Благодарствена грамота за Росен Терзиев - единственият спасител от Габровска област, участвал в мисията в Турция
Областният шеф отличи с Благодарствена грамота Росен Терзиев, единственият избавител от област Габрово, взел участие в акциите след земетресението в Турция. Той гостува в Областна администрация - Габрово единствено ден след завръщането си от южната ни съседка. Терзиев се срещна с Кристина Сидорова и Андрей Николов и им описа за претърпяното по време на задачата.
За Турция отпътува на 8 февруари т.г. дружно с още 19 души. Росен Терзиев е спелеолог повече от две десетилетия и част от екипа на „ Пещерно избавяне “, който в тази акция се състои от 12 спасители. Към тях се причисляват и 8 доброволци, единият от които е доктор. Това е казус в българската история - доброволци от Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) отпътуват като избавителен екип на интернационална задача.
Терзиев показа, че са му били нужни единствено 5 минути, с цел да вземе решението да се включи. „ Организирахме се извънредно бързо - сътрудник разгласява пост, в който попита дали има искащи да оказват помощ на терен. Пътуването ни бе уредено от Република Турция. Превозиха ни със самолети на турските авиолинии до летището в Истанбул “, напомни си спасителят. Още на борда на самолета българите си слагат цел - да спасят човешки живот. И я реализират в град Антакия, вилает Хатай, където в продължение на 6 дни работят неуморно от 8.00 до 03.00 часа. Спасяват жена, която локализират, провирайки се през кухините сред отломките на една от многото разрушени здания. Докато споделя това, Терзиев си спомня по какъв начин нещастието обгръща всичките му сетива: километри, изпълнени единствено с разруха; миризмата на гибел и на изгорени отпадъци, които оживелите употребяват, с цел да се сгреят; студът, който не съумява да спре значимата им мисия; вторичните земетресения на всеки 10-15 минути; непрестанният писък на коли за спешна помощ, бученето на хеликоптерите и плачът хората, изгубили околните си. Именно страданието на хората, когато схващат, че са изгубили тези, които обичат, спасителят дефинира като най-трудно за забравяне. В опит да понижат болката на опечалените екипите изкарват и телата на умрелите, когато това е допустимо.
Пред спасителите не липсват и компликации от битов темперамент. В първите 40 часа в Турция пътуват от летището в Истанбул до това в Адана, а оттова до Хатай с рейс и камион, в който събират персоналната си екипировка с тегло към 2,5 тона. В Истанбул към тях се причислява и екип медици от Германия с половин звук медикаменти. Общо 3 тона тежест смелите българи придвижват няколко пъти, а когато идват в Антакия са настанени в палатки на стадиона. Там се обитават бежанският лагер, както и другите екипи. Медиците са изпратени да оказват помощ в лазарета, а спасителите са разграничени на екипи от по 4 души, които работят на смени в разнообразни местоположения. Българите постоянно влизат там, където другите отхвърлят. В една от рисковите здания Терзиев наранява крайници си, само че не съжалява. Спомня си по какъв начин зданието е било подпряно от два багера, с цел да не рухне. Признава, че не е виждал нищо сходно и си пожелава да не види в никакъв случай повече.
За Турция отпътува на 8 февруари т.г. дружно с още 19 души. Росен Терзиев е спелеолог повече от две десетилетия и част от екипа на „ Пещерно избавяне “, който в тази акция се състои от 12 спасители. Към тях се причисляват и 8 доброволци, единият от които е доктор. Това е казус в българската история - доброволци от Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) отпътуват като избавителен екип на интернационална задача.
Терзиев показа, че са му били нужни единствено 5 минути, с цел да вземе решението да се включи. „ Организирахме се извънредно бързо - сътрудник разгласява пост, в който попита дали има искащи да оказват помощ на терен. Пътуването ни бе уредено от Република Турция. Превозиха ни със самолети на турските авиолинии до летището в Истанбул “, напомни си спасителят. Още на борда на самолета българите си слагат цел - да спасят човешки живот. И я реализират в град Антакия, вилает Хатай, където в продължение на 6 дни работят неуморно от 8.00 до 03.00 часа. Спасяват жена, която локализират, провирайки се през кухините сред отломките на една от многото разрушени здания. Докато споделя това, Терзиев си спомня по какъв начин нещастието обгръща всичките му сетива: километри, изпълнени единствено с разруха; миризмата на гибел и на изгорени отпадъци, които оживелите употребяват, с цел да се сгреят; студът, който не съумява да спре значимата им мисия; вторичните земетресения на всеки 10-15 минути; непрестанният писък на коли за спешна помощ, бученето на хеликоптерите и плачът хората, изгубили околните си. Именно страданието на хората, когато схващат, че са изгубили тези, които обичат, спасителят дефинира като най-трудно за забравяне. В опит да понижат болката на опечалените екипите изкарват и телата на умрелите, когато това е допустимо.
Пред спасителите не липсват и компликации от битов темперамент. В първите 40 часа в Турция пътуват от летището в Истанбул до това в Адана, а оттова до Хатай с рейс и камион, в който събират персоналната си екипировка с тегло към 2,5 тона. В Истанбул към тях се причислява и екип медици от Германия с половин звук медикаменти. Общо 3 тона тежест смелите българи придвижват няколко пъти, а когато идват в Антакия са настанени в палатки на стадиона. Там се обитават бежанският лагер, както и другите екипи. Медиците са изпратени да оказват помощ в лазарета, а спасителите са разграничени на екипи от по 4 души, които работят на смени в разнообразни местоположения. Българите постоянно влизат там, където другите отхвърлят. В една от рисковите здания Терзиев наранява крайници си, само че не съжалява. Спомня си по какъв начин зданието е било подпряно от два багера, с цел да не рухне. Признава, че не е виждал нищо сходно и си пожелава да не види в никакъв случай повече.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ