна: постсъветска Русия не разполага с пари, с цел да поддържа работата на обсерваторията. Затова Франция, която е най-големият сътрудник на Съюз на съветските социалистически републики по време на реализацията на “Гранат ”, поема самодейността в свои ръце и непосредствено финансира плана.

В книгата “Руски галактически сонди: научни открития и бъдещи задачи ”, създателите Браян Харви и Олга Закутняя разкриват детайлности по отношение на последната година от съществуването на “Гранат ”. През 1998 година на борда на обсерваторията е останал единствено един работещ предавател – и той прегрява след 20 минути работа. Това постанова екипа да го изключва, до момента в който се охлади, след което да го включва още веднъж – и по този начин, до момента в който протича свалянето на данни.

В последна сметка “Гранат ” е план, основан в Съюз на съветските социалистически републики и носи доста от минусите на остарелия режим. Някои западни анализатори несправедливо отписват задачата като разочароваща или дори провалена. Това не е по този начин – научният принос е сериозен, като с помощта на данните от “Гранат ” са написани повече от 400 научни публикации.

Карта на небесната сфера, получена от телескопа Sigma на обсерваторията “Гранат ” в хода на една година работа в сканиращ режим. Фото: ИКИ-РАН

Ето по какъв начин протича научната стратегия: при започване на своята работа обсерваторията е ориентирана към центъра на нашата вселена, намиращ се на 25 000 светлинни години от Земята. Особено огромно внимание е обърнато на обекта Стрелец А. Там учените чакат да открият мощна черна дупка, само че не съумяват, макар че се откроява радиоизточник на към 300 светлинни години разстояние от галактическия център. В интервала 1990-1991 година “Гранат ” учи Сийфъртови галактики, квазари и звездни купове. Обсерваторията също по този начин изследва последствията от експлоадирането на свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак. След 1991 година напъните са насочени към проучването на претендентите за черни дупки и с помощта на наблюденията учените подобряват своите модели за акреционните дискове. През август 1992 година “Гранат ” открива първите си микроквазари в нашата вселена. През по-късните години “Гранат ” прави над 2 000 часа наблюдения на галактическия център, където са изучени голям брой известни рентгенови източници и са открити към 20 нови, неустановени до тогава претенденти за черни дупки и неутронни звезди.

Приносът на “Гранат ” е неоспорим, а хубавото е, че макар сложните времена за руснаците, галактическите телескопи не залязоха с краха на Съюз на съветските социалистически републики. В интервала сред 2011 и 2019 година в орбита към Земята работеше обсерваторията “Спектр-Р ”, а от предходната година до ден сегашен в точката на Лагранж “Л2 ” на системата Земя-Слънце продължава да действа най-новата руско-немска обсерватория “Спектр-РГ ”. Да, съветската космонавтика изпадна в дълбока рецесия през последните години и към този момент няма съветски задачи до Луната и Марс. Но астрофизичната стратегия на страната наподобява ще продължи и отсега нататък.

Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).