Мултаци, мутраци, ментаци - как ги обясняваме на чужденците
Няма благосклонност към непознатите дипломати в България. Как да пишат отчети за настоящата политическа конюнктура у нас, като не могат да преведат стартовия девиз на измененията " Мутри, вън! " Върти го, сучи го - на никой език не се получава прецизен еквивалент на българския израз, вкаран в обращение от президента и свестен незабавно от цялото общество до последния безделник. В България всички си приказваме за нещо, което другите не схващат. Все едно си описваме анекдот, а неразбралите ни се чудят какво толкоз смешно има.
В Уикипедия понятието съществува единствено в българския си вид и не се е намерил смелчага да му даде пояснение на непознат език. Ако прибегнете до услугите на изкуствения разсъдък в автоматизирания преводач на Google, ще получите същата дума, само че изписана на латиница или с друга писменост. Изглежда си приказваме на загадъчен език, който още не е разяснен в света,
като че ли се показваме с писмени знаци, които не са разчетени
А става дума не просто за ръководещата, ами за владеещата България прослойка. За да бъде разбрана политиката на страната, би трябвало да се знае кой я управлява. Когато дипломатите ни питат: " Кой ви ръководи? ", им отговаряме простодушно - " Мутрите " и изобщо не им оказваме помощ.
Този информационен проблем породи още при започване на прехода, когато хората, които завлякоха парите на соцдържавата, минаха в полулегалност и вкараха двупластово управление, прераснало постепенно в многопластово за по-голяма нелегалност. Първото десетилетие бе примитивно гангстерско. Тогава се роди понятието " мутри " и можеше елементарно да се преведе като " гангстери ". По-сложно стана, когато на власт пристигна Симеон Сакскобургготски, който трябваше да бъде външно отрицание на грозната вътрешна реалност. Назначеният от него основен секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов размени понятието " мутри " с " добре облечени предприемачи ". Моментът бе възлов, тъй като България трябваше да се възползва от интернационалния престиж на някогашния си цар и да си проправи път към НАТО и Европейски Съюз. Това означаваше да се отвори по-широко за интернационалните контакти и да даде повече изясненост какво съставлява.
През юни 2001 г., седмица след парламентарните избори, новоизлюпена депутатка от Национална движение „Симеон Втори" и моя някогашна колежка ме помоли да проуча измежду авторитетни лица в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа дали партията на Симеон би могла да влезе в Европейската национална партия. В средите на християндемократите към този момент членуваше Съюз на демократичните сили и дотогавашният му водач Иван Костов нямаше по какъв начин да обича Симеон, тъй като поради него загуби властта си. Имаше предписание, че към този момент членуващите от една страна партии би трябвало да дадат единодушие за приемане на други партии от същата страна, с цел да не се карат в общото политическо семейство. Това означаваше да се упражни напън върху Костов и съпартийците му да не пречат. Разговарях в Страсбург с французина Жан Сетланже и с австриеца Фридрих Кьониг, тъй като бяха първите наблюдаващи на ПАСЕ, дали зелена светлина на България за приемането ѝ през 1992 година в Съвета на Европа - единствената европейска организация, отворила се до този миг за нашата страна. Тяхното мнение се ценеше от съпартийците им.
Сетланже (лека му пръст!) се зае драговолно да лобира за Симеон, само че Кьониг сподели мощна сдържаност, тъй като евентуално към този момент беше " обработен " от хората на Костов. Каза ми, че има едно изискване: Симеон да поддържа на президентските избори през ноември 2001 година Петър Стоянов от Съюз на демократичните сили за втори мандат. Предадох посланието му посредством информация във в. " Сега ". Симеон извърши очевидно нерешително това изискване и Петър Стоянов загуби изборите. На идната сесия на ПАСЕ през януари 2002 година запитах Кьониг дали е задоволен и той ми сподели, че има ново изискване:
Симеон да се дистанцира от " незаконната организация Мултигруп "
След като пуснах и тази информация, последва гневна реакция от групировката и средите на Симеон със опасност, че ще подхващат " всички планувани от закона (слава Богу!) дейности " против австрийския народен представител, вестника и създателя на информацията. По това време се въртеше в необятно обращение понятието " мултаци ", чиято престъпна конотация се долавяше единствено от добре проникналите в българската политическа реалност чужденци. Вестникът не трепна от опасността и на другия ден пусна още по-голяма публикация, с цел да могат и незапознатите чужденци да схванат българската политико-криминална екзотика.
След време Симеон осъзна, че рискува да се разконспирира като подвластен от престъпното задкулисие в България, и се отхвърли да стане християндемократ. Така реши да се разгласи за либерал, като Национална движение „Симеон Втори" се записа в групата на либералите и демократите, където неговият съдружен съдружник Движение за права и свободи към този момент му бе отворил вратата в качеството си на приет член от България. Симеон съумя да резервира относително приличен европейски облик, само че въпреки и полиглот, избра да се държи като " стопанин на мълчанието " с чужденците. Така той не ги приготви за ерата на мутрите, която пристигна след второто държавно управление с присъединяване на Национална движение „Симеон Втори".
Възкачилият се на власт през 2009 година
Бойко Борисов знаеше най-добре какво съставляват мутрите,
само че имаше мощен претекст да мълчи, пък и не можеше да го изясни, тъй като не говореше чужди езици. Така остана неговата интерпретация за добре облечените предприемачи, която не можеше да смути чужденците. Самият той се научи да носи костюм и вратовръзка и се вписа в интернационалните среди, където следваше правилото да бъде отстъпчив, въпреки и със скромен речник. Спечели си симпатизанти в ЕНП, които сляпо го подкрепяха до последно, тъй като не схванаха по какъв начин по този начин девиз без явен смисъл за тях като " Мутри, вън! " може да го катурне от власт.
Сега би трябвало да разбираем на чужденците по какъв начин по този начин родените под този девиз партии не могат да поемат ръководството на страната. За задачата би трябвало да използваме понятието " менте ", което има еквивалент в другите езици. Задачата наподобява лесна, тъй като е задоволително да посочим разликата сред лъжата и истината. Тя личи в разминаването сред думи и каузи. Когато една партия твърди, че ще изчегърта мутрите, само че се държи мутренски, ясно е, че поставя старания за оставането им на власт. Ето тук се връщаме в омагьосания кръг, който изправя чужденците пред загадка.
Мултаци, мутраци и ментаци са в един и същи строй и никакво преобличане не променя тяхната същина. Дипломатите има да си блъскат главите какво става в България, а европейските политически фамилии да се чудят в кой бранш да наредят тези породи. За улеснение може да употребяват жокер - в престъпния.
В Уикипедия понятието съществува единствено в българския си вид и не се е намерил смелчага да му даде пояснение на непознат език. Ако прибегнете до услугите на изкуствения разсъдък в автоматизирания преводач на Google, ще получите същата дума, само че изписана на латиница или с друга писменост. Изглежда си приказваме на загадъчен език, който още не е разяснен в света,
като че ли се показваме с писмени знаци, които не са разчетени
А става дума не просто за ръководещата, ами за владеещата България прослойка. За да бъде разбрана политиката на страната, би трябвало да се знае кой я управлява. Когато дипломатите ни питат: " Кой ви ръководи? ", им отговаряме простодушно - " Мутрите " и изобщо не им оказваме помощ.
Този информационен проблем породи още при започване на прехода, когато хората, които завлякоха парите на соцдържавата, минаха в полулегалност и вкараха двупластово управление, прераснало постепенно в многопластово за по-голяма нелегалност. Първото десетилетие бе примитивно гангстерско. Тогава се роди понятието " мутри " и можеше елементарно да се преведе като " гангстери ". По-сложно стана, когато на власт пристигна Симеон Сакскобургготски, който трябваше да бъде външно отрицание на грозната вътрешна реалност. Назначеният от него основен секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов размени понятието " мутри " с " добре облечени предприемачи ". Моментът бе възлов, тъй като България трябваше да се възползва от интернационалния престиж на някогашния си цар и да си проправи път към НАТО и Европейски Съюз. Това означаваше да се отвори по-широко за интернационалните контакти и да даде повече изясненост какво съставлява.
През юни 2001 г., седмица след парламентарните избори, новоизлюпена депутатка от Национална движение „Симеон Втори" и моя някогашна колежка ме помоли да проуча измежду авторитетни лица в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа дали партията на Симеон би могла да влезе в Европейската национална партия. В средите на християндемократите към този момент членуваше Съюз на демократичните сили и дотогавашният му водач Иван Костов нямаше по какъв начин да обича Симеон, тъй като поради него загуби властта си. Имаше предписание, че към този момент членуващите от една страна партии би трябвало да дадат единодушие за приемане на други партии от същата страна, с цел да не се карат в общото политическо семейство. Това означаваше да се упражни напън върху Костов и съпартийците му да не пречат. Разговарях в Страсбург с французина Жан Сетланже и с австриеца Фридрих Кьониг, тъй като бяха първите наблюдаващи на ПАСЕ, дали зелена светлина на България за приемането ѝ през 1992 година в Съвета на Европа - единствената европейска организация, отворила се до този миг за нашата страна. Тяхното мнение се ценеше от съпартийците им.
Сетланже (лека му пръст!) се зае драговолно да лобира за Симеон, само че Кьониг сподели мощна сдържаност, тъй като евентуално към този момент беше " обработен " от хората на Костов. Каза ми, че има едно изискване: Симеон да поддържа на президентските избори през ноември 2001 година Петър Стоянов от Съюз на демократичните сили за втори мандат. Предадох посланието му посредством информация във в. " Сега ". Симеон извърши очевидно нерешително това изискване и Петър Стоянов загуби изборите. На идната сесия на ПАСЕ през януари 2002 година запитах Кьониг дали е задоволен и той ми сподели, че има ново изискване:
Симеон да се дистанцира от " незаконната организация Мултигруп "
След като пуснах и тази информация, последва гневна реакция от групировката и средите на Симеон със опасност, че ще подхващат " всички планувани от закона (слава Богу!) дейности " против австрийския народен представител, вестника и създателя на информацията. По това време се въртеше в необятно обращение понятието " мултаци ", чиято престъпна конотация се долавяше единствено от добре проникналите в българската политическа реалност чужденци. Вестникът не трепна от опасността и на другия ден пусна още по-голяма публикация, с цел да могат и незапознатите чужденци да схванат българската политико-криминална екзотика.
След време Симеон осъзна, че рискува да се разконспирира като подвластен от престъпното задкулисие в България, и се отхвърли да стане християндемократ. Така реши да се разгласи за либерал, като Национална движение „Симеон Втори" се записа в групата на либералите и демократите, където неговият съдружен съдружник Движение за права и свободи към този момент му бе отворил вратата в качеството си на приет член от България. Симеон съумя да резервира относително приличен европейски облик, само че въпреки и полиглот, избра да се държи като " стопанин на мълчанието " с чужденците. Така той не ги приготви за ерата на мутрите, която пристигна след второто държавно управление с присъединяване на Национална движение „Симеон Втори".
Възкачилият се на власт през 2009 година
Бойко Борисов знаеше най-добре какво съставляват мутрите,
само че имаше мощен претекст да мълчи, пък и не можеше да го изясни, тъй като не говореше чужди езици. Така остана неговата интерпретация за добре облечените предприемачи, която не можеше да смути чужденците. Самият той се научи да носи костюм и вратовръзка и се вписа в интернационалните среди, където следваше правилото да бъде отстъпчив, въпреки и със скромен речник. Спечели си симпатизанти в ЕНП, които сляпо го подкрепяха до последно, тъй като не схванаха по какъв начин по този начин девиз без явен смисъл за тях като " Мутри, вън! " може да го катурне от власт.
Сега би трябвало да разбираем на чужденците по какъв начин по този начин родените под този девиз партии не могат да поемат ръководството на страната. За задачата би трябвало да използваме понятието " менте ", което има еквивалент в другите езици. Задачата наподобява лесна, тъй като е задоволително да посочим разликата сред лъжата и истината. Тя личи в разминаването сред думи и каузи. Когато една партия твърди, че ще изчегърта мутрите, само че се държи мутренски, ясно е, че поставя старания за оставането им на власт. Ето тук се връщаме в омагьосания кръг, който изправя чужденците пред загадка.
Мултаци, мутраци и ментаци са в един и същи строй и никакво преобличане не променя тяхната същина. Дипломатите има да си блъскат главите какво става в България, а европейските политически фамилии да се чудят в кой бранш да наредят тези породи. За улеснение може да употребяват жокер - в престъпния.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ