Нямаше да съм жив, ако не бях наръгал приятеля си

Нямаше да съм жив, в случай че не бях наръгал приятеля си с нож. Това сподели пред камерата на бТВ млад пандизчия в Бойчиновци, наказан за ликвидиране.

Спречкване сред най-хубави другари през 2013 година води до гибелта на Искрен, който дълго време се бори за живота си.
Всичко стартира когато двете момчета се срещат в дома на Искрен. Именно там се разиграва сцена на грубо принуждение.
„ Тогава трябваше да му дам материал – марихуана. Сбихме се, той извади нож, разряза ми ръката. Първият път ми разряза дясната ръка, по-късно посегна повторно, с лявата хванах острието, избих ножа, взех го и го намушках няколко пъти”, споделя Иван.
„ Тоя нож ми остана в ръката, тъй като сухожилията ми бяха срязани. Останах с криви пръсти. Отидох на мивката, пуснах вряла вода, не можех да си отворя пръстите. Ножът падна там. Нито съм крил следи, нито нищо”, добавя той.

Иван не си спомня тъкмо какво се случило по-късно. Оставя приятеля си и бяга.
„ Аз бях в прекомерно огромен афект. Излязох, отидох на автогарата. Там ми стана неприятно, бях изгубил доста кръв към този момент. Извикаха ми линейка”, споделя момчето.
По тялото на приятеля му лекарите преброяват 14 прободни рани. Иван е наказан за опит за съзнателно ликвидиране. „ Ние отидохме ей по този начин, да се напушим. Стигна се до този скандал и целия ми живот пропадна от тогава”, споделя той.
Иван признава, че всеки ден с приятелят му са употребявали огромно количество марихуана.
Казва, че нямал различен избор, тъй като в оня миг ситуацията било „ ти или аз”. Смята, че по този начин е избавил живота си.
Иван признава, че от самото начало е съзнавал, че може да убие Искрен. „ Като отидох на автогарата допусках, че е мъртъв. Няма какво да неистина, нито да крия”, спомня си Иван. Така животът му се прекатурва в един момент. Няколко месеца по-късно той към този момент е зад решетките на „ Бойчиновци”.
„ Имах цели, които да осъществя. желаех да изучавам, да работя. Щях да стана студент”,споделя с горест Иван.

В пандиза момчето се пробва да е непрекъснато ангажирано, с цел да не мисли за случая. Изкарал е 2 курса – за готвач и дърводелец. В момента готви в кухнята на пандиза.
Всичките му другари са шокирани от постъпката. За целият му престой в пандиза никой от тях не го е потърсил. „ Аз съм 3 години и нещо тук, никой не ме е потърсил. Аз не желая да ги диря, тъй като всичките са наркомани”, споделя ни детето. Казва, че пандизът го е лишил от независимост, само че е трансформирал напълно съзнанието му. Радва се, че е попаднал тук, тъй като е спрял дрогата.
Иван се дефинира като спокоен човек, а злополучният пердах е бил първият в живота му.

„ Един побой нямам, едно сборичкване нямам. Бил съм толкоз добродушно дете, в никакъв случай не съм се бил”, разкрива Иван.
Семейството на Иван е в Германия. Когато излезе желае да замине при тях. Смята, че постъпката му го е лишила от бъдеще в България.
„ Искам да изляза и да реализира нещо в тоя живот. Искам да съм на независимост. Не желая да си припомням за това място”, споделя младежът. „ Правя всичко допустимо да изляза по-рано. 1 час да е, само че да изляза по-рано”, добавя той.
Момчето към този момент е излежало 3 от 7-те си години. Надява се да бъде освободен предварително. Казва, че единственото, което постоянно ще му припомня за оня призрачен миг са белезите по ръцете.