Кога България ще тръгне да се изкачва?
Няма смяна: България остава на 111-то място в международната ранглиста за медийна независимост на " Репортери без граници ". Това обаче напълно не е утешително, тъй като България е последна както в Европейски Съюз, по този начин и на Балканите. Дори Унгария на Орбан, станала нарицателно с рестриктивното си медийно законодателство, е доста по-напред - на 87 място.
Вината е на " Репортери без граници "?
Във времената, когато България се движеше в допустимия диапазон сред 30-то и 40-то място, " Репортери без граници " бе представяна като организация с неоспорим престиж. После, когато страната ни стартира да пада стремително (по десетина пункта годишно) и наклонността стана устойчива, незабавно се откри причина: виновността за мястото на България в класацията бе приписана на самата ранглиста. Атаките, както можеше да се планува, идваха от атакуваните в отчетите на " Репортери без граници " - политически кръгове, които си купуват медиен комфорт, и бизнес кръгове, които концентрират медийна благосъстоятелност. Репертоарът на офанзивите също можеше да се планува - представителите на " Репортери без граници " бяха оповестени за " либерасти ", " соросоиди ", " грантаджии ", " джендъри ". Те бяха упрекнати, че посредством своята ранглиста постановат цензура на говоренето против приемането на бежанци, против политиката на Европейски Съюз и Меркел, против разширението на правата на хората с хомосексуална оринентация, против агресивността на исляма и още, и още.
Всичко това от една страна е самозащитна, неведнъж претопляна агитация на среди, които се пробват да слагат медиите под надзор. Не, класацията на " Репортери без граници " не постанова цензура. Но като всяка ранглиста и тя стъпва върху избрани полезности. В случая става дума за полезностите на демократичната народна власт - присъщата за нея отбрана на човешките права, културните разлики и политическата уместност. Но и по какъв начин другояче, откакто самата независимост на словото е рожба на демократичната народна власт.
Медийната независимост значи, че медиите осведомят членовете на обществото за всичко по-важно в него, само че не с цел да им наложат мнение, а с цел да дават опция на читателите и феновете да си сформират лично мнение. И когато мненията им се сближат, те се трансформират в публично мнение, което в демократичните демокрации ръководи ръководещите. Там главен съперник на властимащите се явяват не политическите им съперници, а публицистите. Доколко една власт (политическа, икономическа или друга) е демократична - това зависи от резултата във безконечното ѝ дерби с медиите, който е прекомерно друг даже в страните от Европейски Съюз. За България той наподобява по този начин:
медиите против властта - 1:111.
Да, 111-то място за България в класацията на " Репортери без граници " демонстрира трайна победа на властта над медиите.
Тук обаче идва един като че ли аргументиран контрааргумент. Каква победа на властта, откакто тя е подложена на критика на всички места? От утринните блокове в малките екрани и националното радио, през изданията на Иво Прокопиев до вечерното шоу на Слави Трифонов, да не приказваме за обществените мрежи с оглушителните децибели на политическия им хейт. И това се отнася както до премиера Бойко Борисов, по този начин и до посочения за главен източник на зависимости в медиите Делян Пеевски.
Само че свободата на медиите не се мери с това кой къде какво е съумял да каже, а до каква степен то е произвело публично мнение и най-много до каква степен публичното мнение има някакво въздействие върху политиката, стопанската система и културата в страната. Обикновено тук връзката се прекъсва съгласно поговорката " И вълкът цялостен, и агнето решето " - ние си вършим, каквото си знаем, а вие си говорете, каквото си желаете.
Скандалът " Апартаментгейт ", поради който се надигна вълна от оставки и който провокира поврат в медийната борба с корупцията по високите етажи на властта, може и да обезпечи по-добро място на България в идната ранглиста на " Репортери без граници ". Но в действителност тези разкрития са прекомерно камерно-битови.
Кога ще тръгнем нагоре? Има единствено две условия:
Истинският късмет да тръгнем нагоре в класацията на " Репортери без граници " е различен. Вместо да омаловажаваме рецензиите на неправителствената организация, би трябвало да ги чуем. А те се свеждат до две. Първата е отправена към обезпечаването на медиен комфорт посредством еврофондовете по отзивчивите тактики в министерствата. Решението, съгласно мен, е следното: тези фондове да се разпределят не от изпълнителната власт, а от самостоятелен орган, пред който медиите да аплайват с конкуриращи се планове, като отпуснатите средства и постигнатият резултат се регистрират в обществен указател. Втората рецензия е отправена към концентрацията на собствеността. Решението: налагането посредством закон на профилирани прагове на централизация, само че освен на собствеността, а на финансирането и на въздействието на медиите.
Всичко това не е по никакъв начин мъчно. То е въпрос на политическа воля. А към този момент такава няма. Точно противоположното. От Народното събрание даже се чуват гласове, които упорстват за надзор и над интернет - не за друго, а с цел да не се позволяват следствия от вида на " Апартаментгейт ".
Въпросът, който задава 111-то място на България в класацията на " Репортери без граници " с днешна дата, е следният: Дали, в случай че разбием с чук терасите и сауните на властта, българските медии ще станат по-свободни?
Текстът е от " Дойче веле ".
Вината е на " Репортери без граници "?
Във времената, когато България се движеше в допустимия диапазон сред 30-то и 40-то място, " Репортери без граници " бе представяна като организация с неоспорим престиж. После, когато страната ни стартира да пада стремително (по десетина пункта годишно) и наклонността стана устойчива, незабавно се откри причина: виновността за мястото на България в класацията бе приписана на самата ранглиста. Атаките, както можеше да се планува, идваха от атакуваните в отчетите на " Репортери без граници " - политически кръгове, които си купуват медиен комфорт, и бизнес кръгове, които концентрират медийна благосъстоятелност. Репертоарът на офанзивите също можеше да се планува - представителите на " Репортери без граници " бяха оповестени за " либерасти ", " соросоиди ", " грантаджии ", " джендъри ". Те бяха упрекнати, че посредством своята ранглиста постановат цензура на говоренето против приемането на бежанци, против политиката на Европейски Съюз и Меркел, против разширението на правата на хората с хомосексуална оринентация, против агресивността на исляма и още, и още.
Всичко това от една страна е самозащитна, неведнъж претопляна агитация на среди, които се пробват да слагат медиите под надзор. Не, класацията на " Репортери без граници " не постанова цензура. Но като всяка ранглиста и тя стъпва върху избрани полезности. В случая става дума за полезностите на демократичната народна власт - присъщата за нея отбрана на човешките права, културните разлики и политическата уместност. Но и по какъв начин другояче, откакто самата независимост на словото е рожба на демократичната народна власт.
Медийната независимост значи, че медиите осведомят членовете на обществото за всичко по-важно в него, само че не с цел да им наложат мнение, а с цел да дават опция на читателите и феновете да си сформират лично мнение. И когато мненията им се сближат, те се трансформират в публично мнение, което в демократичните демокрации ръководи ръководещите. Там главен съперник на властимащите се явяват не политическите им съперници, а публицистите. Доколко една власт (политическа, икономическа или друга) е демократична - това зависи от резултата във безконечното ѝ дерби с медиите, който е прекомерно друг даже в страните от Европейски Съюз. За България той наподобява по този начин:
медиите против властта - 1:111.
Да, 111-то място за България в класацията на " Репортери без граници " демонстрира трайна победа на властта над медиите.
Тук обаче идва един като че ли аргументиран контрааргумент. Каква победа на властта, откакто тя е подложена на критика на всички места? От утринните блокове в малките екрани и националното радио, през изданията на Иво Прокопиев до вечерното шоу на Слави Трифонов, да не приказваме за обществените мрежи с оглушителните децибели на политическия им хейт. И това се отнася както до премиера Бойко Борисов, по този начин и до посочения за главен източник на зависимости в медиите Делян Пеевски.
Само че свободата на медиите не се мери с това кой къде какво е съумял да каже, а до каква степен то е произвело публично мнение и най-много до каква степен публичното мнение има някакво въздействие върху политиката, стопанската система и културата в страната. Обикновено тук връзката се прекъсва съгласно поговорката " И вълкът цялостен, и агнето решето " - ние си вършим, каквото си знаем, а вие си говорете, каквото си желаете.
Скандалът " Апартаментгейт ", поради който се надигна вълна от оставки и който провокира поврат в медийната борба с корупцията по високите етажи на властта, може и да обезпечи по-добро място на България в идната ранглиста на " Репортери без граници ". Но в действителност тези разкрития са прекомерно камерно-битови.
Кога ще тръгнем нагоре? Има единствено две условия:
Истинският късмет да тръгнем нагоре в класацията на " Репортери без граници " е различен. Вместо да омаловажаваме рецензиите на неправителствената организация, би трябвало да ги чуем. А те се свеждат до две. Първата е отправена към обезпечаването на медиен комфорт посредством еврофондовете по отзивчивите тактики в министерствата. Решението, съгласно мен, е следното: тези фондове да се разпределят не от изпълнителната власт, а от самостоятелен орган, пред който медиите да аплайват с конкуриращи се планове, като отпуснатите средства и постигнатият резултат се регистрират в обществен указател. Втората рецензия е отправена към концентрацията на собствеността. Решението: налагането посредством закон на профилирани прагове на централизация, само че освен на собствеността, а на финансирането и на въздействието на медиите.
Всичко това не е по никакъв начин мъчно. То е въпрос на политическа воля. А към този момент такава няма. Точно противоположното. От Народното събрание даже се чуват гласове, които упорстват за надзор и над интернет - не за друго, а с цел да не се позволяват следствия от вида на " Апартаментгейт ".
Въпросът, който задава 111-то място на България в класацията на " Репортери без граници " с днешна дата, е следният: Дали, в случай че разбием с чук терасите и сауните на властта, българските медии ще станат по-свободни?
Текстът е от " Дойче веле ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ