Вие не сте лоша майка! Как да се справите с мисълта, че се проваляте като родител
Няма значение на какъв брой дни, месеци или години е детето ви. Може да „ прегорите “ във всеки един миг, а възприятието за виновност и неналичието на поддръжка от страна на околните единствено ще налеят масло в огъня. Защо се стига до подобен срив, по какъв начин се демонстрира той и какво да вършим с него?
След раждането на дете получаваме нов статут – на родител. Той включва и чувство за благополучие, въпреки от време на време да се уморяваме и да вършим жертви в името на детето. Трудностите, с които се сблъскват родителите, са естествени, само че не всички и не всеки път съумяват да ги преодолеят.
„ Да имаш дете е същинско благополучие! “. Чуваме това доста постоянно. По време на бременността усещаме с боязън мърдането на бебето в корема, мечтаем си по какъв начин ще го прегърнем, когато се роди. Готвим се за появяването му – избираме креватче и количка, търсим добър родилен дом и акушер-гинеколог. Очакваме, желаеме и обичаме бъдещото си дете. И не щеш ли идва огромният ден. Детето идва на бял свят, а майката е на седмото небе от благополучие. Страховете, подозренията и паниките остават зад тила ѝ, всичко към този момент е наред. Изписването от родилния дом е същински празник. Роднините и приятелите честитят на младото семейство. Любящият брачен партньор и новоизпечените баби и дядовци обкръжават родилката и внучето с внимание и грижи. А след няколко дни бабите и дядовците си отиват у дома, мъжът потегля отново на работа, всички се връщат към нормалния си живот. Празничната суетност отшумява, остава майчинското всекидневие.
Жестоката действителност
Историята на Н., на 26 години. „ Дъщеричката ми е на 14 дни. Живеем тримата в покрайнините на града. Мъжът ми работи, аз по през целия ден съм сама. Понякога ми е толкоз самотно и тъжно, че не мога да спра сълзите си. Нищо не съумявам да направя. Тя непрекъснато плаче и е закачена за гърдите ми. Дори не мога умерено да отида до тоалетна. Уморих се. Понякога ми се коства, че няма да устоя и ще полудея “.
С настъпването на бременността нормалният живот на дамата се трансформира доста. Но съвсем до самото раждане тя е водила деен метод на живот, ходила е на работа, посещавала е изложения, виждала се е с другари, ходила е на семинари и тренинги. А след раждането на детето всичко се е трансформирало.
Историята на И., на 30 години. „ Не разбирам какво ми става. Преди раждането на детето нямах здравословни проблеми, само че в последно време постоянно имам главоболие, болки в гърба, в тялото. Чувствам се разрушена и изтощена. А когато бебето плаче, ми се желае да си запуша ушите и да не слушам нищо “.
И. е майка на 9-месечно момиченце, в отпуск по майчинство е. Винаги е мечтала да има дете. Няколко години не е можела да забременее, само че след лечебен курс чудото най-накрая е станало, огромната ѝ фантазия се е сбъднала. И. е фитнес-инструктор и преди бременността е прекарвала доста време във фитнеса, ходила е на СПА, пътувала е с мъжа си или с приятелки. По време на бременността животът ѝ станал по-малко деен, а след раждането напълно „ спрял “.
Историята на А., на 33 години. „ Аз не съм майка! Аз съм страшилище! Понякога толкоз ми писва от всичко, че не мога да се овладея и крещя по децата си. А след това, когато млъкна, виждам уплашените им очи и рева. Преди няколко дни, когато единият ми наследник за следващ път ми направи детска нервност, аз по никакъв метод не можех да го успокоя. Известно време се сдържах, само че след това търпението ми се изчерпа и всичко излезе отвън надзор. Наплясках го и извънредно се срамя от това “.
А. е майка на две момчета-близначета, неотдавна са станали на две години и половина. Тя е икономист, работи от къщи, сформира доклади и води документите на две компании. Мъжът ѝ също работи, само че фамилията изплаща ипотечен заем и парите не доближават.
Три дами, всяка със своята неповторима история. Те не си наподобяват, само че едно нещо ги сплотява. Те са дами и майки, споделящи една болежка – наставнически прочувствен срив.
Как наподобява родителският прочувствен срив?
За сходни мисли и усеща не е признато да се приказва в обществото и в фамилията. Винаги има риск, че близките няма да проявят схващане, а може и да укорят дамата. Тя няма с кого да показа тъгата си, няма кого да помоли за помощ. Остава сама с мислите и умората си. Словосъчетанието „ прочувствен срив “ допуска промени в държанието и положението на индивида, които пораждат вследствие на прочувствено безсилие на фона на продължителен стрес. Именно майките рискуват да се окажат в такова положение – и това не е инцидентно. Най-често точно те са с децата си 24/7, 365 дни от годината. Кои са признаците на прочувствения срив?
* Сутрин не ви се желае да отворите очи, да станете от леглото. Трудно ви е да вдигнете глава от възглавницата, а тялото ви е тежко, като напълнено с олово.
* Иска ви се да пандизите очи и да изчезнете, да се изпарите. Да се окажете някъде доста надалеч от вкъщи, от фамилията си и от детето.
* Нямате предпочитание да се прибирате у дома.
* Струва ви се, че в никакъв случай няма да се измъкнете от този пъкъл.
* Лесно побеснявате поради детския рев, неспокойния сън на бебето, поради разхвърляните играчки и зацапаните мебели.
* Иска ви се да се сврете в някой ъгъл, с цел да не ви вижда и закача никой, и да плачете горчиво там.
* В главата ви се завърта мисълта „ Колко беше хубаво тогава, без дете “ – и тази мисъл буди у вас позор и пренебрежение към себе си.
* Струва ви се, че детето и целият свят са против вас.
* Иска ви се да сграбчите детето за раменете и да го друсате, до момента в който не се успокои и не млъкне.
* Имате възприятието, че нервите ви са обтегнати до последна степен и всеки миг ще се скъсат.
Какви са аргументите за прочувствения срив?
1. Голяма натовареност
- Домакинска работа: почистване, пране, гладене, готвене, извършване на покупки и т.н.;
- Детето: грижи за него, водене на доктор, навестяване на разрастващи курсове и занимални, игри, разходки;
- Работа: от къщи дружно с детето или от офиса, като след прибиране у дома отново ви чакат грижи за детето.
2. Недостиг на сън
- Често будене нощем: кърмене, разтревожен сън на бебето;
- Ранно ставане: детето се е наспало, а вие не;
- Късно лягане: имате доста задания, които просто не успявате да извършите в „ обикновено “ време.
3. Липса на опция да се отпуснете
- Забрана на удоволствията: „ Вече съм майка, детето е преди всичко “;
- Непознаване на практично използвани техники за разпределяне – арт-терапия, медитация, творчество;
- Липса на „ вярна “ физическа интензивност – спорт, йога, танци.
Тук приказваме за по-особена форма на прочувствения срив. Да си родител не е краткотрайно събитие. Детето не е работа. Не можете да подадете оставка, да вземете отпуска, да си намерите по-удобно, по-подходящо за вас дете. Затова е доста значимо, грижейки се за детето си, да проявявате грижи и за себе си.
Как да се справите с това?
1. Подгответе си нужното пространство. Очаквайки дете, авансово обмислете къде ще спи и ще си играе то, къде ще сложите креватчето му и повивалника. Заобикалящото ви пространство би трябвало да е комфортно и функционално, и то най-много за вас. Изобщо не е наложително да подготвяте обособена стая за новороденото бебе – в случай че смятате да спите в една стая с детето, ще ви бъде неловко да ходите всякога до друго помещение за дрешките и движимостите му. Ако бебето към този момент се е родило и не ви харесва по какъв начин е подредена ситуацията в дома ви, в никакъв случай не е късно да поправите нещата и да организирате всичко по този начин, че да се чувствате комфортно.
2. Не се отхвърляйте от нещата, които ви облекчават живота. Става дума за приспособленията, които улесняват грижите за детето чисто функционално – кошчета за преместване, шезлонги, люлки, автомобилни седалки, проходилки, бебефони, музикални играчки и така нататък
3. Предварително си измислете маршрута за разходка с количката. Разходете се и погледнете от кое място ще минавате, какъв е пътят, какъв брой постоянно се поддържа със снегорин, има ли скамейка, детска площадка, каква е инфраструктурата? Това ще ви помогне да си изберете количка с колела, подобаващи за вашия терен. Ако живеете в блок без асансьор, обърнете внимание на тежестта на количката. Наличието на скамейка по маршрута ще ви разреши да си починете, а магазините и аптеките по трасето ще ви спестят време за извършване на покупки.
4. Подгответе си „ графика “
Обсъдете с мъжа си какви задания ще има всеки след раждането на детето. Битовите отговорности могат да се трансферират напълно на бащата. Обсъдете нощните наряди около детето, нуждата да се наеме детегледачка или чистачка. Обмислете дейностите си в бита. Например, извършването на покупки може да го поеме мъжът ви, или да изберете магазин, който да прави доставки по домовете, или да пазарувате не ден за ден, а за една-две седмици напред. Това ще ви разреши да спестите време и сили. Намерете и пробвайте предписания за ястия, които се подготвят бързо, съставете си „ бързо меню “.
5. Погрижете се вашето женско „ Аз “ да не изчезне. Да сте изцяло погълнати от детето е належащо единствено през първите 40 дни. После би трябвало да се настройвате към сепарация. Мнението, че майката би трябвало да прави всичко сама, е неправилно. Прането, гладенето, миенето на пода нямат отношение към майчинството. Да си родител е обвързвано директно единствено с детето. Отпускът по майчинство е очакван за грижи за бебето, а не за поддържане на чистотата в дома.
6. Позволявайте си да си почивате. Когато детето спи, почивайте си и вие. Правете си „ часа на мама “ един път дневно, а след време и „ деня на мама “ един път седмично. Използвайте това време единствено за себе си – за усамотяване, разходки, срещи с приятелки, йога, СПА. Позволявайте си всекидневно дребни наслади. Не пестете средства за себе си, за здравето и положението си. Ако се чувствате добре, в случай че се харесвате и се усмихвате на бебето, значи всичките разноски са влагане в детето ви и в взаимното ви благополучие.
Тук важи правилото „ спокойна майка – умерено дете “. Без значение на какъв брой месеца или години е детето. Нали знаете инструкциите за прилагане на кислородна маска? Първо сложете кислородна маска на себе си, след това на детето – вие би трябвало да сте в кондиция да му помогнете. Всички хора са разнообразни. Всеки си има своята история, своите условия и благоприятни условия. Няма универсално решение за всички. Вплетете детето в живота си, организирайте бита си. Пробвайте, изпитвайте върху себе си, адаптирайте за себе си, разглеждайте всички вероятни разновидности – и рано или късно нещата ще се наредят.
След раждането на дете получаваме нов статут – на родител. Той включва и чувство за благополучие, въпреки от време на време да се уморяваме и да вършим жертви в името на детето. Трудностите, с които се сблъскват родителите, са естествени, само че не всички и не всеки път съумяват да ги преодолеят.
„ Да имаш дете е същинско благополучие! “. Чуваме това доста постоянно. По време на бременността усещаме с боязън мърдането на бебето в корема, мечтаем си по какъв начин ще го прегърнем, когато се роди. Готвим се за появяването му – избираме креватче и количка, търсим добър родилен дом и акушер-гинеколог. Очакваме, желаеме и обичаме бъдещото си дете. И не щеш ли идва огромният ден. Детето идва на бял свят, а майката е на седмото небе от благополучие. Страховете, подозренията и паниките остават зад тила ѝ, всичко към този момент е наред. Изписването от родилния дом е същински празник. Роднините и приятелите честитят на младото семейство. Любящият брачен партньор и новоизпечените баби и дядовци обкръжават родилката и внучето с внимание и грижи. А след няколко дни бабите и дядовците си отиват у дома, мъжът потегля отново на работа, всички се връщат към нормалния си живот. Празничната суетност отшумява, остава майчинското всекидневие.
Жестоката действителност
Историята на Н., на 26 години. „ Дъщеричката ми е на 14 дни. Живеем тримата в покрайнините на града. Мъжът ми работи, аз по през целия ден съм сама. Понякога ми е толкоз самотно и тъжно, че не мога да спра сълзите си. Нищо не съумявам да направя. Тя непрекъснато плаче и е закачена за гърдите ми. Дори не мога умерено да отида до тоалетна. Уморих се. Понякога ми се коства, че няма да устоя и ще полудея “.
С настъпването на бременността нормалният живот на дамата се трансформира доста. Но съвсем до самото раждане тя е водила деен метод на живот, ходила е на работа, посещавала е изложения, виждала се е с другари, ходила е на семинари и тренинги. А след раждането на детето всичко се е трансформирало.
Историята на И., на 30 години. „ Не разбирам какво ми става. Преди раждането на детето нямах здравословни проблеми, само че в последно време постоянно имам главоболие, болки в гърба, в тялото. Чувствам се разрушена и изтощена. А когато бебето плаче, ми се желае да си запуша ушите и да не слушам нищо “.
И. е майка на 9-месечно момиченце, в отпуск по майчинство е. Винаги е мечтала да има дете. Няколко години не е можела да забременее, само че след лечебен курс чудото най-накрая е станало, огромната ѝ фантазия се е сбъднала. И. е фитнес-инструктор и преди бременността е прекарвала доста време във фитнеса, ходила е на СПА, пътувала е с мъжа си или с приятелки. По време на бременността животът ѝ станал по-малко деен, а след раждането напълно „ спрял “.
Историята на А., на 33 години. „ Аз не съм майка! Аз съм страшилище! Понякога толкоз ми писва от всичко, че не мога да се овладея и крещя по децата си. А след това, когато млъкна, виждам уплашените им очи и рева. Преди няколко дни, когато единият ми наследник за следващ път ми направи детска нервност, аз по никакъв метод не можех да го успокоя. Известно време се сдържах, само че след това търпението ми се изчерпа и всичко излезе отвън надзор. Наплясках го и извънредно се срамя от това “.
А. е майка на две момчета-близначета, неотдавна са станали на две години и половина. Тя е икономист, работи от къщи, сформира доклади и води документите на две компании. Мъжът ѝ също работи, само че фамилията изплаща ипотечен заем и парите не доближават.
Три дами, всяка със своята неповторима история. Те не си наподобяват, само че едно нещо ги сплотява. Те са дами и майки, споделящи една болежка – наставнически прочувствен срив.
Как наподобява родителският прочувствен срив?
За сходни мисли и усеща не е признато да се приказва в обществото и в фамилията. Винаги има риск, че близките няма да проявят схващане, а може и да укорят дамата. Тя няма с кого да показа тъгата си, няма кого да помоли за помощ. Остава сама с мислите и умората си. Словосъчетанието „ прочувствен срив “ допуска промени в държанието и положението на индивида, които пораждат вследствие на прочувствено безсилие на фона на продължителен стрес. Именно майките рискуват да се окажат в такова положение – и това не е инцидентно. Най-често точно те са с децата си 24/7, 365 дни от годината. Кои са признаците на прочувствения срив?
* Сутрин не ви се желае да отворите очи, да станете от леглото. Трудно ви е да вдигнете глава от възглавницата, а тялото ви е тежко, като напълнено с олово.
* Иска ви се да пандизите очи и да изчезнете, да се изпарите. Да се окажете някъде доста надалеч от вкъщи, от фамилията си и от детето.
* Нямате предпочитание да се прибирате у дома.
* Струва ви се, че в никакъв случай няма да се измъкнете от този пъкъл.
* Лесно побеснявате поради детския рев, неспокойния сън на бебето, поради разхвърляните играчки и зацапаните мебели.
* Иска ви се да се сврете в някой ъгъл, с цел да не ви вижда и закача никой, и да плачете горчиво там.
* В главата ви се завърта мисълта „ Колко беше хубаво тогава, без дете “ – и тази мисъл буди у вас позор и пренебрежение към себе си.
* Струва ви се, че детето и целият свят са против вас.
* Иска ви се да сграбчите детето за раменете и да го друсате, до момента в който не се успокои и не млъкне.
* Имате възприятието, че нервите ви са обтегнати до последна степен и всеки миг ще се скъсат.
Какви са аргументите за прочувствения срив?
1. Голяма натовареност
- Домакинска работа: почистване, пране, гладене, готвене, извършване на покупки и т.н.;
- Детето: грижи за него, водене на доктор, навестяване на разрастващи курсове и занимални, игри, разходки;
- Работа: от къщи дружно с детето или от офиса, като след прибиране у дома отново ви чакат грижи за детето.
2. Недостиг на сън
- Често будене нощем: кърмене, разтревожен сън на бебето;
- Ранно ставане: детето се е наспало, а вие не;
- Късно лягане: имате доста задания, които просто не успявате да извършите в „ обикновено “ време.
3. Липса на опция да се отпуснете
- Забрана на удоволствията: „ Вече съм майка, детето е преди всичко “;
- Непознаване на практично използвани техники за разпределяне – арт-терапия, медитация, творчество;
- Липса на „ вярна “ физическа интензивност – спорт, йога, танци.
Тук приказваме за по-особена форма на прочувствения срив. Да си родител не е краткотрайно събитие. Детето не е работа. Не можете да подадете оставка, да вземете отпуска, да си намерите по-удобно, по-подходящо за вас дете. Затова е доста значимо, грижейки се за детето си, да проявявате грижи и за себе си.
Как да се справите с това?
1. Подгответе си нужното пространство. Очаквайки дете, авансово обмислете къде ще спи и ще си играе то, къде ще сложите креватчето му и повивалника. Заобикалящото ви пространство би трябвало да е комфортно и функционално, и то най-много за вас. Изобщо не е наложително да подготвяте обособена стая за новороденото бебе – в случай че смятате да спите в една стая с детето, ще ви бъде неловко да ходите всякога до друго помещение за дрешките и движимостите му. Ако бебето към този момент се е родило и не ви харесва по какъв начин е подредена ситуацията в дома ви, в никакъв случай не е късно да поправите нещата и да организирате всичко по този начин, че да се чувствате комфортно.
2. Не се отхвърляйте от нещата, които ви облекчават живота. Става дума за приспособленията, които улесняват грижите за детето чисто функционално – кошчета за преместване, шезлонги, люлки, автомобилни седалки, проходилки, бебефони, музикални играчки и така нататък
3. Предварително си измислете маршрута за разходка с количката. Разходете се и погледнете от кое място ще минавате, какъв е пътят, какъв брой постоянно се поддържа със снегорин, има ли скамейка, детска площадка, каква е инфраструктурата? Това ще ви помогне да си изберете количка с колела, подобаващи за вашия терен. Ако живеете в блок без асансьор, обърнете внимание на тежестта на количката. Наличието на скамейка по маршрута ще ви разреши да си починете, а магазините и аптеките по трасето ще ви спестят време за извършване на покупки.
4. Подгответе си „ графика “
Обсъдете с мъжа си какви задания ще има всеки след раждането на детето. Битовите отговорности могат да се трансферират напълно на бащата. Обсъдете нощните наряди около детето, нуждата да се наеме детегледачка или чистачка. Обмислете дейностите си в бита. Например, извършването на покупки може да го поеме мъжът ви, или да изберете магазин, който да прави доставки по домовете, или да пазарувате не ден за ден, а за една-две седмици напред. Това ще ви разреши да спестите време и сили. Намерете и пробвайте предписания за ястия, които се подготвят бързо, съставете си „ бързо меню “.
5. Погрижете се вашето женско „ Аз “ да не изчезне. Да сте изцяло погълнати от детето е належащо единствено през първите 40 дни. После би трябвало да се настройвате към сепарация. Мнението, че майката би трябвало да прави всичко сама, е неправилно. Прането, гладенето, миенето на пода нямат отношение към майчинството. Да си родител е обвързвано директно единствено с детето. Отпускът по майчинство е очакван за грижи за бебето, а не за поддържане на чистотата в дома.
6. Позволявайте си да си почивате. Когато детето спи, почивайте си и вие. Правете си „ часа на мама “ един път дневно, а след време и „ деня на мама “ един път седмично. Използвайте това време единствено за себе си – за усамотяване, разходки, срещи с приятелки, йога, СПА. Позволявайте си всекидневно дребни наслади. Не пестете средства за себе си, за здравето и положението си. Ако се чувствате добре, в случай че се харесвате и се усмихвате на бебето, значи всичките разноски са влагане в детето ви и в взаимното ви благополучие.
Тук важи правилото „ спокойна майка – умерено дете “. Без значение на какъв брой месеца или години е детето. Нали знаете инструкциите за прилагане на кислородна маска? Първо сложете кислородна маска на себе си, след това на детето – вие би трябвало да сте в кондиция да му помогнете. Всички хора са разнообразни. Всеки си има своята история, своите условия и благоприятни условия. Няма универсално решение за всички. Вплетете детето в живота си, организирайте бита си. Пробвайте, изпитвайте върху себе си, адаптирайте за себе си, разглеждайте всички вероятни разновидности – и рано или късно нещата ще се наредят.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ