4 поразителни и уникални случая на бягства от затвора в световната история
Няма непробиваема цитадела – нито извън във вътрешността, нито от вътрешната страна на открито. Затворници са бягали още от тъмниците през средновековието, от Двореца на дожите във Венеция, от пандиза Рединг във Англия, Лондонския Тауър, че даже и от „ Азкабан “ смъртожадните съумяха да избягат. Какво остава за Централен Софийски затвор? Нищо ново под слънцето.
В духа на събитията с избягалите пандизчии в България, вижте тези 4 поразителни случая на бягства от пандиза в международната история.
Бягството от пандиза Мейз
Най-дръзкото бягство от затвор в историята на Англия се състои на 25 септември 1983 година в окръг Антрим, Северна Ирландия, когато 38 пандизчии от Ирландската републиканска войска (Irish Republican Army, IRA). Те излежават присъди за убийства и осъществяване на атентати. По време на бягството им един от надзирателите получава инфаркт и умира, а други 20 са ранени, двама от които са простреляни с пушки, вкарани в пандиза нелегално. Затворът се е считал за един от най-строго охраняваните в Европа. В допълнение към 5 метровата ограда, всеки от блоковете е ограден от своя лична стена висока 5 метра с бодлива тел и стоманени врати.
Малко след 2:30 сутринта пандизчиите „ завладяват “ своя блок, заплашвайки пазачите. Някои от пандизчиите взимат облеклата и ключовете от колите на пазачите. В 3:25 идва камионът, който доставя храна и водачът схваща, че ще оказва помощ на пандизчии да избягат. Мъжете връзват крайници му за педала и му споделят накъде да кара. В 3:50 камионът напуща блока и скоро по-късно и пандиза с всичките 38 мъже в него.
В идващите дни 19 от пандизчиите са хванати. Останалите са получили помощ от IRA да си намерят скривалища. Някои от групата съумяват да отидат Съединени американски щати, само че по-късно са открити и екстрадирани. Заради слаба политика в Северна Ирландия нито един от ненамерените не е наказан, а някои даже са амнистирани. В момента над целия затвор са опънати железни въжета, които да попречат на хеликоптери да кацат при положение, че някой желае да избяга по този метод.
Алфред Вецлер
Този словашки евреин е един от дребното, съумели да избягат от Аушвиц. Вецлер е прочут с описанието, което той и сътрудникът му по бягство Рудолф Врба, дават за това по какъв начин наподобява лагерът от вътрешната страна – двамата дават проект на лагера, елементи по структурата на газовите камери, крематориумите и най-убедителното – флакон с отровния газ „ Циклон Б “. Докладът „ Врба-Вецлер “ е първото детайлно изложение на Аушвиц, което Съюзниците признават за правдиво.
Два часа преди рутинната инспекция на 7 април 1944 година, Вецлер и Врба са скрити в укритие, направено от други пандизчии. Мястото на скривалището е отвън периметъра на лагера и там се е строяла пристройка, която следва да поеме маджарски евреи в бъдеще.
Скривалището съставлява купчина от дървени парчета, предопределени за градежа. За да заблудят кучетата на лагера (пазени тъкмо за такива случаи), пандизчиите разпръскват тютюн и бензин към мястото. Още същата вечер сирените прозвучават. В идващите три дни вътрешният и външният периметър на лагера са обградени. Но откакто няма и диря от двамата евреи, всички вземат решение, че те към този момент са се измъкнали. На 10 април двамата, наметнати с немски палта и ботуши взети от лагера, се насочат на юг към Словакия.
Бягството от „ Алкатрас “
За своята 29-годишна история, са регистрирани 14 опита за бягство от „ Алкатрас “, в които вземат участие 34 пандизчии. Официално всеки опит приключва с крах и хванатите след това или са убити или върнати в килиите. Но два опита (от 1937 година и 1962 г.), в които участниците не са открити, дават плод на теории, че в действителност бягствата им са били сполучливи. Най-известното бягство е от 11 юни 1962 година, когато Франк Морис и братята Англин излизат от килиите си, отиват на тавана на блока, срязват решетките и излизат на покрива на пандиза през вентилационен отвор. От там слизат по водосточната тръба, прескачат мрежите и се качват на лодка. За триото се има вяра, че не е оживяло и са оповестени за изчезнали и след това мъртви. Тела обаче по този начин и не са открити.
„ Том, Дик и Хари “
През януари 1943 година Роджър Бушел, пандизчия в немски военнопленически лагер прави един от най-амбициозните проекти за бягство в историята. Планът е да се изкопаят три тунела с кодови имена Том, Дик и Хари. Всеки от входовете е деликатно определен, тъй че да не бъде забелязан от пазачите. За да не бъдат засечени от микрофоните на лагера, тунелите се копали на дълбочина от 9 метра. Били доста дребни, задоволителни с цел да минава един човек през тях. Всякакви дървени материали от лагера са събирани и употребявани за барикада на „ структурите “.
За пет месеца пленниците изкопават 130 тона пръст. „ Хари “ е приключен през март 1944 година и бягството стартира. Под прикритието на безлунната нощ, пандизчии от прилежащите бунгала влизат в тунела. Оказва се обаче, че изходът му не е, където се е предполагало, и изходът се намира в рискова непосредственост до оградата на лагера. 76 мъже съумяват да излязат от него. Сутринта на 25 март 77-ият пандизчия е видян от пазачите. От всички мъже, единствено трима съумяват да избягат, 50 са убити, а останалите – пратени назад в лагера.
Източник: chr.bg
В духа на събитията с избягалите пандизчии в България, вижте тези 4 поразителни случая на бягства от пандиза в международната история.
Бягството от пандиза Мейз
Най-дръзкото бягство от затвор в историята на Англия се състои на 25 септември 1983 година в окръг Антрим, Северна Ирландия, когато 38 пандизчии от Ирландската републиканска войска (Irish Republican Army, IRA). Те излежават присъди за убийства и осъществяване на атентати. По време на бягството им един от надзирателите получава инфаркт и умира, а други 20 са ранени, двама от които са простреляни с пушки, вкарани в пандиза нелегално. Затворът се е считал за един от най-строго охраняваните в Европа. В допълнение към 5 метровата ограда, всеки от блоковете е ограден от своя лична стена висока 5 метра с бодлива тел и стоманени врати.
Малко след 2:30 сутринта пандизчиите „ завладяват “ своя блок, заплашвайки пазачите. Някои от пандизчиите взимат облеклата и ключовете от колите на пазачите. В 3:25 идва камионът, който доставя храна и водачът схваща, че ще оказва помощ на пандизчии да избягат. Мъжете връзват крайници му за педала и му споделят накъде да кара. В 3:50 камионът напуща блока и скоро по-късно и пандиза с всичките 38 мъже в него.
В идващите дни 19 от пандизчиите са хванати. Останалите са получили помощ от IRA да си намерят скривалища. Някои от групата съумяват да отидат Съединени американски щати, само че по-късно са открити и екстрадирани. Заради слаба политика в Северна Ирландия нито един от ненамерените не е наказан, а някои даже са амнистирани. В момента над целия затвор са опънати железни въжета, които да попречат на хеликоптери да кацат при положение, че някой желае да избяга по този метод.
Алфред Вецлер
Този словашки евреин е един от дребното, съумели да избягат от Аушвиц. Вецлер е прочут с описанието, което той и сътрудникът му по бягство Рудолф Врба, дават за това по какъв начин наподобява лагерът от вътрешната страна – двамата дават проект на лагера, елементи по структурата на газовите камери, крематориумите и най-убедителното – флакон с отровния газ „ Циклон Б “. Докладът „ Врба-Вецлер “ е първото детайлно изложение на Аушвиц, което Съюзниците признават за правдиво.
Два часа преди рутинната инспекция на 7 април 1944 година, Вецлер и Врба са скрити в укритие, направено от други пандизчии. Мястото на скривалището е отвън периметъра на лагера и там се е строяла пристройка, която следва да поеме маджарски евреи в бъдеще.
Скривалището съставлява купчина от дървени парчета, предопределени за градежа. За да заблудят кучетата на лагера (пазени тъкмо за такива случаи), пандизчиите разпръскват тютюн и бензин към мястото. Още същата вечер сирените прозвучават. В идващите три дни вътрешният и външният периметър на лагера са обградени. Но откакто няма и диря от двамата евреи, всички вземат решение, че те към този момент са се измъкнали. На 10 април двамата, наметнати с немски палта и ботуши взети от лагера, се насочат на юг към Словакия.
Бягството от „ Алкатрас “
За своята 29-годишна история, са регистрирани 14 опита за бягство от „ Алкатрас “, в които вземат участие 34 пандизчии. Официално всеки опит приключва с крах и хванатите след това или са убити или върнати в килиите. Но два опита (от 1937 година и 1962 г.), в които участниците не са открити, дават плод на теории, че в действителност бягствата им са били сполучливи. Най-известното бягство е от 11 юни 1962 година, когато Франк Морис и братята Англин излизат от килиите си, отиват на тавана на блока, срязват решетките и излизат на покрива на пандиза през вентилационен отвор. От там слизат по водосточната тръба, прескачат мрежите и се качват на лодка. За триото се има вяра, че не е оживяло и са оповестени за изчезнали и след това мъртви. Тела обаче по този начин и не са открити.
„ Том, Дик и Хари “
През януари 1943 година Роджър Бушел, пандизчия в немски военнопленически лагер прави един от най-амбициозните проекти за бягство в историята. Планът е да се изкопаят три тунела с кодови имена Том, Дик и Хари. Всеки от входовете е деликатно определен, тъй че да не бъде забелязан от пазачите. За да не бъдат засечени от микрофоните на лагера, тунелите се копали на дълбочина от 9 метра. Били доста дребни, задоволителни с цел да минава един човек през тях. Всякакви дървени материали от лагера са събирани и употребявани за барикада на „ структурите “.
За пет месеца пленниците изкопават 130 тона пръст. „ Хари “ е приключен през март 1944 година и бягството стартира. Под прикритието на безлунната нощ, пандизчии от прилежащите бунгала влизат в тунела. Оказва се обаче, че изходът му не е, където се е предполагало, и изходът се намира в рискова непосредственост до оградата на лагера. 76 мъже съумяват да излязат от него. Сутринта на 25 март 77-ият пандизчия е видян от пазачите. От всички мъже, единствено трима съумяват да избягат, 50 са убити, а останалите – пратени назад в лагера.
Източник: chr.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ