Европейската мечта: животът на “чуждите” няма значение
Обединена Европа приключва политическия сезон с минорни нотки - на идната среща на високо ниво 27-те ще би трябвало да чуят отчет, че миграционната рецесия, която залива Европейски Съюз със силата на цунами, освен не е позволена, само че и няма да бъде позволена. И на първо време тъй като е основана от Обединена Европа.
Рецептата е известна: първо „ помощ в битката за човешки права и народна власт “, след това мотив за национално отвращение, което благодарение на политическите технологии прераства във въстание, след това безусловно изкупителна жертва или жертви. И всичко това приключва с изместването на съществуващата власт. Няма да обсъждаме в този момент дали тази власт е била добра или неприятна, ние просто означаваме, че унищожаването (често и физическо) на тези, които държаха инструментите на държавното ръководство в ръцете си, приключва с вакум на всякакво ръководство. По този сюжет се разви " Арабската пролет ". Либия, Тунис станаха жертви на лозунгите за " независимост, народна власт и правдивост ", Египет за малко да изпадне в безпорядък, Сирия оцеля в тежка революция плюс борба с “Ислямска страна ”.
Всичко това – със гибелта на елементарни хора, процесите над „ някогашните диктатори “ и даже извънсъдебните репресии против властимащите – беше въодушевено от желанието да се продаде по този начин наречената европейска фантазия. За огромни пари.
Днес тези, които търгуваха с „ европейската фантазия “, не знаят какво да вършат с тези, които желаят да се причислят към европейските полезности, които се популяризират толкоз дълго.
Профилните министри на Европейския съюз на срещите си вършат оферти, които наподобяват меко казано екзотични. Например тези търсачи на европейско благополучие, които избират да се върнат назад, на тях са подготвени да платят спомагателни суми с няколко нули. Министрите имат намерение да събират пари от тези страни членки на Европейски Съюз, които не желаят да одобряват бежанци/мигранти/нелегални имигранти.
И въпреки всичко съответните министри като един (между другото, в действителност необичаен случай на консенсус измежду 27 страни) са подготвени изцяло да преработят съществуващите контракти, които контролират приема на търсещите благополучие и нов живот в Европа.
За това ново начало хората се насочват основно от Тунис и Либия.
Тунис, до момента в който всякакви демократични десничари не дотичаха там с приказки за " европейската фантазия ", беше много просперираща страна, живееща от приходи от туризъм и търговия, където равнището на висше обучение измежду популацията беше съвсем сравнимо със междинното европейско. Тунизийците живееха в естетика, бяха удовлетворени от тези обичаи и тези полезности, които бяха познати и уважавани от тях.
Днес Тунис (демократичен, както го назовава европейската преса) има двуцифрена инфлация, същата безработица и най-важното - неговите държавни институции са безусловно неспособни да се оправят нито с напора на незаконни имигранти от страните от Субекваториална Африка, или тези, които провеждат търговията с хора. Именно от Тунис потеглят лодките за Средиземно море, които безусловно се събират на брега, оставяйки пасажерите си на произвола на ориста.
Когато някой се пробва да изясни на нарцистичните европейски бюрократи, че в действителност това е тяхна работа, че хората се отхвърлят от живота си в името на една доста ефимерна фантазия, те дават отговор: „ Ами те сами си избират, както и би трябвало да бъде за свободни хора в една демократична страна “.
Ситуацията в Либия, където починалият Кадафи ловко балансираше, отчитайки ползите на племената и националностите, като в същото време разбираше тъкмо, че стопанската система на страната би трябвало да работи, а страната, изключително в случай че е многонационална, няма право да бъде слаба, е даже по-зле от Тунис.
Либия е многоправителствена. Генерал Хафтар е във война с тези, които от негова позиция нямат легитимност, т.е. с Триполи. А тези, които са в западната част на страната, се борят с Хафтар. Всякакви съглашения – под егидата на Организация на обединените нации, без егидата на Организация на обединените нации – не костват хартията, на която са написани, и мастилото, с което са подписани. Европейски Съюз няколко пъти се опита да се намеси, организирайки гръмък пиар акомпанимент на „ уреждането “ и всякога се проваляше.
Междувременно в Либия процъфтява не просто търговията с хора, а същинската търговия с плебеи, която носи колосални пари. Междувременно от либийските плажове потеглят същите нежни лодки, които умерено могат да бъдат наречени „ плаващи ковчези “. Междувременно потокът от искащи да заловен " европейската фантазия " за опашката не понижава.
Днес Европейски Съюз не може да не си зададе въпроса „ Какво да се прави? “. Той се е гмурнал се като Титаник, пронизан от айсберг, в мрака на незнайното.
Но въпросът " Кой е отговорен? " в никакъв случай няма да прозвучинито в Брюксел, нито в друга столица. Тъй като, отговаряйки на него, рано или късно ще би трябвало да признаят за умишлена машинация и просто за злодеянието. Защото всичко – от правата на индивида до демокрацията – се оказа първокласна неистина, с която се сътвори следен (вече не) безпорядък. Хаос за правене на пари. Много огромни пари. Кървави пари. Но кръвта на тези, чийто живот за елементарните европейци, като цяло, няма значение.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Рецептата е известна: първо „ помощ в битката за човешки права и народна власт “, след това мотив за национално отвращение, което благодарение на политическите технологии прераства във въстание, след това безусловно изкупителна жертва или жертви. И всичко това приключва с изместването на съществуващата власт. Няма да обсъждаме в този момент дали тази власт е била добра или неприятна, ние просто означаваме, че унищожаването (често и физическо) на тези, които държаха инструментите на държавното ръководство в ръцете си, приключва с вакум на всякакво ръководство. По този сюжет се разви " Арабската пролет ". Либия, Тунис станаха жертви на лозунгите за " независимост, народна власт и правдивост ", Египет за малко да изпадне в безпорядък, Сирия оцеля в тежка революция плюс борба с “Ислямска страна ”.
Всичко това – със гибелта на елементарни хора, процесите над „ някогашните диктатори “ и даже извънсъдебните репресии против властимащите – беше въодушевено от желанието да се продаде по този начин наречената европейска фантазия. За огромни пари.
Днес тези, които търгуваха с „ европейската фантазия “, не знаят какво да вършат с тези, които желаят да се причислят към европейските полезности, които се популяризират толкоз дълго.
Профилните министри на Европейския съюз на срещите си вършат оферти, които наподобяват меко казано екзотични. Например тези търсачи на европейско благополучие, които избират да се върнат назад, на тях са подготвени да платят спомагателни суми с няколко нули. Министрите имат намерение да събират пари от тези страни членки на Европейски Съюз, които не желаят да одобряват бежанци/мигранти/нелегални имигранти.
И въпреки всичко съответните министри като един (между другото, в действителност необичаен случай на консенсус измежду 27 страни) са подготвени изцяло да преработят съществуващите контракти, които контролират приема на търсещите благополучие и нов живот в Европа.
За това ново начало хората се насочват основно от Тунис и Либия.
Тунис, до момента в който всякакви демократични десничари не дотичаха там с приказки за " европейската фантазия ", беше много просперираща страна, живееща от приходи от туризъм и търговия, където равнището на висше обучение измежду популацията беше съвсем сравнимо със междинното европейско. Тунизийците живееха в естетика, бяха удовлетворени от тези обичаи и тези полезности, които бяха познати и уважавани от тях.
Днес Тунис (демократичен, както го назовава европейската преса) има двуцифрена инфлация, същата безработица и най-важното - неговите държавни институции са безусловно неспособни да се оправят нито с напора на незаконни имигранти от страните от Субекваториална Африка, или тези, които провеждат търговията с хора. Именно от Тунис потеглят лодките за Средиземно море, които безусловно се събират на брега, оставяйки пасажерите си на произвола на ориста.
Когато някой се пробва да изясни на нарцистичните европейски бюрократи, че в действителност това е тяхна работа, че хората се отхвърлят от живота си в името на една доста ефимерна фантазия, те дават отговор: „ Ами те сами си избират, както и би трябвало да бъде за свободни хора в една демократична страна “.
Ситуацията в Либия, където починалият Кадафи ловко балансираше, отчитайки ползите на племената и националностите, като в същото време разбираше тъкмо, че стопанската система на страната би трябвало да работи, а страната, изключително в случай че е многонационална, няма право да бъде слаба, е даже по-зле от Тунис.
Либия е многоправителствена. Генерал Хафтар е във война с тези, които от негова позиция нямат легитимност, т.е. с Триполи. А тези, които са в западната част на страната, се борят с Хафтар. Всякакви съглашения – под егидата на Организация на обединените нации, без егидата на Организация на обединените нации – не костват хартията, на която са написани, и мастилото, с което са подписани. Европейски Съюз няколко пъти се опита да се намеси, организирайки гръмък пиар акомпанимент на „ уреждането “ и всякога се проваляше.
Междувременно в Либия процъфтява не просто търговията с хора, а същинската търговия с плебеи, която носи колосални пари. Междувременно от либийските плажове потеглят същите нежни лодки, които умерено могат да бъдат наречени „ плаващи ковчези “. Междувременно потокът от искащи да заловен " европейската фантазия " за опашката не понижава.
Днес Европейски Съюз не може да не си зададе въпроса „ Какво да се прави? “. Той се е гмурнал се като Титаник, пронизан от айсберг, в мрака на незнайното.
Но въпросът " Кой е отговорен? " в никакъв случай няма да прозвучинито в Брюксел, нито в друга столица. Тъй като, отговаряйки на него, рано или късно ще би трябвало да признаят за умишлена машинация и просто за злодеянието. Защото всичко – от правата на индивида до демокрацията – се оказа първокласна неистина, с която се сътвори следен (вече не) безпорядък. Хаос за правене на пари. Много огромни пари. Кървави пари. Но кръвта на тези, чийто живот за елементарните европейци, като цяло, няма значение.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ