Обичан от узбеки, таджики, кирги, казахи, пащуни и туркмени, както

Обичан от узбеки, таджики, кирги, казахи, пащуни и туркмени, както и афганистанци, конният спорт, прочут като Бузкаши (още кокпар, купкари, кокбору улак тартиш), е груба и извънредно бурна игра, сходна на полото с тази разлика, че вместо да удрят топка с чукчета, играчите се борят за обезглавен скотски мъртвец.

Най-широко публикувано е мнението, че играта за първи път се играе в Оксус, през днешния ден прочут като Амударя, по протежението на граница с Афганистан. Въпреки че началото му се губи във времето, мнозина настояват, че спортът е почнал, когато монголците и Чингис хан, които брутално нахлуват в региона, грабят кози и овце, до момента в който яздят с цялостна скорост конете си. За да предпазят имуществото си, по-смелите афганистански поданици по подобен метод атакуват галопирайки монголските лагери и вземат назад откраднатия си добитък. Така се откриват разпоредбите на играта.

Въоръжени с камшици (за потребление единствено по конете) и оборудвани със специфични ботуши, които се закачат компактно в седлата им, тимовете се съревновават яростно един с различен, с цел да вземат премията – животинския мъртвец. Той обичайно е козел, който е обезглавен, изкормен, а крайниците му са отстранени под коляното. Остава се и да престои във вода най-малко един ден, с цел да се втвърди кожата му. В актуалната процедура постоянно се употребява и теле, защото кожата му се смята за доста по-устойчива.

Днес има три разновидността на играта: тудабарай, караяй и формалната версия, която се играе единствено в Кабул.

Най-малко играната версия, тудабарай, стартира с най-вече 500 ездачи в кръг към натрупа. Както се споделя в публикация на Wall Street Journal, „ удрят се един различен с камшици, до момента в който се бият над козела “. В последна сметка един от ездачите, чапандаз, „ слиза на земята и хваща с една ръка козела… “, а по-късно се отдалечава от бутаницата в която и да е посока. Победителят би трябвало да успее да се измъкне от останалите ездачи.

В тази версия играта стартира в кръг, само че трупът освен би трябвало да се вземе, само че и да се отнесе към байрак и по-късно да се пусне на несъмнено място, известно като „ Кръгът на справедливостта “. Тази версия се играе на точки.

Съвсем неотдавна, като част от напъните бузкаши да стане олимпийски спорт, Афганистанската олимпийска федерация сътвори публични правила за доста по-смекчена версия на играта. Играна за в този момент единствено в Кабул, тази публична версия лимитира игралното поле до квадрат със страни 400 метра. Броят на ездачите също е стеснен – до не повече от 10 играчи като всеки тим има единствено петима на терена. Освен това, за разлика от откритата игра на по-традиционните версии на спорта, формалните правила лимитират кабулската версия на бузкаши до две полувремена по 45 минути. И най-притеснително за обичайна игра – в формалната версия има рефер на терена!

Сред почитателите е се знае, че най-хубавите ездачи – наричани чапандази – като във всеки спорт, играят от доста дребни и се подлагат на години усилени тренировки. Спортът обаче би бил неосъществим без помощта на здрав кон и даже най-гордият чапандаз постоянно отдава нужните заслуги на добичето си. Всъщност има известна сентенция, която изяснява тъкмо какъв брой значим е добре образования кон: „ по-добре неприятен ездач на добър кон, в сравнение с добър ездач на неприятен кон “.

Конете се образоват от специфични треньори, известни като сайез. Дресировката им включва, с изключение на друго, и главните умения да заобикалят конфликти и да не тъпчат ездачите, в случай че паднат. Най-добрите също са в положение даже да си проправят път доникъде на мелето, а по-късно остават безусловно неподвижни макар целия безпорядък в близост, до момента в който ездачът успее да вземе натрупа на животното.

Тъй като развъждането на кон и намирането на време за образование може да бъде скъпо, огромна част от спорта се финансира от по-заможните. Благодетели постоянно са военачалници, бизнесмени, търговци и генерали.

Играта сама по себе си е цяла промишленост – „ деца с ръце, цялостни с банкноти от по петдесет-сто $ от богати фенове, тичат нагоре-надолу, с цел да вършат залози от тяхно име “ по време на игра и тези залагания водят до много приятни заплати за чапандаза. Според някои източници сполучливите играчи са добре платени, получават хиляди долари като бакшиши и карат първокласни коли в страна, където междинната дневна отплата е под 2 $.