Гашар и неговото „Бруто-Нето“
Обичам простата красота на елементарните неща – това е креативното мото на художника Румен Гашаров. Той обаче е създател, който умее да вдъхне такава мощ на елементарните неща, че в картините си ги одухотворява и ги трансформира в невероятни. Необикновен е и целият му 60-годишен креативен път, белязан от креативност и забележителна работливост. Софийската градска изложба демонстрира определена част от картините му в експозиция до 12 февруари 2023.
„ Бруто – нето “ е името на изложбата, което художникът е дал на тази ретроспекция към невъзвратимото минало: „ Навремето хамалите на Сточна гара разтоварваха чували, на които беше щамповано БРУТО-НЕТО. Тези мощни мъже се поздравяваха със „ Здравей, амиго! “.
Гласът на картините
Изложбата на Румен Гашаров е привет към всички, които го знаят от дълго време, и към тези, за които това е първата им среща с неговите картини. За 60 години работа с четката в своите 86-години Румен Гашаров основава забележителен брой живописни платна, колажи, илюстрации и тяхното „ бруто " стъписва като количество и като размер на огромна част от платната, а „ нето “-то на жанровото многообразие и мощта на посланията смайват и напряко смазват със своето признание и съобразителност. От всичките му картини се чува „ Жив съм “, въпреки по този начин да е озаглавил единствено една от тях. И всичко, до което се е докоснал и изобразил, остава като удостоверение за епохата, в която продължава да рисува.
Утро – Албена, 1972, ХГ – Добрич
Време и хора
Драматургията на изменящата се среда и трансформиращия се метод на живот подклаждат неговото творчество. И това, което той ни демонстрира, безмълвно ни подсказва, че не времето прави хората, а хората чертаят особеностите на времето. Менят се техните порядки и пристрастености, градският пейзаж безмилостно сменя своя образ, а даже разбирането и самият усет към труфя се мени, само че дребнавото у индивида остава. И когато го забележим през погледа и през картините на Румен Гашаров, то е като бодил в петата, който убива, само че трансфорат с живописен факт, повече не може да го извадим. В творбите му ехти „ озвучената самотност на панела “ и усещаме по какъв начин растящата дехуманизация форсира своя ход. Той рисува всичко със съвестност и подигравка, която не оставя апатичен никой, който се е оказал лице в лице с негова творба.
Момиче и паун, 1980, ХГ – Стара Загора
Живо(то)пис
И ето по какъв начин се ражда една картина: „ Преди време до кофите за боклук Румен намира парче от цветен чипровски килим, превърнато… в бърсалка. Той вижда хубостта, станала жертва на прагматизма, основава картината „ Момиче и паун “ и в нея му отрежда роля на икона “, споделя брачната половинка му Таня. И в действителност страстта, която художникът влага, дава нов живот на движимостите, намерили място в неговата живо(то)пис.
Новатор
Румен Гашаров е създател, който владее многогласието на художествения изказ. Още с първите си работи той кривва от канона и виждаме, по какъв начин е въвел 3D-измерност, нататък във времето е посочил по самобитен метод какъв е всеобщият усет, само че това му е донесло етикета „ художник на труфя и герой против него “. Пръв е вкарал в картините си известните в ранните години на соца ковьорчета, след това и други трансфораха това в център на артистичните си изяви. До през днешния ден изобразява София и градската просвета с нескрита подигравка, само че и с тъгата на човек, който вижда всичко това, което другите не виждат. Румен Гашаров е модернист и оригинал, който е невероятно да бъде заимствуван или подправен. „ Някои мислят, че би трябвало да са новатори всеки ден. По-скоро би трябвало да изхождат от традицията и в случай че могат – да я развиват ", изяснява художникът. Ако могат… Той може.
Жив съм, 1997, ДХС - Габрово
Текстът е част от бр. 112 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
„ Бруто – нето “ е името на изложбата, което художникът е дал на тази ретроспекция към невъзвратимото минало: „ Навремето хамалите на Сточна гара разтоварваха чували, на които беше щамповано БРУТО-НЕТО. Тези мощни мъже се поздравяваха със „ Здравей, амиго! “.
Гласът на картините
Изложбата на Румен Гашаров е привет към всички, които го знаят от дълго време, и към тези, за които това е първата им среща с неговите картини. За 60 години работа с четката в своите 86-години Румен Гашаров основава забележителен брой живописни платна, колажи, илюстрации и тяхното „ бруто " стъписва като количество и като размер на огромна част от платната, а „ нето “-то на жанровото многообразие и мощта на посланията смайват и напряко смазват със своето признание и съобразителност. От всичките му картини се чува „ Жив съм “, въпреки по този начин да е озаглавил единствено една от тях. И всичко, до което се е докоснал и изобразил, остава като удостоверение за епохата, в която продължава да рисува.
Утро – Албена, 1972, ХГ – Добрич Време и хора
Драматургията на изменящата се среда и трансформиращия се метод на живот подклаждат неговото творчество. И това, което той ни демонстрира, безмълвно ни подсказва, че не времето прави хората, а хората чертаят особеностите на времето. Менят се техните порядки и пристрастености, градският пейзаж безмилостно сменя своя образ, а даже разбирането и самият усет към труфя се мени, само че дребнавото у индивида остава. И когато го забележим през погледа и през картините на Румен Гашаров, то е като бодил в петата, който убива, само че трансфорат с живописен факт, повече не може да го извадим. В творбите му ехти „ озвучената самотност на панела “ и усещаме по какъв начин растящата дехуманизация форсира своя ход. Той рисува всичко със съвестност и подигравка, която не оставя апатичен никой, който се е оказал лице в лице с негова творба.
Момиче и паун, 1980, ХГ – Стара Загора Живо(то)пис
И ето по какъв начин се ражда една картина: „ Преди време до кофите за боклук Румен намира парче от цветен чипровски килим, превърнато… в бърсалка. Той вижда хубостта, станала жертва на прагматизма, основава картината „ Момиче и паун “ и в нея му отрежда роля на икона “, споделя брачната половинка му Таня. И в действителност страстта, която художникът влага, дава нов живот на движимостите, намерили място в неговата живо(то)пис.
Новатор
Румен Гашаров е създател, който владее многогласието на художествения изказ. Още с първите си работи той кривва от канона и виждаме, по какъв начин е въвел 3D-измерност, нататък във времето е посочил по самобитен метод какъв е всеобщият усет, само че това му е донесло етикета „ художник на труфя и герой против него “. Пръв е вкарал в картините си известните в ранните години на соца ковьорчета, след това и други трансфораха това в център на артистичните си изяви. До през днешния ден изобразява София и градската просвета с нескрита подигравка, само че и с тъгата на човек, който вижда всичко това, което другите не виждат. Румен Гашаров е модернист и оригинал, който е невероятно да бъде заимствуван или подправен. „ Някои мислят, че би трябвало да са новатори всеки ден. По-скоро би трябвало да изхождат от традицията и в случай че могат – да я развиват ", изяснява художникът. Ако могат… Той може.
Жив съм, 1997, ДХС - Габрово Текстът е част от бр. 112 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ