Обикновено животът на римските императори се свързва с битки, славни

Обикновено животът на римските императори се свързва с борби, славни победи или подмолни интриги. Неоспорим факт е, че тяхното ръководство провокира интерес в съвременниците им поради, което имаме редица писмени източници за живота им. Но не по този начин известни са местата, където са заровени, техните гробници.

Съществува проблем с късноантичните императорски погребения, тъй като за разлика от тези през принципата, писмените източници от IV-VI век не са толкоз детайлни. Това основава предпоставки за несъгласия, които могат да бъдат позволени, посредством обзор на доказателствата.

Римските императори от Късна древност съблюдават традиция по основаване на мавзолеи, които могат да се нарекат  фамилни гробници. В тези фамилни гробници единствено членове на императорското семейство се погребват. В тази обява ще разгледаме гробниците на по-важните императори от Валентиниановата и Теодосиевата династии.

Римските императори през Късна древност не са елементарни хора, те са  олицетворение на Бог на земята, а голямата империя е копие на Небесното царство. Като такива, римските владетели заслужават повече от почтено заравяне, след края на земните им дни. Но не всички римски градове или селища подхождат да бъдат последно място на римските императори. Такива места се трансформират Рим или Константинопол. Въпреки, че Константинопол е столица от 330 година Рим продължава да бъде значим център. Затова и императорите на Запад избират Рим пред Равена или Медиолан, а източните Константинопол.  

Какво знаем за последните мигове на създателя на Валентиниановата династия – Валентиниан I? Първо би трябвало да отбележим, че учредената от него династия има роднинска връзка с предходната – Константинова, което автоматизирано я легитимира като последовател на делото на Константин Велики и римската страна. А този аспект е един от значимите, дружно с религията през IV век. Династията е на власт от 364 до 455 година, като има свои представители и на Запад и на Изток. Император Валентиниан I ръководи до 354 година, само че до момента в който е в своята резиденция в Бригетио, Панония, приема делегация на квадите.

По време на спор с пратениците, ядосаният император припада и умира от спукана аневризма. Автори като презвитер Руфин са сбити и загатват, че император Валентиниан просто се „ разболял “. Епископ Хидаций в своята „ Хроника “ написа, че тялото на мъртвият император се транспортира цяла година до Константинопол. Разстоянието от Панония до Константинопол даже за античните стандарти, звучи неправдоподобно. Това споменаване може да се интерпретира като правописна неточност, което изяснява пасажа за цяла година (става дума за разказани дати, които при неправилна транскрипция трансформират периода). 

Има известно комплициране за точното място на гробницата на Валентиниан – Марцелин Комес твърди, че е заровен в „ непосредствен гроб, което може да премисли като покрай императорският замък или в предградията на Константинопол. Други извори като Chronikon Altinate обясняват, че откакто Валентиниан е балсамиран, той се погребва в църквата „ Свети Апостоли “, където са заровени доста други императори. Първата му брачна половинка, Марина Севера е заровена с него в същата черква. Втората му брачна половинка Юстина умира в Медиолан и евентуално е заровена там.

Повече неясноти има към гробниците на синовете на Валентиниан I – Грациан и Валентиниан II. Грациан е погубен в Лугдунум (Лион) през 383 година от Анградаций, магистър екуитум (началник конницата) на Магн Максим. Въпреки, че нито един създателите, които са съвременници на Грациан не пиша непосредствено за завръщане на тленните остатъци и заравяне. През 392 година младият брат на Грациан – Валентиниан II е открит мъртъв в своят замък във Виен. Така се появяват няколко версии за гибелта на младият държател като самоубийство или е погубен от неговият магистър милитум – франкският военачалник Арбогаст.

Тялото на Валентиниан II е пренесено до Медиоланум (Милано). Трупът на мъртвият държател стои два месеца непогребан, по виновност на неговите сестри, Юста и Грата. Изглежда, че заповед на император Теодосий форсира събитията и най-сетне Валентиниан  II е заровен в Милано до брат си. Сведение научаваме от De obitu Valentiniani, написан от свещеник Амброзий. Това документално доказателство обяснява, че двамата братя Валентиниан II и Грациан са заровени на едно и също място. Има догатки, че това място е мавзолея на Максимиан, Сан Виторе.

Епископ Амброуз е ревнив бранител на никейското християнство и той не би могъл да одобри погребението на неосветен мъртвец в гробница наоколо до черква, изключително в случай че има подозрения за негово ликвидиране или самоубийство. Трябва да търсим гробницата на Грациан на друго място, само че къде е това друго място? Това, което е несъмнено е, че Амброзий чака заповед от Теодосий.  Тогава къде в Милано е заровен Грациан, отговорът е  Сан Акилино параклис наоколо до базиликата Сан Лоренцо.

Епископ Амброзий вижда проблем в т.нар „ духовно положение “ на Валентиниан, тъй като не е приел кръщението преди гибелта си. Какво се крие зад тези слова на духовният отец? Вероятно се има поради, че Валентиниан II изповядва арианството, който е мощно повлиян от майка си Юстина?  Тази доктрина на пръв взор може да звучи разумна, поради отношението на Амброзий към арианството, само че да напомним, че езичникът Юлиан е заровен в църквата „ Свети Апостоли “ в Константинопол.

Може би най-известният представител на Валентиниановата династия – Валент има незнаен край – умира при римският погром край Адрианопол през 378 година. Амиан Марцелин твърди, че тялото му в никакъв случай не е намерено и затова не получава уместно заравяне. Погребенията на  останалите членове от мъжки пол част от  Валентиниановата династия са обгърнати в мъгла и парадоксално се знае повече за техните съпруги.

Теодосиевата династия е последовател на римската държавност като част от Валентиниановата прекъсвайки за известно време ръководството ѝ. Тя идва на власт една година след римската злополука при Адрианопол – 379 година с възкачването на Теодосий I и завършва през 457 година с Маркиан. Император Теодосий I умира от болест през 395 година в Медиоланум разделяйки Римската империя дефинитивно и завещавайки двете и половина на своите синове – източната ма Аркадий и западната на Хонорий.

Трупът на императора престоява четиридесет дни, свещеник Амброзий отслужва панахида в негова чест. Повечето писмени източници са единомислещи, че след отслужването тленните остатъци на Теодосий отпътуват за Константинопол. Там е заровен в мавзолея на Константин намиращ се в църквата Свети Апостоли. Единствено Хидаций твърди, че Теодосий I е заровен в базиликата Сан Лоренцо в Милано. Няма подозрение къде се намира гробницата на създателя на Теодосиевата династия.

Тогава можем да предположим, че в Сан Лоренцо, разказан от Хидаций, лежи тялото четиридесет дни и Амброзий отслужва панахидата. Някои историци от XX век като гръцкият Чараламбос Бурас оферират друго виждане за погребалното място на Теодосий. Неговата теза е, че осмоъгълната сграда в двореца в Солун може да бъде доказателство за концепцията на Теодосий да построи пантеон в този град. Бурас се опира на тази доктрина, поради двугодишно престояване в Солун.

Единият наследник на Теодосий – Аркадий следва традицията на императорските погребални постройки и издига обособена до Свети Апостоли в Константинопол, носейки  името „ Южна Стоа “. Причината за бързото издигане на мемориала е преждевременната гибел на брачната половинка му – Елия Евдоксия, почива от импровизиран аборт през 404 година Синът на Аркадий – Теодосий II ръководи към четиридесет години, само че умира след рухване от кон при лов през 450 година Следвайки римската императорска традиция неговото тяло е положено в порфирен саркофаг до своите родители в Южната Стоа в Константинопол.

Другият наследник на Теодосий I – Хонорий ръководи на запад като част от завещаните територии. Той построява фамилна гробница в Рим позната като Санта Петрония, наоколо до базиликата Свети Петър, издигната от император Константин и по-късно се трансформира в основна черква на римските папи. Мавзолеят оцелява до XVI век, когато базиликата Свети Петър е разширена и Санта Петрония е разрушена.

При строителството на новата черква е открит саркофага на първата брачна половинка на Хонорий, Мария. Работниците споделят, че саркофага и тленните остатъци са покрити с  изтънчен златен плат. Това би трябвало е скъпа коприна позната като самит, която съдържа златни влакна. Хрониста от XVI  Маркантонио Киел загатва за бижута, които са разказани, само че не е ясно какво се случва по-късно с тях. Самият Хонорий почива след болест през 423 година и е заровен във към този момент упоменатата гробница в Рим.

Констанций III става консул и съимператор управлявайки единствено няколко месеца и умира през 421 година в Равена, последната столица на Западната Римска империя. Има  спекулации, къде е заровен като се стартира от Равена, в мавзолея на Гала Плацидия (тя е втората му съпруга). Логично е да е заровен в имперските пантеон до базиликата Свети Петър. Последният член на Теодосиевата династия – Валентиниан III умира принудително през 455 година. Докато язди по време на военна тренировки, хора на Петроний Максим умъртвили императора. Нищо не се знае за погребението на Валентиниан III, който би трябвало да е заровен в императорският пантеон до Свети Петър в Рим.

Погребалните сведения за императорите от Валентиниановата и Теодосиева династии, ни дават добра основа какъв брой значимо събитие е било по това далечно време. Римските императори от Късната древност не пестят средства по издигането на внушителни гробници и мавзолеи, които да увековечат тяхното ръководство. Техните саркофази са направени от специфична канара – порфир. Тази канара е доста скъпа и рядка, добивана в Египет и от нея императорите създават своите саркофази. Към днешна дата има доста оживели порфирни саркофази, които могат да се видят в Археологическият музей в Истанбул.

Те ни припомнят за величието и мощта на римските императори от интервала на домината, прочут още като Късна древност. Теодосиевата династия оставя две императорски гробници, които за жалост през днешния ден не съществуват – на изток мавзолея към църквата Свети Апостоли и на запад пантеон наоколо до Свети Петър. Сведенията потвърждават, че късноантичната римска процедура е да се строят погребални паметници наоколо до базилики.

Късноантичните императорски гробници внушават възприятие за почит към погребалната римска архитектура, която има за цел да обезсмърти императорите.