Изгони идеалната майка от живота си и приеми себе си изцяло
Няма метод да бъдеш съвършена майка, само че има милион способи да бъдеш просто добра майка. – Джил Чърчил
Когато мислиш за себе си като майка, започни от тази мисъл. Представата " идеална майка " е единствено в главата ти. Ти сама я допускаш там. И никой няма право да ти натрапи визията от личната си глава. Не приемай това съревнование. Майките не сме по паркове и градинки, по наставнически срещи и фейсбук групи, с цел да се осъждаме и атакуваме. А с цел да се уверим, че всяка от нас има своя персонален пъкъл и идеалната майка не съществува. Защото няма стандарт, няма лист с отметки, няма орден за изпълнен норматив.
“Има уязвимост, обиди, рани, паники, виновност, обвинявания. Липса на време, липса на смях, липса на убеденост. Толкова неналичия, че започваш да ставаш невидима. Изплъзваш се. Личността ти стартира да губи очертание. ”
Изпълняваш отговорности, тичаш, стараеш се, планираш, правиш описи - за пазар, за пътешестване, за задания за деня. Но никой от тези, за които го правиш не те вижда. Машинално, рутинно, дните минават...Затова:
Вместо да гладиш чаршафи, излез в парка с детето.
Вместо да готвиш по обвързване, седни с децата да гледате филм.
Вместо да вземаш работа у дома, седни да оцветяваш детска брошура.
Вместо да крещиш вечер да лягат по-скоро, легни с тях и ги погушкай.
Вместо да тичаш по таксита, вземи ги от градина или учебно заведение, говорете си.
“Децата помнят времето, прекарано с тях. Не играчките и рождените дни за цяло положение - помнят възприятието на сигурност и обич. Разговорите, смеха, лудориите, ритуалите ви. Просто присъствай там за тях. ”
С времето ще би трябвало да научиш да ги пускаш от себе си и да запълваш времето, прекарано с тях и тяхната потребност от непосредственост...със себе си. Ще се научиш, че и ти имаш потребност от непосредственост...със себе си. От деня, в който ги раждаме, се учим по какъв начин да ги пускаме. Как да придобият своя опит, да бъдат независими и потребността от мама да се трансформира в здравословна за всички ви връзка, а не в нужда.
Вместо да им готвиш обичаното, дано си създадат сандвич, а ти гледай филм с мъжа си.
Вместо следващото извършване на покупки в мола с тях, време за пътешестване (сама).
Вместо писане на домашни, време за нарцисизъм и нищоправене.
Вместо да ги водиш на следващото извънкласно занятие, време за твоето занимание.
Вместо следващата публикация за образование, време за осъзнаването и персонален покой.
“Защото въпреки децата да са дребни до едно време, а ти да оставаш майка вечно, ти си човек, жена, която един ден ще се окаже без тях в близост. И ще се окаже празна, тъй като е посветила целия си живот на тях. Затова е значимо да си се погрижила за себе си. Това не е нарцисизъм, това е оцеляване. ”
И в случай че първата част е изпълнена и с децата имате добра връзка, основана тъкмо в оцветяването, тичането в парка и смеха на някой филм. Ако втората част е изпълнена и не се изгубиш в майчинството, а си намерила метод да се съхраниш. Тогава третата част ще ти донесе благополучие и осъзнатост. Всички тези книги, публикации, семинари, коучъри - те не ти трябват. Защото имаш:
Вместо " синдром на празното гнездо ", трогателен и съзнателен живот на пълноценна персона.
Вместо самотност, че децата са надалеч, пълноценно другарство с тях като огромен човек с огромен.
Вместо да липсва шумът, който основават и те ангажира, тишина за мисли, книги, филми
Вместо избягала за тези години връзка с мъжа ти, преоткриване, фамилиарност, любознание
Вместо спомен, сянка на постоянно тревожеща се и несигурна жена, образец, който да последват.
В края на всичко желаеме децата да са по-добри от нас, да са щастливи и да има обич в живота им. Те нямат различен образец, с изключение на нас, за това, по какъв начин ще наподобява животът им. В телата им са същите гени, в темперамента виждаме себе си. Ще имат нашите привички, гении, ще повтарят фамилния модел, в който са расли. Ще се борят с тази съдба. Някои ще съумяват, някои - не. Трябва да развиваме не тях, а себе си. Да имаме ние благополучен живот, с цел да имат и те. Да виждаме задоволително добре по кое време да ги пуснем от себе си, с цел да станат по-добри от нас. Като майки носим отговорност за тях, само че с цел да сме способни да я понесем, би трябвало да се грижим за себе си.
Когато мислиш за себе си като майка, започни от тази мисъл. Представата " идеална майка " е единствено в главата ти. Ти сама я допускаш там. И никой няма право да ти натрапи визията от личната си глава. Не приемай това съревнование. Майките не сме по паркове и градинки, по наставнически срещи и фейсбук групи, с цел да се осъждаме и атакуваме. А с цел да се уверим, че всяка от нас има своя персонален пъкъл и идеалната майка не съществува. Защото няма стандарт, няма лист с отметки, няма орден за изпълнен норматив.
“Има уязвимост, обиди, рани, паники, виновност, обвинявания. Липса на време, липса на смях, липса на убеденост. Толкова неналичия, че започваш да ставаш невидима. Изплъзваш се. Личността ти стартира да губи очертание. ”
Изпълняваш отговорности, тичаш, стараеш се, планираш, правиш описи - за пазар, за пътешестване, за задания за деня. Но никой от тези, за които го правиш не те вижда. Машинално, рутинно, дните минават...Затова:
Вместо да гладиш чаршафи, излез в парка с детето. Вместо да готвиш по обвързване, седни с децата да гледате филм. Вместо да вземаш работа у дома, седни да оцветяваш детска брошура. Вместо да крещиш вечер да лягат по-скоро, легни с тях и ги погушкай. Вместо да тичаш по таксита, вземи ги от градина или учебно заведение, говорете си. “Децата помнят времето, прекарано с тях. Не играчките и рождените дни за цяло положение - помнят възприятието на сигурност и обич. Разговорите, смеха, лудориите, ритуалите ви. Просто присъствай там за тях. ”
С времето ще би трябвало да научиш да ги пускаш от себе си и да запълваш времето, прекарано с тях и тяхната потребност от непосредственост...със себе си. Ще се научиш, че и ти имаш потребност от непосредственост...със себе си. От деня, в който ги раждаме, се учим по какъв начин да ги пускаме. Как да придобият своя опит, да бъдат независими и потребността от мама да се трансформира в здравословна за всички ви връзка, а не в нужда.
Вместо да им готвиш обичаното, дано си създадат сандвич, а ти гледай филм с мъжа си. Вместо следващото извършване на покупки в мола с тях, време за пътешестване (сама). Вместо писане на домашни, време за нарцисизъм и нищоправене. Вместо да ги водиш на следващото извънкласно занятие, време за твоето занимание. Вместо следващата публикация за образование, време за осъзнаването и персонален покой. “Защото въпреки децата да са дребни до едно време, а ти да оставаш майка вечно, ти си човек, жена, която един ден ще се окаже без тях в близост. И ще се окаже празна, тъй като е посветила целия си живот на тях. Затова е значимо да си се погрижила за себе си. Това не е нарцисизъм, това е оцеляване. ”
И в случай че първата част е изпълнена и с децата имате добра връзка, основана тъкмо в оцветяването, тичането в парка и смеха на някой филм. Ако втората част е изпълнена и не се изгубиш в майчинството, а си намерила метод да се съхраниш. Тогава третата част ще ти донесе благополучие и осъзнатост. Всички тези книги, публикации, семинари, коучъри - те не ти трябват. Защото имаш:
Вместо " синдром на празното гнездо ", трогателен и съзнателен живот на пълноценна персона. Вместо самотност, че децата са надалеч, пълноценно другарство с тях като огромен човек с огромен. Вместо да липсва шумът, който основават и те ангажира, тишина за мисли, книги, филми Вместо избягала за тези години връзка с мъжа ти, преоткриване, фамилиарност, любознание Вместо спомен, сянка на постоянно тревожеща се и несигурна жена, образец, който да последват. В края на всичко желаеме децата да са по-добри от нас, да са щастливи и да има обич в живота им. Те нямат различен образец, с изключение на нас, за това, по какъв начин ще наподобява животът им. В телата им са същите гени, в темперамента виждаме себе си. Ще имат нашите привички, гении, ще повтарят фамилния модел, в който са расли. Ще се борят с тази съдба. Някои ще съумяват, някои - не. Трябва да развиваме не тях, а себе си. Да имаме ние благополучен живот, с цел да имат и те. Да виждаме задоволително добре по кое време да ги пуснем от себе си, с цел да станат по-добри от нас. Като майки носим отговорност за тях, само че с цел да сме способни да я понесем, би трябвало да се грижим за себе си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ