Професор Добрин Василев обясни защо Омикрон поразява и децата
Няма орган в човешкото тяло или система, които да са предпазени от вируса, споделя кардиологът
В момента България е в плен на Омикрон разновидността на ковид. Държавата предлага ограничения, ще следим какъв е потенциалът на интензивните кревати. Колко ще сработи това? Този вид на вируса визира и повече деца, а досега те някак "бяха пощадени " от болестта. Защо?
На тези и доста други въпроси дава отговор кардиологът проф. Добрин Василев пред
- Проф. Василев, намираме се в следващата вълна на ковид. Кое е особеното в този момент?
- По-различното е, че сега се срещаме с един доста по-заразен вид на ковид, който извънредно елементарно се предава сред хората. Дали протичането на заболяването при заразяване с този вид е по-леко, не мога да кажа. Все още нямам усещането, че е по-леко, защото хората, които търсят болнична помощ, са в тежко положение. Не мога да кажа, че броят на пациентите, които идват и одобряваме за хоспитализация, понижава, нито имам персонални усещания, че заболяването протича по-леко. Видимо обаче е друго. Очевидно имаме връх на инфектираните, явно имаме повишаване на броя на заетите болнични леглата, а въпреки това нямаме кой знае какъв брой строги ограничения. Има какво да се желае в тази посока. Мерките са на хартия, действително съвсем никой не ги съблюдава.
- Какви още са вашите усещания от разновидността Омикрон?
- Омикрон е доста друг и по-лесно се предава. Аз виждам обстоятелството, че лечебните заведения са цялостни. При нас, в лечебните заведения, имаме малко неправилно усещане, тъй като хората търсят помощ в лечебното заведение едвам когато към този момент са в тежка форма. От позиция на приема на заболели не сме забелязали огромна смяна сред разновидността Омикрон и предходните. Пак споделям, повода за това може да е фактът, че при нас идва извадка от хора с тежко протичане на заболяването. Факт е, че белодробно заболяване имат безусловно всички, които хоспитализираме.
- Защо в началото вирусът не засягаше децата, а в този момент и те са всеобщо заболели?
- Тук се следи нещо доста забавно. Вече има към 30 разновидности на ковид в гените, кодиращи шипчестия протеин. За настоящия вид - Омикрон, е особено това, че той доста елементарно се прихваща за рецепторите на децата. Децата имат по-малко рецептори и заради тази причина предходните разновидности някак ги подминаваха, не се захващаха. Просто предходните разновидности нямаха способността за толкоз елементарно захващане при малко количество рецептори и децата оставаха настрани. Но при Омикрон е друго. Той по този начин се приспособи, че даже и минимално количество вирус съумява да се захване към дребното на брой рецептори у децата. Просто вирусът безусловно се хваща за каквото може. И това е повода те да боледуват. Пак споделям - до момента вирусът не се бе приспособил към малцина рецептори, а в този момент се хваща и за тях.
- Колко са чести и рискови тромбозите, които провокира коронавирусът?
- Има ги, само че статистика не сме правили за тях. Затова и не мога да бъда доста прецизен.
- Но сте се сблъсквали с хора с тромбози?
- О, да, с много. Говорим за белодробни емболии, инфаркти, инсулти, периферни емболии. От моята процедура мога да кажа, че се сблъсквам с хора с перикардити и миокардити най-малко 2 пъти в седмицата. А, повярвайте ми, това е доста висока периодичност. Мога да кажа, че за последните 2 години съм се сблъскал толкоз постоянно с такива проблеми, колкото съм имал преди този момент за цялата си, над 22-годишна, процедура.
- Вече има проучвания, че механизмът, по който работи този вирус, макар че и други вируси по този начин работят, поврежда ендотела. Тоест всичко, което прави тази болест - поврежда кръвоносния съд. Как гледате на това?
- Точно по този начин. Вирусът поврежда ендотела и по този начин прониква във всеки орган в нашето тяло. Няма орган в човешкото тяло или система, които да са предпазени от него. Тук фактор за протичането на заболяването може да се търси и според от генетичната основа, само че при тежка форма на заболяването се получава инфектиране, имаме изменени кръвоносни съдове, а това респективно води и до всички затруднения.
- Много ваши сътрудници споделят, че "стигне ли се до тежко положение, разполагаме с доста малко средства "? Формулирайте какво е тежко положение?
- Тежко положение на пациента бих определил по този начин: висока температура - към и над 39 градуса, тресчица, дефицит на О2, болки в гърлото, изнемощялост, мощна отмалялост, пада сатурацията. Всичко това значи, че организмът е овладян от болестта. Вирусът нападна и вътрешните органи. В тази фаза на заболяването организмът стартира да демонстрира и форма на автоагресия. Стига се до миг, в който нашата имунна система изключва от естествен режим на работа и минава в режим на автоагресия - стартира да нападна сама организма. Много мъчно може да се управлява това. Също по този начин вирусът, атакувайки и обезсилвайки имунната система, отваря пътя за развиване на спомагателни бактериални инфекции. Бактериалните инфекции се наслагват на фона на към този момент повреденото положение, което е провокирал вирусът. Голяма част от тези бактерии ги носим в себе си и са безвредни, когато сме здрави. Но в случай че им се даде почва за развиване, нещата може да станат доста съществени. Когато пациент постъпи за болнично лекуване в такова положение, то е извънредно мъчно за лекуване.
- Значи това е повода да се предписват и антибиотици в лекуването от ковид? За да се овладеят възможните бактериални инфекции?
- Грижата е сложна и зависи от положението, обстановката и организма на пациента. При лекуване на пациент в тежко положение се подхожда строго самостоятелно.
- В момента приказваме за народен проект, който се задейства, когато 80% от интензивните кревати се заемат. Какъв напън е това върху здравната система? Изобщо, може ли да се поставя граница, когато приказваме за интензивни кревати?
- За да се направи проект, би трябвало и да се очертаят граници, с цел да може се заложат за приложимост и избрани запаси. Когато имаме граница, знаем каква част от този запас можем да заделим и използваме. Доколкото виждам, този % от 80 май е взет от немската система и немския проект за справяне с пандемията. Само че казусът е в това, че в Германия процентът на имунизираните е в пъти по-висок, в сравнение с в България. Така на практика те евентуално в никакъв случай няма да доближат този %. А какво виждаме у нас - на фона на невисок % имунизирани ние се въртим към тези 80% заети интензивни кревати.
Друг е и въпросът по какъв начин се счита този %. Дали се отнася към наличните към даден миг интензивни кревати, или се взима за база 80% от общия брой кревати, които могат да бъдат разкрити като интензивни. Това е нещо, което на практика може да се разтегли до безспир. Но има и нещо, което не може да се разтегли до безспир, а е извънредно значимо - това е броят профилирани фрагменти, които могат да се грижат за тези пациенти. Да се грижиш за един натоварен пациент не е като да даваш хапчета на избран час. Грижата за натоварен пациент е доста сериозна, виновна и изисква дълго и съществено образование. Грижата за натоварен пациент е доста характерна активност и личният състав с години усвоява тези умения.
- Около 1450 лв. е клиничната пътека за коронавирус. Когато пациентът е в тежко положение, с какъв брой се надвишава тази сума при лекуването му?
- С доста пъти. Имали сме тежки пациенти, на които лекуването им е коствало десетки хиляди лв.. Грижите и лекуването за пациент в интензивно поделение костват доста скъпо дневно.
- Определят ковид като болест, която "удря " разнообразни органи. Колко тежко се отразява на сърцето?
- Казах към този момент, че коронавирусът удря всички органи в човешкото тяло. Сърцето, за жалост, се оказва един от органите, който доста страда. Пак ще повторя, че за последните две години видях толкоз миокардити и перикардити, колкото не ми се беше случвало за цялата ми лекарска процедура досега. Радостното в тази ситуация е, че такова положение може да бъде овладяно с лекарства и доста огромна част от хората се възвръщат. Но има и друга страна - по какъв начин тази зараза ще се отрази на сърцето след 5, 10, 15, 20 години, а тук към този момент можем единствено да гадаем. Сърцето е извънредно богато на рецептори, а вирусът има извънредно висок афинитет към тях. Оказва се, че сърцето е един от човешките органи, който му е най-удобен, в случай че мога по този начин да се изразя. Вирусът първо обгръща белия дроб, а по-късно незабавно е сърцето.
- Много постоянно хора споделят за повдигане на кръвното и за учестен пулс и до момента в който са заболели, и в постковидния интервал?
- Това е доста постоянно недоволство. Сърцебиене, нараснало артериално налягане, бодежи - типични недоволства. Поради тази причина кардиолозите сме извънредно надълбоко ангажирани в лекуването на коронавирус, тези признаци водят пациентите при нас. А моят съвет към хората е да не чакат, да не си мислят, че ще се оправят сами. Рядко едно такова положение минава единствено. Най-малкото, в случай че имат такива недоволства, би трябвало да ги разясняват с персоналния си доктор. Той може да реши дали да се посети кардиолог.
- Според статистиката 60% от всички смъртни случаи в България са от кардиологични проблеми. Неглижира ли българинът профилактиката на сърцето си?
- Абсолютно се неглижира профилактиката. В България думата профилактика е мръсна дума. У нас има едно изключително, криворазбрано мъжкарско държание, основано на схващането: "Ти какъв мъж си, че ще вървиш на лекар ". И това е наложено от доста години, от десетилетия, някак е станало метод на мислене. Говоря за съвсем на всички места в страната. Поне такива са ми персоналните наблюдения. Чуваме непрекъснато намеци - "... айде в този момент по кви доктори си тръгнал ". От друга страна хората си споделят - ще ми мине, ден-два и готово. Думите на лекарите в такива случаи остават безполезни. Всичко това обаче е досега, в който болестта не повали индивида. Тогава нещата се обръщат и се хуква по лекари, само че в множеството случаи към този момент е пропуснато скъпо време.
_________________
Проф. доктор Добрин Василев е приключил медицина през 1998 година в Медицинския университет - Плевен. В края на специализацията си в Централната болница на Министерството на вътрешните работи във Варшава под егидата на Европейското кардиологично сдружение пази докторска степен във Варшавската здравна академия през 2009 година
От 2014 година до 2021 година е шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Александровска ", където дружно с екипа си получава награди за две клинични изследвания от Американската сърдечна асоциация (American Heart Association) - през 2018 и 2020 година
Председател на Дружеството по интервенционална кардиология от август 2021 година
Проф. Василев е дълготраен съветник на СБАЛК "Медика Кор " - Русе. От октомври 2021 година е медицински шеф на болничното заведение.
В момента България е в плен на Омикрон разновидността на ковид. Държавата предлага ограничения, ще следим какъв е потенциалът на интензивните кревати. Колко ще сработи това? Този вид на вируса визира и повече деца, а досега те някак "бяха пощадени " от болестта. Защо?
На тези и доста други въпроси дава отговор кардиологът проф. Добрин Василев пред
- Проф. Василев, намираме се в следващата вълна на ковид. Кое е особеното в този момент?
- По-различното е, че сега се срещаме с един доста по-заразен вид на ковид, който извънредно елементарно се предава сред хората. Дали протичането на заболяването при заразяване с този вид е по-леко, не мога да кажа. Все още нямам усещането, че е по-леко, защото хората, които търсят болнична помощ, са в тежко положение. Не мога да кажа, че броят на пациентите, които идват и одобряваме за хоспитализация, понижава, нито имам персонални усещания, че заболяването протича по-леко. Видимо обаче е друго. Очевидно имаме връх на инфектираните, явно имаме повишаване на броя на заетите болнични леглата, а въпреки това нямаме кой знае какъв брой строги ограничения. Има какво да се желае в тази посока. Мерките са на хартия, действително съвсем никой не ги съблюдава.
- Какви още са вашите усещания от разновидността Омикрон?
- Омикрон е доста друг и по-лесно се предава. Аз виждам обстоятелството, че лечебните заведения са цялостни. При нас, в лечебните заведения, имаме малко неправилно усещане, тъй като хората търсят помощ в лечебното заведение едвам когато към този момент са в тежка форма. От позиция на приема на заболели не сме забелязали огромна смяна сред разновидността Омикрон и предходните. Пак споделям, повода за това може да е фактът, че при нас идва извадка от хора с тежко протичане на заболяването. Факт е, че белодробно заболяване имат безусловно всички, които хоспитализираме.
- Защо в началото вирусът не засягаше децата, а в този момент и те са всеобщо заболели?
- Тук се следи нещо доста забавно. Вече има към 30 разновидности на ковид в гените, кодиращи шипчестия протеин. За настоящия вид - Омикрон, е особено това, че той доста елементарно се прихваща за рецепторите на децата. Децата имат по-малко рецептори и заради тази причина предходните разновидности някак ги подминаваха, не се захващаха. Просто предходните разновидности нямаха способността за толкоз елементарно захващане при малко количество рецептори и децата оставаха настрани. Но при Омикрон е друго. Той по този начин се приспособи, че даже и минимално количество вирус съумява да се захване към дребното на брой рецептори у децата. Просто вирусът безусловно се хваща за каквото може. И това е повода те да боледуват. Пак споделям - до момента вирусът не се бе приспособил към малцина рецептори, а в този момент се хваща и за тях.
- Колко са чести и рискови тромбозите, които провокира коронавирусът?
- Има ги, само че статистика не сме правили за тях. Затова и не мога да бъда доста прецизен.
- Но сте се сблъсквали с хора с тромбози?
- О, да, с много. Говорим за белодробни емболии, инфаркти, инсулти, периферни емболии. От моята процедура мога да кажа, че се сблъсквам с хора с перикардити и миокардити най-малко 2 пъти в седмицата. А, повярвайте ми, това е доста висока периодичност. Мога да кажа, че за последните 2 години съм се сблъскал толкоз постоянно с такива проблеми, колкото съм имал преди този момент за цялата си, над 22-годишна, процедура.
- Вече има проучвания, че механизмът, по който работи този вирус, макар че и други вируси по този начин работят, поврежда ендотела. Тоест всичко, което прави тази болест - поврежда кръвоносния съд. Как гледате на това?
- Точно по този начин. Вирусът поврежда ендотела и по този начин прониква във всеки орган в нашето тяло. Няма орган в човешкото тяло или система, които да са предпазени от него. Тук фактор за протичането на заболяването може да се търси и според от генетичната основа, само че при тежка форма на заболяването се получава инфектиране, имаме изменени кръвоносни съдове, а това респективно води и до всички затруднения.
- Много ваши сътрудници споделят, че "стигне ли се до тежко положение, разполагаме с доста малко средства "? Формулирайте какво е тежко положение?
- Тежко положение на пациента бих определил по този начин: висока температура - към и над 39 градуса, тресчица, дефицит на О2, болки в гърлото, изнемощялост, мощна отмалялост, пада сатурацията. Всичко това значи, че организмът е овладян от болестта. Вирусът нападна и вътрешните органи. В тази фаза на заболяването организмът стартира да демонстрира и форма на автоагресия. Стига се до миг, в който нашата имунна система изключва от естествен режим на работа и минава в режим на автоагресия - стартира да нападна сама организма. Много мъчно може да се управлява това. Също по този начин вирусът, атакувайки и обезсилвайки имунната система, отваря пътя за развиване на спомагателни бактериални инфекции. Бактериалните инфекции се наслагват на фона на към този момент повреденото положение, което е провокирал вирусът. Голяма част от тези бактерии ги носим в себе си и са безвредни, когато сме здрави. Но в случай че им се даде почва за развиване, нещата може да станат доста съществени. Когато пациент постъпи за болнично лекуване в такова положение, то е извънредно мъчно за лекуване.
- Значи това е повода да се предписват и антибиотици в лекуването от ковид? За да се овладеят възможните бактериални инфекции?
- Грижата е сложна и зависи от положението, обстановката и организма на пациента. При лекуване на пациент в тежко положение се подхожда строго самостоятелно.
- В момента приказваме за народен проект, който се задейства, когато 80% от интензивните кревати се заемат. Какъв напън е това върху здравната система? Изобщо, може ли да се поставя граница, когато приказваме за интензивни кревати?
- За да се направи проект, би трябвало и да се очертаят граници, с цел да може се заложат за приложимост и избрани запаси. Когато имаме граница, знаем каква част от този запас можем да заделим и използваме. Доколкото виждам, този % от 80 май е взет от немската система и немския проект за справяне с пандемията. Само че казусът е в това, че в Германия процентът на имунизираните е в пъти по-висок, в сравнение с в България. Така на практика те евентуално в никакъв случай няма да доближат този %. А какво виждаме у нас - на фона на невисок % имунизирани ние се въртим към тези 80% заети интензивни кревати.
Друг е и въпросът по какъв начин се счита този %. Дали се отнася към наличните към даден миг интензивни кревати, или се взима за база 80% от общия брой кревати, които могат да бъдат разкрити като интензивни. Това е нещо, което на практика може да се разтегли до безспир. Но има и нещо, което не може да се разтегли до безспир, а е извънредно значимо - това е броят профилирани фрагменти, които могат да се грижат за тези пациенти. Да се грижиш за един натоварен пациент не е като да даваш хапчета на избран час. Грижата за натоварен пациент е доста сериозна, виновна и изисква дълго и съществено образование. Грижата за натоварен пациент е доста характерна активност и личният състав с години усвоява тези умения.
- Около 1450 лв. е клиничната пътека за коронавирус. Когато пациентът е в тежко положение, с какъв брой се надвишава тази сума при лекуването му?
- С доста пъти. Имали сме тежки пациенти, на които лекуването им е коствало десетки хиляди лв.. Грижите и лекуването за пациент в интензивно поделение костват доста скъпо дневно.
- Определят ковид като болест, която "удря " разнообразни органи. Колко тежко се отразява на сърцето?
- Казах към този момент, че коронавирусът удря всички органи в човешкото тяло. Сърцето, за жалост, се оказва един от органите, който доста страда. Пак ще повторя, че за последните две години видях толкоз миокардити и перикардити, колкото не ми се беше случвало за цялата ми лекарска процедура досега. Радостното в тази ситуация е, че такова положение може да бъде овладяно с лекарства и доста огромна част от хората се възвръщат. Но има и друга страна - по какъв начин тази зараза ще се отрази на сърцето след 5, 10, 15, 20 години, а тук към този момент можем единствено да гадаем. Сърцето е извънредно богато на рецептори, а вирусът има извънредно висок афинитет към тях. Оказва се, че сърцето е един от човешките органи, който му е най-удобен, в случай че мога по този начин да се изразя. Вирусът първо обгръща белия дроб, а по-късно незабавно е сърцето.
- Много постоянно хора споделят за повдигане на кръвното и за учестен пулс и до момента в който са заболели, и в постковидния интервал?
- Това е доста постоянно недоволство. Сърцебиене, нараснало артериално налягане, бодежи - типични недоволства. Поради тази причина кардиолозите сме извънредно надълбоко ангажирани в лекуването на коронавирус, тези признаци водят пациентите при нас. А моят съвет към хората е да не чакат, да не си мислят, че ще се оправят сами. Рядко едно такова положение минава единствено. Най-малкото, в случай че имат такива недоволства, би трябвало да ги разясняват с персоналния си доктор. Той може да реши дали да се посети кардиолог.
- Според статистиката 60% от всички смъртни случаи в България са от кардиологични проблеми. Неглижира ли българинът профилактиката на сърцето си?
- Абсолютно се неглижира профилактиката. В България думата профилактика е мръсна дума. У нас има едно изключително, криворазбрано мъжкарско държание, основано на схващането: "Ти какъв мъж си, че ще вървиш на лекар ". И това е наложено от доста години, от десетилетия, някак е станало метод на мислене. Говоря за съвсем на всички места в страната. Поне такива са ми персоналните наблюдения. Чуваме непрекъснато намеци - "... айде в този момент по кви доктори си тръгнал ". От друга страна хората си споделят - ще ми мине, ден-два и готово. Думите на лекарите в такива случаи остават безполезни. Всичко това обаче е досега, в който болестта не повали индивида. Тогава нещата се обръщат и се хуква по лекари, само че в множеството случаи към този момент е пропуснато скъпо време.
_________________
Проф. доктор Добрин Василев е приключил медицина през 1998 година в Медицинския университет - Плевен. В края на специализацията си в Централната болница на Министерството на вътрешните работи във Варшава под егидата на Европейското кардиологично сдружение пази докторска степен във Варшавската здравна академия през 2009 година
От 2014 година до 2021 година е шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Александровска ", където дружно с екипа си получава награди за две клинични изследвания от Американската сърдечна асоциация (American Heart Association) - през 2018 и 2020 година
Председател на Дружеството по интервенционална кардиология от август 2021 година
Проф. Василев е дълготраен съветник на СБАЛК "Медика Кор " - Русе. От октомври 2021 година е медицински шеф на болничното заведение.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ