„Обичай ме бавно“ събира най-хубавите издавани, както и нови любовни

„ Обичай ме постепенно “ събира най-хубавите издавани, както и нови любовни стихове на поета

Да изкажеш възприятията си към индивида, който обичаш, с изтънчено томче, събрало най-хубавите стихове от българската и международната поезия – тази традиция бе сложена преди 16 години от изд. „ Персей “, което всяка година в навечерието на Деня на влюбените пуска по една такава книга. След антологиите „ Обичам те “ и „ Да те копнея “ и създатели като Яворов, Дебелянов, Вазов, Ботев, Пенчо Славейков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Евтим Евтимов и Маргарита Петкова тази година влюбените ще показват любовта си с най-хубавите стихове на Добромир Банев, един от най-популярните и обичани модерни поети.

Каквото и да се случва, ние всички се нуждаем от обич. Това е възприятието, което ни води напред. Любовта е закодирана в нас, въпреки мнозина да не имат вяра в това. Сега е моментът да осъзнаем, че тя е деяние – глагол, който не трябва да стопираме да упражняваме. Важни са колкото споделените думи, толкоз и споделеното безмълвие. Важни са жестовете и разбирането към другия, тъй като има разнообразни способи да бъдем по-малко самотни, най-сигурният от които е да подадеш ръка, да изразиш поддръжка, да покажеш вярата си.

Добромир Банев

Добромир Банев не преценя причини „ за “ и „ срещу “ любовта. Той от дълго време е потвърдил умеенето да борави със силата на поезията, с цел да опише тази невероятна потребност да обичаме и да бъдем обичани. Между страха от неуспеха и смелостта да заявим любовта си, поетът недвусмислено ни извисява в осъзнаването на любовта във всичките ѝ форми и положения, като и в най-песимистичните думи прозира оптимизмът на индивида да подели с някого най-хубавото от себе си.

„ Обичай ме постепенно “ събира на едно място най-емблематичните стихотворения на Добромир Банев, както и някои напълно нови. Те са историята на любовта, която всеки би трябвало да прочете. Защото точно тази история ни прави хора.

Изящното издание е илюстрирано с прелестни фотографии на Ивелина Чолакова.

А за доза на ден сантиментално ентусиазъм, ви предлагаме няколко от вълнуващите стихове на създателя...

***

Животът? Той е всичко това,

което се изплъзва от ръцете –

беззвучен вятър, шепот на трева,

копринено небе, почтено цвете.

С теб двамата сме единствено мизансцен.

Телата си споделяме по право.

Изглежда, полудяла си по мен.

Изглежда, до уши съм вдлъбнат крепко.

Измисляме си нежни имена.

Остава любовта неназована.

Сред четири годишни времена

опитваме се да останем двама.

Телата помнят. Думите горчат.

Изплъзва се животът. Ние също.

Ръцете ни умеят всякога

еднообразно да убиват и прегръщат.

* * *

Не са отговорни птиците, не са.

Виновно е небето, че обича.

Животът е изпълнен с чудеса,

въпреки да ни наподобява монотонен.

Покоят е най-сигурният бряг.

Вълните му приписват просто рими.

Не е отговорен никой идващ сняг,

че рано или късно идва зима.

И с теб не носим никаква виновност,

че още се обичаме в далечност,

която – като в книга – е една

история, обречена на безкрайност.

* * *

Привикваме към тъмното на открито,

само че слънцето оставя отпечатък:

отворим ли очи след тежък сън,

спокойни продължаваме

нататък.

Достигнал най-върховния възторг,

да мога да мълча и да ме чуваш,

разбирам към този момент смисъла и аз:

щом можеш да обичаш –

съществуваш.