Мореплавателят Дончо Папазов: „Ревящите четиридесет” нямат нищо общо с любимото ми кафене „Шапките” на площад „Славейков”
Обаче:
“На едно празненство видях събрани множеството си другари. Хубавци и грозновати, ниски и високи, брюнети, блондини, пелтеци и сладкодумци, всевъзможни имаше. Но си приличаха като извадени от матрица. Жените, усетите, облеклата и упоритостите бяха идентични. Свит в ъгъла, пробвах се да отгатна какво ще каже всеки и общо взето налучквах думите им. Изпробвах с няколко въпроса, думите им бяха сходни. Мисля, че тогава се пробуди пътешественикът в мен.”
После нещата се трансформирали.
Срещнал Джу и се залюбили от пръв, а и от втори взор Не им трябвали компании и хора, били си задоволителни. И тогава им хрумнало да си купят моторна лодка. Дончо прежалил вноската си за апартамент и по този начин се сдобили с първата “Джу”. Научният служащ съществено се замислил в каква стратегия да вкара движимата си благосъстоятелност. Повлиян от книгата на мореплавателя Ален Бомбар, който вземал витамини от фитопланктон, решил, че може да се изхранва само с дребничките организми от морските и океански дълбочини. Това не било правено до оня миг. Оказва се, че най-голямата по количество биомаса в света е зоопланктонът, който е в основата на хранителната верига. Дончо считал, че в случай че успее да потвърди, че става за храна, ще спомогне за изхранването на човечеството.
Предупреждава кулинарите: Планктонът не е подобаващ за консумация в недопечен тип и би трябвало да бъде модифициран
Така се появила програмата “Планктон”, която трябвало да продължи дванадесет години. Изследвали планктона като храна, изискванията за оцеляване в избавителна лодка, психофизиологичните промени при извънредно тежки условия, както и замърсяването на международния океан. На международния, тъй като още в самото начало Дончо оповестил последната експедиция - ни повече, ни по-малко от обиколка на света. Да не му се надяваш на научния служащ и безгрижник. Приятелите го приели за смешка, само че бъдещият мореплавател се бил към този момент устремил към осъществяване на фантазиите си и нямало по какъв начин да бъде спрян. Трудностите били неговата буря.
Годината била 1970-а.
Дончо си давал сметка, че му трябват средства, само че и вестник, който да го поддържа в съвсем невъзможното начинание. Помислил си за вестник “Орбита”, седмичник, чиято тема била научно-техническата гражданска война. Щастливата му орис изпратила отсреща му млада и красива другарка. Случайно или не, се засекли пред паметната тогава сладкарница “България”. Журналистката Корнелия Божанова работела в стремежи от Дончо вестник. Двамата седнали за по едно кафе, като Корнелия не сваляла взор от часовника си. Бояла се да не закъснее за работа. Строгият й началник Димитър Езекиев, предстоящ водещ публицист в Българска национална телевизия, щял да й стъжни деня. Като схванала, че Дончо търси материална и морална поддръжка за начинанието си, го подкарала към редакцията - хем да има оправдание за закъснението, хем да го показа на Езекиев.
Той пък бил вманиачен по щурите хрумвания и непосредствено отвел Папазов при основния редактор доктор Димитър Пеев. Централен комитет на Комсомола тъкмо бил изсипал солидна сума на изданието за сходни опити. Междувременно Дончо Папазов се свързал със старши теоретичен помощник доктор Петър Пенчев от Института по хранене към Българска академия на науките и с лекари, които да го изследват. Той се оказал в вярното време на вярното място и по този начин почнала одисеята му с Юлия Гурковска из океанската простор.
Джуто била освен красива, само че и надарена, сърцата и смела. Изумително честен съидейник, тя взела участие в реализирането на концепцията, без да се пести.
Скоба. (Джуто беше човек от бъдещето.)
Димитър Езекиев за Дончо Папазов:
“Не познавам различен българин с неговата сила, с неговото неизменност и умеене за лавиране. - Той е вперен в отечеството си идеалист, който изгни в моретата и океаните на Глобуса, с цел да срещне огромния свят с благата си, сладкодумна и песнопойна България”.
Същата тази година Дончо остава в лодката самичък за четиринадесет дни в Бургаския залив. Храни се единствено с планктон.
Джуто карала колата с багажа към Созопол. По пътя возилото се преобърнало дружно с бабичката, качена на автостоп, и паднало в Мандренското езеро. Бабичката била избавена, само че багажът се изсипал във водата. Извадили го и сложили полицай да го пази. Дончо нагазил в безпорядъка и ахнал. Сред проснатите да се сушат екипировка, облекла и книги било и дисидентското произведение на Милован Джилас “Новата класа”.
Заради случая двамата с Юлия решили експедицията да се отсрочи с два дни, само че Митко Езекиев бил изрично срещу. “Орбита” излизала един път седмично, а той към този момент бил пуснал репортаж за събитието и държал да изпревари останалите вестници с пикантната вест. Наложило се Дончо неотложно да скочи в дървената моторна лодка, създадена в Мичурин (сега Царево), и да се върти из Бургаския залив, най-вече пред Созопол. През двуседмичната си самотност той се хранел единствено с планктон.
Джуто седяла на терасата на наетата от тях къща и тъй като нямало радиостанции и джиесеми, Дончо й пращал сигнали с огледалце.
Три бързи слънчеви зайчета поред означавало, че той се усеща прелестно
На сушата изследвали Дончо по всички индикатори. Резултатите били обнадеждаващи. Тогава създали стратегия за идващите експедиции “Планктон”.
Само след две години Дончо и Джу пресичат със избавителна лодка Черно море за 26 дни. Експедицията била с присъединяване на български и руски учени, в. “Орбита” и сп. “Техника молодежи”.
И както написа Димитър Езекиев, трансформирал се в биограф на звездното семейство, след 1970-а всяка четна година по една “Джу” тръгвала на път. “Всяко корабоплаване бе в действителност стадий от един строен проект, квалифициран от няколко института, само че непрекъснато съобразяван с главната си цел: да се изучи държанието на дребна група, попаднала в мореходно избавително средство, и да се изследват питателните качества на биопланктона.”
Затова плаванията на Дончо и Джу се правили с стандартни избавителни лодки, а храната била строго съобразена с опита и се получавала по лист от Института по хранене.
Когато Езекиев станал основен редактор на редакция “Съвременник” в Българска национална телевизия, съумял да възпламени самия висш началник Иван Славков, както и програмния шеф Христо Цачев с Големия план. Така Дончо и Джу си обезпечили финансово и идващите няколко плавания. През 1978 година Българската телевизия купила яхтата “Тивия”, чиято биография включва две обиколки на света. Първата била фамилно прекарване, а втората - самотното околосветско корабоплаване на Дончо Папазов по Невъзможния път.
Сега героичната яхта, проектирана в далечната 1939 година, може да се види на пристанището пред Морската гара във Варна. И изобщо не й проличава, че се е преобръщала два пъти в Тихия океан, което би могло да се окаже съдбовно за нея, а и за нейния шкипер.
Дончо обаче не е аскет, а обществен субект с будна съвест и многостранни ползи. Морето заема голяма и доста значима част от живота му. Той му е признателен за необятния свят, който то му открива. Благодарение на него се научава да написа и да снима и по този начин свързва живота си с публицистиката. Професия извънредно благотворна, в случай че спазваш едно-едничко предписание - да си честен.
Детелина БАРУТЧИЕВА
“На едно празненство видях събрани множеството си другари. Хубавци и грозновати, ниски и високи, брюнети, блондини, пелтеци и сладкодумци, всевъзможни имаше. Но си приличаха като извадени от матрица. Жените, усетите, облеклата и упоритостите бяха идентични. Свит в ъгъла, пробвах се да отгатна какво ще каже всеки и общо взето налучквах думите им. Изпробвах с няколко въпроса, думите им бяха сходни. Мисля, че тогава се пробуди пътешественикът в мен.”
После нещата се трансформирали.
Срещнал Джу и се залюбили от пръв, а и от втори взор Не им трябвали компании и хора, били си задоволителни. И тогава им хрумнало да си купят моторна лодка. Дончо прежалил вноската си за апартамент и по този начин се сдобили с първата “Джу”. Научният служащ съществено се замислил в каква стратегия да вкара движимата си благосъстоятелност. Повлиян от книгата на мореплавателя Ален Бомбар, който вземал витамини от фитопланктон, решил, че може да се изхранва само с дребничките организми от морските и океански дълбочини. Това не било правено до оня миг. Оказва се, че най-голямата по количество биомаса в света е зоопланктонът, който е в основата на хранителната верига. Дончо считал, че в случай че успее да потвърди, че става за храна, ще спомогне за изхранването на човечеството.
Предупреждава кулинарите: Планктонът не е подобаващ за консумация в недопечен тип и би трябвало да бъде модифициран
Така се появила програмата “Планктон”, която трябвало да продължи дванадесет години. Изследвали планктона като храна, изискванията за оцеляване в избавителна лодка, психофизиологичните промени при извънредно тежки условия, както и замърсяването на международния океан. На международния, тъй като още в самото начало Дончо оповестил последната експедиция - ни повече, ни по-малко от обиколка на света. Да не му се надяваш на научния служащ и безгрижник. Приятелите го приели за смешка, само че бъдещият мореплавател се бил към този момент устремил към осъществяване на фантазиите си и нямало по какъв начин да бъде спрян. Трудностите били неговата буря.
Годината била 1970-а.
Дончо си давал сметка, че му трябват средства, само че и вестник, който да го поддържа в съвсем невъзможното начинание. Помислил си за вестник “Орбита”, седмичник, чиято тема била научно-техническата гражданска война. Щастливата му орис изпратила отсреща му млада и красива другарка. Случайно или не, се засекли пред паметната тогава сладкарница “България”. Журналистката Корнелия Божанова работела в стремежи от Дончо вестник. Двамата седнали за по едно кафе, като Корнелия не сваляла взор от часовника си. Бояла се да не закъснее за работа. Строгият й началник Димитър Езекиев, предстоящ водещ публицист в Българска национална телевизия, щял да й стъжни деня. Като схванала, че Дончо търси материална и морална поддръжка за начинанието си, го подкарала към редакцията - хем да има оправдание за закъснението, хем да го показа на Езекиев.
Той пък бил вманиачен по щурите хрумвания и непосредствено отвел Папазов при основния редактор доктор Димитър Пеев. Централен комитет на Комсомола тъкмо бил изсипал солидна сума на изданието за сходни опити. Междувременно Дончо Папазов се свързал със старши теоретичен помощник доктор Петър Пенчев от Института по хранене към Българска академия на науките и с лекари, които да го изследват. Той се оказал в вярното време на вярното място и по този начин почнала одисеята му с Юлия Гурковска из океанската простор.
Джуто била освен красива, само че и надарена, сърцата и смела. Изумително честен съидейник, тя взела участие в реализирането на концепцията, без да се пести.
Скоба. (Джуто беше човек от бъдещето.)
Димитър Езекиев за Дончо Папазов:
“Не познавам различен българин с неговата сила, с неговото неизменност и умеене за лавиране. - Той е вперен в отечеството си идеалист, който изгни в моретата и океаните на Глобуса, с цел да срещне огромния свят с благата си, сладкодумна и песнопойна България”.
Същата тази година Дончо остава в лодката самичък за четиринадесет дни в Бургаския залив. Храни се единствено с планктон.
Джуто карала колата с багажа към Созопол. По пътя возилото се преобърнало дружно с бабичката, качена на автостоп, и паднало в Мандренското езеро. Бабичката била избавена, само че багажът се изсипал във водата. Извадили го и сложили полицай да го пази. Дончо нагазил в безпорядъка и ахнал. Сред проснатите да се сушат екипировка, облекла и книги било и дисидентското произведение на Милован Джилас “Новата класа”.
Заради случая двамата с Юлия решили експедицията да се отсрочи с два дни, само че Митко Езекиев бил изрично срещу. “Орбита” излизала един път седмично, а той към този момент бил пуснал репортаж за събитието и държал да изпревари останалите вестници с пикантната вест. Наложило се Дончо неотложно да скочи в дървената моторна лодка, създадена в Мичурин (сега Царево), и да се върти из Бургаския залив, най-вече пред Созопол. През двуседмичната си самотност той се хранел единствено с планктон.
Джуто седяла на терасата на наетата от тях къща и тъй като нямало радиостанции и джиесеми, Дончо й пращал сигнали с огледалце.
Три бързи слънчеви зайчета поред означавало, че той се усеща прелестно
На сушата изследвали Дончо по всички индикатори. Резултатите били обнадеждаващи. Тогава създали стратегия за идващите експедиции “Планктон”.
Само след две години Дончо и Джу пресичат със избавителна лодка Черно море за 26 дни. Експедицията била с присъединяване на български и руски учени, в. “Орбита” и сп. “Техника молодежи”.
И както написа Димитър Езекиев, трансформирал се в биограф на звездното семейство, след 1970-а всяка четна година по една “Джу” тръгвала на път. “Всяко корабоплаване бе в действителност стадий от един строен проект, квалифициран от няколко института, само че непрекъснато съобразяван с главната си цел: да се изучи държанието на дребна група, попаднала в мореходно избавително средство, и да се изследват питателните качества на биопланктона.”
Затова плаванията на Дончо и Джу се правили с стандартни избавителни лодки, а храната била строго съобразена с опита и се получавала по лист от Института по хранене.
Когато Езекиев станал основен редактор на редакция “Съвременник” в Българска национална телевизия, съумял да възпламени самия висш началник Иван Славков, както и програмния шеф Христо Цачев с Големия план. Така Дончо и Джу си обезпечили финансово и идващите няколко плавания. През 1978 година Българската телевизия купила яхтата “Тивия”, чиято биография включва две обиколки на света. Първата била фамилно прекарване, а втората - самотното околосветско корабоплаване на Дончо Папазов по Невъзможния път.
Сега героичната яхта, проектирана в далечната 1939 година, може да се види на пристанището пред Морската гара във Варна. И изобщо не й проличава, че се е преобръщала два пъти в Тихия океан, което би могло да се окаже съдбовно за нея, а и за нейния шкипер.
Дончо обаче не е аскет, а обществен субект с будна съвест и многостранни ползи. Морето заема голяма и доста значима част от живота му. Той му е признателен за необятния свят, който то му открива. Благодарение на него се научава да написа и да снима и по този начин свързва живота си с публицистиката. Професия извънредно благотворна, в случай че спазваш едно-едничко предписание - да си честен.
Детелина БАРУТЧИЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ