Обикновено смятаме всеки милиардер, освен Илон Мъск и Брус Уейн,

Обикновено считаме всеки милиардер, с изключение на Илон Мъск и Брус Уейн, за надут социопат, който постоянно уволнява чиновници, до момента в който се носи гол в басейн, цялостен с шампанско. Затова, когато ни опровергаят и оказват помощ на човечеството, коства си да го споменем. Може би и другите ще вземат образец от тях.

Ръководителите на Volvo отхвърлят да вземат пари за изобретяването на защитния колан

Ако в миналото сте взели участие в сериозен пътен случай и тялото ви не се е пречупило на половина в кръста, благодарете за това на Volvo.

В предишното колите са били разкош и не са се движили по-бързо от вярно стимулиран кон, по тази причина елементарен колан през кръста е бил задоволителен за обезопасяването на водачите при произшествия с 15км/ч. Но когато колите стават все по-бързи, тези колани стартират да способстват за контузиите, вместо да ги предотвратяват. Един от починалите по този метод бил родственик на президента на Volvo, Гунар Енгелау, който решил, че стига толкоз.

В края на 50-те години, той наема инженера Нилс Болин, с цел да направи колите по-безопасни – освен техните коли, а всички коли. Разбирайки потребността от нещо, което да поема силата в гърдите и кръста, Болин създава триточков защитен колан, който се употребява в общо взето всяка съвременна кола.

Това слага компанията на Енгелау в много авторитетно състояние. Можели са да слагат на колене своите съперници, които да молят за привилегията да заплащат милиони за новата технология или просто да откажат да им споделят патента.

Вместо това, Volvo разрешава на всички да употребяват патента им гратис, тъй като въпреки да са желали да изкарат пари, повече са желали хората да не умират, единствено тъй като са избрали да карат конкурентен автомобил. И не, не са желали да изпреварят държавното управление, което в последна сметка да ги принуди да споделят патента в името на публичния интерес – компанията изпраща Болин в чужбина, с цел да промотира новия колан.

Триточковият защитен колан стават стандарт след по-малко от 5 години. Изчислява се, че изобретението на Болин е избавило над милион живота и се счита за един от най-важните патенти в историята, поради обстоятелството, че Volvo вземат решение да го оставят отворен. Болин пък получава благодарствени писма до последния ден от живота си.

Производителят на швейцарските ножчета отхвърля да освобождава личен състав след 11 септември

Когато приказваме за последствията от 11 септември, неочакваният спад в продажбите на швейцарски ножчета евентуално не е първото, за което се сещате. Само че комбинацията от нож, тирбушон, отвертка, пинсети и други принадлежности, които се кълнете, че ще употребявате някой ден, са били известни за продажба по летищата и за носене на борда на полетите, а Америка поставя завършек на това от съображения за сигурност, че с отварачка за консерви може да се пререже гърлото на водача.

За Victorinox, компанията която създава въпросните ножчета (не, не се създават от швейцарската армия), това значи внезапен спад с 40% в продажбите, което в общи линии е прагът, когато фирмите стопират да бъдат деликатни с уволненията и просто стартират да изхвърлят чиновниците си на улицата в обезверен опит да понижат загубите си. Но Victorinox не е освобождавала чиновник по стопански аргументи от откриването си през 1884г, а шефът Карл Елсенер Младши взема решение, че няма той да е този, който да наруши традицията, най-малкото поради обстоятелството, че не е добра концепция да уволняваш хора, които имат много ножове.

Затова, вместо да уволнява чиновници или да промени посоката на развиване след 11 септември, Елсенер намира решение, при което отдава чартърен чиновниците си на други компании, до момента в който Victorinox си стъпи на краката и навлезе на други пазари с артикули като куфари, кухненски ножове и други. Колко шефове познавате, които вместо да ви изритат на улицата, биха ви помогнали да си намерите нова работа?

И да, Victorinox съумява да се завърне, след което чиновниците на компанията са приветствани назад, като не са прекарали нито един ден като безработни.

Coca-Cola заплашва Атланта, с цел да признаят Мартин Лутър Кинг Младши

Coca-Cola в общи линии е образец за всичко неприятно на капитализма – рекламите им окуражават нас и децата ни да харчим пари за напитка, която е ужасна за здравето, а за проблемите с изискванията на труд и опазването на околната среда даже няма да приказваме. Но също както даже най-очарователната баба е способна да се трансформира в Хълк при подобаващите условия, Coca-Cola от време на време се застъпва за дребния човек. Животът е комплициран, деца.

През 1964г Мартин Лутър Кинг Младши става едвам вторият афроамериканец, спечелил Нобелова премия. Освен това е първият подобен от щата Джорджия, по тази причина родният му град Атланта взема решение да покаже какъв брой е горделив с достиженията му, като провежда величествен прием в негова чест.

Но въпреки всичко приказваме за Атланта през 1964г, тъй че бизнес общността и белият хайлайф вземат решение, че не им се нрави концепцията обществено да бъде почетен негър. Някои от тях са чисти расисти, до момента в който други просто вземат решение да почакат и да видят по какъв начин ще се развият нещата с „ гражданските права “, преди да вземат решение за Кинг. Датата за банкета обаче бързо наближава, а билети изобщо не се продават.

Тогава уредниците се свързват с Coca-Cola и шефът на компанията, Джей Пол Остин, събира предприемачите на Атланта и заплашва да лиши града от продуктите му, в случай че не се появят на събитието. Остин споделя следното: „ Срамно е Coca-Cola да се намира в град, който отхвърля да уважи своя нобелов лауереат. Ние сме интернационален бизнес. Coca-Cola не се нуждае от Атланта. Всички вие би трябвало да решите дали Атланта се потребност от Coca-Cola ”.

Да не забравяме, че Coca-Cola е основана в Атланта, тъй че Остин освен заплашва, че на хората ще им се наложи да пият Pepsi – заплашва, че ще реалокира една от най-големите и най-печеливши компании на планетата. Всички билети за банкета се разпродават единствено за 2 часа.

Директор на компания за кисело мляко оказва помощ на бежанци, макар смъртни закани

Хамди Улукая, турски преселник, основава компанията за кисело мляко Chobani през 2005г и през днешния ден положението му се прави оценка на близо $2 милиарда. Имигрант, който трансформира американското обучение и бизнес заем във финансова империя би трябвало да е класическа американска история за триумф, само че Улукая се оказва обект на смъртни закани и то освен от хардкор почитатели на Активия.

Сред филантропските действия на Улукая – които включват желание да подари най-малко половината от положението си за щедрост – е организация, учредена от него, която оказва помощ на бежанци, живеещи в Америка, да стартират нов живот. Освен това, в един от заводите му в Айдахо към 30% от чиновниците са бежанци, а за една доста специфична група хора няма нищо по-ужасяващо от нови американци с друг цвят на кожата, които имат хубава работа.

Така Улукая лъсва по вестниците със заглавия като „ Американски магнат, производител на кисело мляко, се зарича да изпълни Съединени американски щати с мюсюлмани “, което евентуално би трябвало да всява суматоха, единствено че ни е мъчно да забележим по какъв начин би могло. Други „ новинарски “ уеб сайтове и издания насочат подправени обвинявания към Улукая, че приканва американските предприемачи да поведат „ ислямска протест “ и се пробват да свържат чиновниците му с изцяло случайни случаи на изнасилвания. Обвиняват го също, че експлоатира на ниска цена задграничен труд, вместо да наема американци и даже отдават зараза на туберкулоза в Айдахо на нов цех за кисело мляко.

Но тук няма по какъв начин да се приказва за употреба на труда – всички чиновници на Улукая получават над минималната отплата и получават придобивки, в това число платено майчинство и отпуск, а Айдахо е топ дестинация за бежанците, поради ниската безработица, което води до откриването на нови работни места и те не крадат работата на американците. Всъщност всеки чиновник в Chobani неотдавна е получил дял в компанията, размерът на който е избран въз основата на стажа му там, което е трансформирало най-старшите чиновници в милионери.

Наградата за Улукая, задето е сметнал, че всеки естествен човек би предпочел да прави кисело мляко, вместо да умира от апетит или да бъде убит, е яд, митинги и закани. Милиардите на Улукая евентуално му дават прочут комфорт в такива обстановки, само че за всеки случай, той продължава да подарява милиони и е заречен да научи други предприемачи по какъв начин сполучливо да интегрират бежанци в своите компании.