Мислим, че сме единствени и уникални, но не сме
Обичаят да се подаряват амулети в бяло и алено за здраве датира от хилядолетия и е известен в няколко прилежащи страни. Във всички страни с тази традиция се посреща пролетта и се разменят пожелания за здраве, шанс и изобилие. Затова обичаят е вписан в ЮНЕСКО под името “Културни практики, свързани с март " като част от международното културно завещание.
През 2017 година по време на съвещание на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, което се организира в Република Корея, е вписана мултинационалната номинация за детайла “Мартеница " в представителния лист на нематериалното културно завещание на човечеството. Номинацията е от 4 страни: България, Северна Македония, Молдова и Румъния.
Молдова
Първи март се назовава “Мърцишор ", което произлиза от молдовската дума Marti (марц) и значи март. Според обичая девойките подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца. В началото на април се смъкват и закачват на плодово дръвче. Всяка година в Молдова се организира фестивал " Мърцишор ", който към този момент се е трансформирал в огромен празник.
Румъния
В Румъния също назовават амулета от бели и червени конци " мърцишор “. Вързва се на китката единствено на дами и деца. Ако се подари мартеница на мъж, той би трябвало да я носи в джоба на дреха или в обувката, само че да не се вижда. Румънците свързват мартеницата с Баба Докия, която преде дълга нишка на времето, до момента в който се изкачва с овцете в планината през първите девет дни на март. Този интервал е обвързван с началото на земеделската година и новият цикъл на природата. Всяка румънка избира един от първите девет мартенски дни и по него гадае какъв шанс ще има през годината. Ако определеният ден е безоблачен, ще се радва на шанс и изобилие. Ако определеният ден е леден и дъждовен - би трябвало да се пази от беди и несгоди.
Северна Македония
В Северна Македония назовават мартениците “мартинки ". Вярва се, че те имат магическо значение и пазят от зли сили. Носят здраве и изобилие. Мартинки би трябвало да се носят единствено на лявата ръка и да не се виждат. Може да се закачат и под дрехата, само че наложително надалеч от непознати очи. Мартинка може да се закачи на вратата, с цел да пази дома. Македанците носят мартинката, до момента в който видят първата лястовица, когато я слагат под камък.
Гърция
Обичаят да се закичваме с мартеници е известен и в Северна Гърция. Мартенички се вързват на китката на децата, с цел да предпазят лицата им да не изгорят от първото пролетно слънце. Някои ги завързват на пръстите на ръката или на крайници и имат вяра, че който ги носи, няма да се спъва. В някои региони на Гърция се закичва мартеница на розово стръкче за изобилие, а в други - на стомните, с цел да запазят водата студена, надалеч от слънчевите лъчи. Мартеницата се смъква до появяването на първата лястовица. Според друго поверие, конците се смъкват чак на Великден, когато се закачат на огромната свещ, която южните ни съседи палят в църквата на Възкресение Христово, напомня actualno.com.
През 2017 година по време на съвещание на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, което се организира в Република Корея, е вписана мултинационалната номинация за детайла “Мартеница " в представителния лист на нематериалното културно завещание на човечеството. Номинацията е от 4 страни: България, Северна Македония, Молдова и Румъния.
Молдова
Първи март се назовава “Мърцишор ", което произлиза от молдовската дума Marti (марц) и значи март. Според обичая девойките подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца. В началото на април се смъкват и закачват на плодово дръвче. Всяка година в Молдова се организира фестивал " Мърцишор ", който към този момент се е трансформирал в огромен празник.
Румъния
В Румъния също назовават амулета от бели и червени конци " мърцишор “. Вързва се на китката единствено на дами и деца. Ако се подари мартеница на мъж, той би трябвало да я носи в джоба на дреха или в обувката, само че да не се вижда. Румънците свързват мартеницата с Баба Докия, която преде дълга нишка на времето, до момента в който се изкачва с овцете в планината през първите девет дни на март. Този интервал е обвързван с началото на земеделската година и новият цикъл на природата. Всяка румънка избира един от първите девет мартенски дни и по него гадае какъв шанс ще има през годината. Ако определеният ден е безоблачен, ще се радва на шанс и изобилие. Ако определеният ден е леден и дъждовен - би трябвало да се пази от беди и несгоди.
Северна Македония
В Северна Македония назовават мартениците “мартинки ". Вярва се, че те имат магическо значение и пазят от зли сили. Носят здраве и изобилие. Мартинки би трябвало да се носят единствено на лявата ръка и да не се виждат. Може да се закачат и под дрехата, само че наложително надалеч от непознати очи. Мартинка може да се закачи на вратата, с цел да пази дома. Македанците носят мартинката, до момента в който видят първата лястовица, когато я слагат под камък.
Гърция
Обичаят да се закичваме с мартеници е известен и в Северна Гърция. Мартенички се вързват на китката на децата, с цел да предпазят лицата им да не изгорят от първото пролетно слънце. Някои ги завързват на пръстите на ръката или на крайници и имат вяра, че който ги носи, няма да се спъва. В някои региони на Гърция се закичва мартеница на розово стръкче за изобилие, а в други - на стомните, с цел да запазят водата студена, надалеч от слънчевите лъчи. Мартеницата се смъква до появяването на първата лястовица. Според друго поверие, конците се смъкват чак на Великден, когато се закачат на огромната свещ, която южните ни съседи палят в църквата на Възкресение Христово, напомня actualno.com.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ