Поведението на всяко дете е причинено от родителска грешка
Няма по-вярно и тъкмо определение от това, което съпоставя децата с бели платна, върху които родителите – тъкмо като художници, могат да рисуват. Невинаги обаче крайната картина е такава, каквато чакаме. И в огромна част от случаите повода е не в децата, а в родителите. Родителските неточности са това, което предизвиква и води до несъмнено държание на малчуганите. Ето кои са най-популярните и по какъв начин може да ги предотвратите.
Недоверие
Ако детето е съмнително, то е тъй като се е научило да се опасява от другите. Това съмнение не е по рождение, а вследствие на прекомерно строги лекции от страна на родителите, закани и следващи санкции. Трудно е да се поправя сходно отношение към малчугана, само че в случай че има задоволително предпочитание, не е невероятно.
Гняв
Децата с експлозивен темперамент несъмнено не се раждат такива. Те просто не съумяват да овладеят гнева си, по тази причина стартират да крещят и ритат. В множеството случаи вършат това, тъй като молбите им не са изпълнени. И по този метод се пробват да привлекат вниманието, да опитат да получат своето или най-малко да реализират някакъв компромис. Причините за сходно държание могат да бъдат две: или родителите не прекарват задоволително време с детето и то се усеща самотно и отритнато, или участват, само че единствено физически, което още веднъж води до същия уединен резултат. Затова е значимо преди да пробват да овладеят гнева на детето, да се замислят дали му отделят нужното време и внимание.
Снимка: Shutterstock
Срамежливост и колебливост
Има деца, които са срамежливи още от невръстна възраст, само че в доста случаи срамежливостта е добита и е разследване от неверното държание на родителите. Децата стават нерешителни и срамежливи, когато родителите прекаляват с грижите за тях и не им дават задоволително независимост. По този метод те им пречат и да се развиват, разрушават тяхното самочувствие и ги оставят дезориентирани и подготвени постоянно на отстъпки.
Ревност
Детето нормално ревнува в отговор на съответна фамилна обстановка. То става такова, тъй като родителите му прекомерно постоянно го съпоставят с други деца, съвсем постоянно признавайки неговата „ непълноценност “ и липса на качества.
Несигурност
Това се получава, когато не детето, а родителите диктуват всяка негова крачка, предпочитание или избор. Те вземат решение какво то обича да яде, какъв цвят облекла харесва, какво желае да учи, когато порасне и така нататък Ако то продължи да пораства по този метод, ще се окаже, че и като възрастен няма свое мнение. Изправено пред значим избор, такова дете ще бъде обезверено, комплицирано и извънредно нестабилно. То няма да познава своите лични усети, а ще има тези на родителите си. И постоянно ще чака някой различен да реши вместо него.
Агресия
Когато детето е нападателно, в основата на държанието му могат да бъдат открити разнообразни аргументи, само че най-често е единствено една. Неговото държане е резултат или реплика на държанието, което има един или повече членове от фамилията. Ако в този дом насилието е тип нормалност, то е изцяло разумно и детето да одобри това за вярно.
Неспособност да се отбрани
Родителите постоянно се карат на детето и то обществено. И то се усеща сепнато и унизено. Така губи всички свои защитни умения. Това доста мъчно се изкоренява в бъдеще, тъй че мислете преди да говорите.
Неуважение
Чрез уважението децата се научават да бъдат уважавани. Няма по какъв начин да го получат, в случай че самите те не го вършат. Това е затворен кръг, който би трябвало да проумеят още от напълно дребни. За да го схванат обаче, имат потребност от помощ от родителите. Не я ли получат, не очаквайте да вдървен за какво това е значимо. И тук не става дума за почитание единствено към хора отвън фамилията. Ако родителите не показват почитание към детето и подценяват неговите стремежи и думи, то няма по какъв начин да разбере какво е това.
Снимка: Shutterstock
Склонност към неистина
Когато родителите са прекомерно строги и се карат непрекъснато на детето, то просто стартира да лъже, с цел да не бъде подложено още веднъж на това словесно принуждение. Понякога рецензията не оказва помощ, а единствено пречи.
Кражба на играчки
Психолозите споделят, че когато едно дете краде играчките на други деца, то го прави без да осъзнава действието като такова, а тъй като в никакъв случай не е получавало опция единствено да избере обичана играчка. В неговия дом родителите са били тези, които диктуват разпоредбите и избират.
По материали от Curioctopus
Източник: Новите родители
