Христо Симеонов за ФАКТИ: Българското образование трябва да бъде конкурентоспособно, а не да се превръща в архаизъм
Няма за какво да се лъжем - българското обучение не е на равнището, на което би трябвало да бъде по отношение на актуалната действителност. Затова и на тази тематика би трябвало да се обръща от ден на ден внимание, макар значимото злободневие.
Има хора, които освен приказват, само че и работят по въпроса да се вършат крачки в посока на рационализация на българската просветителна система, тъй че тя да генерира доста по-качествен артикул.
Сред тези хора е националният представител от “Продължаваме промяната” Христо Симеонов, който е член на парламентарната Комисия по образованието и науката, а също и на парламентарната Комисия по защитата.
Преди да стане депутат днешният ни събеседник е работил дълги години в областта на българското обучение като преподавател.
Интервюто на ФАКТИ с него четете в идващите редове:
- Г-н Симеонов, макар че образованието сега остава настрана като тематика поради бурното време, в което живеем, несъмнено то е едно от най-важните неща в обществата. В това число и в българското. От радикална промяна, козметични промени или нещо по средата им се нуждае българската просветителна система?
- Образованието постоянно е значимо, тъй като то е бъдещето - да можем да реализираме задачите, които сме си сложили. То би трябвало да има една цел, а точно - щастливи и грамотни възпитаници, дейни жители на България. Това няма да стане без съществени и задълбочени промени. За да дефинираме най-точно проблемите на българската просветителна система, предизвиках пилотно изследване в Бургаска област. В него към този момент участваха над 300 учители, шефове и педагогичен експерти. Задачата им бе да формулират проблеми, с които се сблъскват, да дефинират аргументите за тях и да предложат решения. Проучването стартира на 9-ти март и завърши на 22 март. Засега се организира единствено Бургас, където са показани всички типове учебни заведения. Резултатите ще бъдат оповестени на 13-ти април и ще бъдат и причина за законодателни начинания с предстоящ позитивен резултат. Убеден съм, че триумфът ще пристигна тогава, когато стартираме да се вслушваме в учителите, познаващи чудесно слабите места на българското обучение.
- Лично Вие, къде и за какво там виждате по-сериозни проблеми - в междинното или във висшето обучение?
- Образованието е подсистема на стопанската система. Икономиката е тази, която дефинира цели и потребности от квалифицирани експерти. Образованието е призвано да приготви тези експерти. В тази връзка е значимо да определим какви браншове в стопанската система желаеме да развиваме, от какви фрагменти за тях имаме потребност, какви умения тези хора би трябвало да имат. Отчитайки тези фактори се основават специалности във висшите и междинните учебни заведения, основават се образователни проекти, образователни стратегии, дефинират се способи на преподаване, фиксират се съответни индустриални практики за професионалните учебни заведения, както и съответната организация на образователния развой. Какво би трябвало да имаме на изхода - експерти, които могат да накарат нещата да работят. В този смисъл проблемите и в междинната, и във висшата степен на обучение са идентични.
- Каква съответно е Вашата визия за това българското обучение да бъде изведено на е едно много по-добро равнище?
- Ще се повторя, само че българското обучение би трябвало да приготвя отлични експерти, които да могат да се осъществят на пазара на труда. За да реализираме висок стандарт на живот, образованието би трябвало да основава умения и знания, които са привлекателни за работодателите. Българското обучение би трябвало да бъде конкурентоспособно, а не да се трансформира в архаизъм.
Например, в Българската войска има недокомплект от над 5000 души. От няколко месеца създавам план, който да сътвори ново професионално направление “Отбранителни технологии”, което да стартира във втори стадий на гимназиалното обучение. Целта на програмата е да образова експерти по авиотехника и роботика, експерти по ръководство на рецесии, бедствия и повреди, експерти по киберсигурност и други. Най-изявените възпитаници ще могат да се придвижат в йерархията на отбранителните структури освен в България, само че и в НАТО, и в Европейския съюз. Всичко това е допустимо, в случай че се употребява оптимално финансирането, което бюджетът планува за защита. Тези 2%, които България планува за отбранителни качества, могат да изпълнят значима обществена функционалност - да привлекат демотивираните от натоварената образователна стратегия младежи след 16-годишна възраст, които търсят забавна и динамична кариера.
- Срещате ли схващане от сътрудниците Ви - и от парламентарната група на " Продължаваме промяната ", и от другите парламентарни групи, по отношение на Вашата визия?
- Срещам схващане освен от парламентарната група, освен от нашата коалиция, само че и от опозицията. В парламентарната Комисия по обучение и просвета реализираме оня консенсус, който е нужен за ефикасното решение на проблемите в българското обучение. Различните хрумвания, сериозните забележки носят на комисията единствено изгоди и основаване на правилно законодателство. Защото дано не забравяме, че ролята на народните представители не е политическо говорене, а основаване на закони и правила, гарантиращи разцвет в обществото.
- Кога жителите да чакат осъществено законотворчество в областта на образованието?
Очаквам планът за защитата, за който описах доскоро, да започва през септември 2023. Вярвам, че до тогава ще имаме време освен да внесем нужните законодателни промени - нужни за пускане на програмата, само че и да разработим и съвременни образователни стратегии, по които учениците да учат. Разбира се, през това време ще се работи и по други начинания. Съвсем скоро се чака в Народното събрание да се гласоподава план за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО), който цели да подсигурява, че учители, шефове и началници на районните ръководства на образованието ще се придържат към разпоредбите за политически неутралитет. Това не значи да бъдат лимитирани конституционните им права - в противен случай, всеки български жител е свободен да показва позицията си. Така повеляват демокрацията и българската Конституция.
Много е значимо обаче учители и шефове да не постановат политически, религиозни и всевъзможни други хрумвания, до момента в който преподават на учениците си. Училището е мястото, където децата се учат на сериозно мислене. Там няма място за партийни, политически и всевъзможни други пропагандни ползи. В учебно заведение децата са пристигнали, с цел да учат, а не да бъдат облъчвани с агитация. Като преподавател с над 30 години опит съм уверен, че същинската академична независимост изисква отговорност, праволинейност и безкомпромисност с идеалите на демокрацията. Така разбирам аз смяната - като висококачествено и политически неутрално обучение, което да обезпечава бъдещо потомство от мислещи и дейни хора.
- Трябва да е ясно, че измененията, за които Вие говорите и които се надяваме да бъдат официализирани от законодателния развой, в случай че дадат добър резултат, ще е в вероятност. С оглед опита Ви в областта на образованието, по кое време очаквате да стартираме да берем плодовете на промените?
- Българското общество чака бързи промени. След всички изгубени години това е обикновено. В образованието обаче нещата стават по-бавно. Всичко би трябвало да се изпипа, тъй като получателят на всяка промяна са българските деца. Още по-бавно става забележим резултатът от промените. Там са нужни няколко години или най-малко един випуск, с цел да забележим същинска смяна. Не ме разбирайте неправилно, това не са оправдания. Качественото обучение желае денонощна работа. Точно върху това работим аз и сътрудниците ми от “Продължаваме промяната” - да осигурим на българските деца достъп до допустимо най-хубавото и съвременно обучение. Това ще отнеме време, само че всяка секунда ще си коства, тъй като най-печеливши от това ще са децата и обществото ни.
Има хора, които освен приказват, само че и работят по въпроса да се вършат крачки в посока на рационализация на българската просветителна система, тъй че тя да генерира доста по-качествен артикул.
Сред тези хора е националният представител от “Продължаваме промяната” Христо Симеонов, който е член на парламентарната Комисия по образованието и науката, а също и на парламентарната Комисия по защитата.
Преди да стане депутат днешният ни събеседник е работил дълги години в областта на българското обучение като преподавател.
Интервюто на ФАКТИ с него четете в идващите редове:
- Г-н Симеонов, макар че образованието сега остава настрана като тематика поради бурното време, в което живеем, несъмнено то е едно от най-важните неща в обществата. В това число и в българското. От радикална промяна, козметични промени или нещо по средата им се нуждае българската просветителна система?
- Образованието постоянно е значимо, тъй като то е бъдещето - да можем да реализираме задачите, които сме си сложили. То би трябвало да има една цел, а точно - щастливи и грамотни възпитаници, дейни жители на България. Това няма да стане без съществени и задълбочени промени. За да дефинираме най-точно проблемите на българската просветителна система, предизвиках пилотно изследване в Бургаска област. В него към този момент участваха над 300 учители, шефове и педагогичен експерти. Задачата им бе да формулират проблеми, с които се сблъскват, да дефинират аргументите за тях и да предложат решения. Проучването стартира на 9-ти март и завърши на 22 март. Засега се организира единствено Бургас, където са показани всички типове учебни заведения. Резултатите ще бъдат оповестени на 13-ти април и ще бъдат и причина за законодателни начинания с предстоящ позитивен резултат. Убеден съм, че триумфът ще пристигна тогава, когато стартираме да се вслушваме в учителите, познаващи чудесно слабите места на българското обучение.
- Лично Вие, къде и за какво там виждате по-сериозни проблеми - в междинното или във висшето обучение?
- Образованието е подсистема на стопанската система. Икономиката е тази, която дефинира цели и потребности от квалифицирани експерти. Образованието е призвано да приготви тези експерти. В тази връзка е значимо да определим какви браншове в стопанската система желаеме да развиваме, от какви фрагменти за тях имаме потребност, какви умения тези хора би трябвало да имат. Отчитайки тези фактори се основават специалности във висшите и междинните учебни заведения, основават се образователни проекти, образователни стратегии, дефинират се способи на преподаване, фиксират се съответни индустриални практики за професионалните учебни заведения, както и съответната организация на образователния развой. Какво би трябвало да имаме на изхода - експерти, които могат да накарат нещата да работят. В този смисъл проблемите и в междинната, и във висшата степен на обучение са идентични.
- Каква съответно е Вашата визия за това българското обучение да бъде изведено на е едно много по-добро равнище?
- Ще се повторя, само че българското обучение би трябвало да приготвя отлични експерти, които да могат да се осъществят на пазара на труда. За да реализираме висок стандарт на живот, образованието би трябвало да основава умения и знания, които са привлекателни за работодателите. Българското обучение би трябвало да бъде конкурентоспособно, а не да се трансформира в архаизъм.
Например, в Българската войска има недокомплект от над 5000 души. От няколко месеца създавам план, който да сътвори ново професионално направление “Отбранителни технологии”, което да стартира във втори стадий на гимназиалното обучение. Целта на програмата е да образова експерти по авиотехника и роботика, експерти по ръководство на рецесии, бедствия и повреди, експерти по киберсигурност и други. Най-изявените възпитаници ще могат да се придвижат в йерархията на отбранителните структури освен в България, само че и в НАТО, и в Европейския съюз. Всичко това е допустимо, в случай че се употребява оптимално финансирането, което бюджетът планува за защита. Тези 2%, които България планува за отбранителни качества, могат да изпълнят значима обществена функционалност - да привлекат демотивираните от натоварената образователна стратегия младежи след 16-годишна възраст, които търсят забавна и динамична кариера.
- Срещате ли схващане от сътрудниците Ви - и от парламентарната група на " Продължаваме промяната ", и от другите парламентарни групи, по отношение на Вашата визия?
- Срещам схващане освен от парламентарната група, освен от нашата коалиция, само че и от опозицията. В парламентарната Комисия по обучение и просвета реализираме оня консенсус, който е нужен за ефикасното решение на проблемите в българското обучение. Различните хрумвания, сериозните забележки носят на комисията единствено изгоди и основаване на правилно законодателство. Защото дано не забравяме, че ролята на народните представители не е политическо говорене, а основаване на закони и правила, гарантиращи разцвет в обществото.
- Кога жителите да чакат осъществено законотворчество в областта на образованието?
Очаквам планът за защитата, за който описах доскоро, да започва през септември 2023. Вярвам, че до тогава ще имаме време освен да внесем нужните законодателни промени - нужни за пускане на програмата, само че и да разработим и съвременни образователни стратегии, по които учениците да учат. Разбира се, през това време ще се работи и по други начинания. Съвсем скоро се чака в Народното събрание да се гласоподава план за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО), който цели да подсигурява, че учители, шефове и началници на районните ръководства на образованието ще се придържат към разпоредбите за политически неутралитет. Това не значи да бъдат лимитирани конституционните им права - в противен случай, всеки български жител е свободен да показва позицията си. Така повеляват демокрацията и българската Конституция.
Много е значимо обаче учители и шефове да не постановат политически, религиозни и всевъзможни други хрумвания, до момента в който преподават на учениците си. Училището е мястото, където децата се учат на сериозно мислене. Там няма място за партийни, политически и всевъзможни други пропагандни ползи. В учебно заведение децата са пристигнали, с цел да учат, а не да бъдат облъчвани с агитация. Като преподавател с над 30 години опит съм уверен, че същинската академична независимост изисква отговорност, праволинейност и безкомпромисност с идеалите на демокрацията. Така разбирам аз смяната - като висококачествено и политически неутрално обучение, което да обезпечава бъдещо потомство от мислещи и дейни хора.
- Трябва да е ясно, че измененията, за които Вие говорите и които се надяваме да бъдат официализирани от законодателния развой, в случай че дадат добър резултат, ще е в вероятност. С оглед опита Ви в областта на образованието, по кое време очаквате да стартираме да берем плодовете на промените?
- Българското общество чака бързи промени. След всички изгубени години това е обикновено. В образованието обаче нещата стават по-бавно. Всичко би трябвало да се изпипа, тъй като получателят на всяка промяна са българските деца. Още по-бавно става забележим резултатът от промените. Там са нужни няколко години или най-малко един випуск, с цел да забележим същинска смяна. Не ме разбирайте неправилно, това не са оправдания. Качественото обучение желае денонощна работа. Точно върху това работим аз и сътрудниците ми от “Продължаваме промяната” - да осигурим на българските деца достъп до допустимо най-хубавото и съвременно обучение. Това ще отнеме време, само че всяка секунда ще си коства, тъй като най-печеливши от това ще са децата и обществото ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ