Огнеборец след Турция: Хората си разделяха хляба с нас
Няма обучение, което може да те приготви за нещастието от земетресенията в Турция, действителната обстановка е грубо несравнима с тренировката. Това споделя ден след завръщането си от Антакия гл.инспектор Росен Борисов от Пожарната работа в Шумен. Бил в редовете на втората група спасители, пристигнала измежду руините на 11 февруари, дни след ужасяващите земетресения, когато възможностите да спасиш оживели намаляли фрапантно.
Иначе още през 2021 година взел участие в занятия за трус над 7 степен по Рихтер в Текирда и всички стъпки, процедури били проиграни, само че действителността мъчно се претърпява. Как приемаш, когато научиш, че в постройка за 60 души, са извадени 10 – четирима живи и шестима умряли? Или че от различен голям, първокласен комплекс за 1000 души, са открити 300, само че не всичките живи. „ Тези неща остават в съзнанието до края на живота. Надявам се и се апелирам в никакъв случай да не се случва… Но постоянно ще оказвам помощ, когато и с каквото е належащо ", казва гл. контрольор Росен Борисов.
В Антакия при идването им токът бил спрян, нямало вода, газ – нищо, тотална съсипия. Търсили място да си устроят базов лагер. Местната полиция изграждала свои лагери, тъй като била планувана масирана защита против мародери. Турските служители на реда дали на нашия екип две палатки. " Благодарни сме им. Ситуацията беше доста тежка, нямаше санитарни пространства, вода, нищо. Турските служители на реда ни носеха храна ", споделя шуменецът.
По думите му, сътрудниците от Столична община разполагали с доста добра техника за разкриване на живи хора. Човек от локалните поданици помагал. Когато се издирвали живи, работата в радиус от към 200 метра серпантина. „ Гасят се мотори на коли, генератори. Пълна тишина, тъй като този апарат улавя всяка осцилация. Тогава един от локалните стартира да вика на турски език: “Има ли някой, ние сме спасители, в случай че ни чуваш, почукай ". Това се повтаря няколко пъти. Всички мълчат, уредът се слага вътре в постройката на чиста бетонна плоча, с цел да се усети всяка осцилация и всички мълчат “, споделя шуменецът. Налагало се да разчистват. Съпътствали ги и рискове - първата постройка, на която отишли, била толкоз наклонена, че всеки момент можела да се срути върху спасителите.
Сред срутищата изобилствало и от трогателни жестове. При българската група пристигнала стара жена, която едвам кретала с самун в ръка. „ Счупи го на две и подаде половината на колежката от Пловдив. Казахме, че няма потребност, само че тя отсече „ Самият факт, че вие сте тук, ни успокоява “ “, напомня си гл.инспектор Борисов. И продължава: „ Няма да не помни по какъв начин този град беше съвсем целият срутен на земята и всички потърпевши не спираха да ни благодарят, да вършат всичко за нас, да ни дават половината от залъка си. Фактът, че в действителност сме им вдъхнали вяра, че сме помогнали най-малко с малко… Помня какъв брой признателни бяха, когато им нарязахме дърва, с които да се стоплят. На пръв взор нещо напълно обикновено, а за тях е толкоз доста “.
До сълзи се трогнали, когато с момчето, което било с тях и пособие да викат оживели, стигнали до постройка, където той им обяснил, че е изгубил своята другарка. „ Беше 18-20-годишен. Разплака се, едвам си довърши изречението. Тук някъде били и родителите й. Започнахме да оказваме помощ. Хората желаеха, в случай че не могат да бъдат избавени живи техни близки, най-малко да могат да ги погребат “.
Гл. контрольор Борисов споделя, че посред разрухата в Турция, не се сещаш за личния си живот, мислиш за околните си: „ Повечето хора бяха млади, когато видех малко детенце, се сещах за моите деца… Страхът в такава обстановка е значим, тъй като те пази жив, само че с никой от сътрудниците не сме се поддали на страха, че да ни пречи да си свършим работата “.
Иначе още през 2021 година взел участие в занятия за трус над 7 степен по Рихтер в Текирда и всички стъпки, процедури били проиграни, само че действителността мъчно се претърпява. Как приемаш, когато научиш, че в постройка за 60 души, са извадени 10 – четирима живи и шестима умряли? Или че от различен голям, първокласен комплекс за 1000 души, са открити 300, само че не всичките живи. „ Тези неща остават в съзнанието до края на живота. Надявам се и се апелирам в никакъв случай да не се случва… Но постоянно ще оказвам помощ, когато и с каквото е належащо ", казва гл. контрольор Росен Борисов.
В Антакия при идването им токът бил спрян, нямало вода, газ – нищо, тотална съсипия. Търсили място да си устроят базов лагер. Местната полиция изграждала свои лагери, тъй като била планувана масирана защита против мародери. Турските служители на реда дали на нашия екип две палатки. " Благодарни сме им. Ситуацията беше доста тежка, нямаше санитарни пространства, вода, нищо. Турските служители на реда ни носеха храна ", споделя шуменецът.
По думите му, сътрудниците от Столична община разполагали с доста добра техника за разкриване на живи хора. Човек от локалните поданици помагал. Когато се издирвали живи, работата в радиус от към 200 метра серпантина. „ Гасят се мотори на коли, генератори. Пълна тишина, тъй като този апарат улавя всяка осцилация. Тогава един от локалните стартира да вика на турски език: “Има ли някой, ние сме спасители, в случай че ни чуваш, почукай ". Това се повтаря няколко пъти. Всички мълчат, уредът се слага вътре в постройката на чиста бетонна плоча, с цел да се усети всяка осцилация и всички мълчат “, споделя шуменецът. Налагало се да разчистват. Съпътствали ги и рискове - първата постройка, на която отишли, била толкоз наклонена, че всеки момент можела да се срути върху спасителите.
Сред срутищата изобилствало и от трогателни жестове. При българската група пристигнала стара жена, която едвам кретала с самун в ръка. „ Счупи го на две и подаде половината на колежката от Пловдив. Казахме, че няма потребност, само че тя отсече „ Самият факт, че вие сте тук, ни успокоява “ “, напомня си гл.инспектор Борисов. И продължава: „ Няма да не помни по какъв начин този град беше съвсем целият срутен на земята и всички потърпевши не спираха да ни благодарят, да вършат всичко за нас, да ни дават половината от залъка си. Фактът, че в действителност сме им вдъхнали вяра, че сме помогнали най-малко с малко… Помня какъв брой признателни бяха, когато им нарязахме дърва, с които да се стоплят. На пръв взор нещо напълно обикновено, а за тях е толкоз доста “.
До сълзи се трогнали, когато с момчето, което било с тях и пособие да викат оживели, стигнали до постройка, където той им обяснил, че е изгубил своята другарка. „ Беше 18-20-годишен. Разплака се, едвам си довърши изречението. Тук някъде били и родителите й. Започнахме да оказваме помощ. Хората желаеха, в случай че не могат да бъдат избавени живи техни близки, най-малко да могат да ги погребат “.
Гл. контрольор Борисов споделя, че посред разрухата в Турция, не се сещаш за личния си живот, мислиш за околните си: „ Повечето хора бяха млади, когато видех малко детенце, се сещах за моите деца… Страхът в такава обстановка е значим, тъй като те пази жив, само че с никой от сътрудниците не сме се поддали на страха, че да ни пречи да си свършим работата “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ