Няма какво да се лъжем – сексът не винаги си

Няма какво да се лъжем – сексът не постоянно си коства напъните. За доста животни цялата игра на чифтосване е толкоз неуместна, че асексуалната репродукция постоянно е най-хубавият вид.

Колкото и привлекателно да звучи обаче, еволюцията ще се намеси и дадената популация, отказала се от секса за прекомерно дълго, ще би трябвало да заплати висока цена. Рано или късно един еукариотен тип или ще би трябвало да замени хромозомите и да усили генетичната разновидност, или рискува да се трансформира в липсващ тип.

Такова най-малко е правилото, само че един съответен тип – бръмбарчето Oppiella nova – има друго мнение по въпроса, споделя " Обекти.бг ".

След като съпоставят генома му с този на неговия полово деен братовчед O. subpectinata, европейски екип от откриватели открива, че това микрометърно членестоного води милиони години наред непокварен живот и се оправя отлично.

Подобно на нас и тези дребни животинки разполагат с копие на всяка своя хромозома, съставяща генома им, а това ги прави диплоидни организми.

Размяната на хромозомите и подлагането им на от време на време размесване довежда до появяването на разнородни генетични комбинации в дадена популация, което значи, че когато настъпи някакво злополучие – да вземем за пример чума, температурна смяна или появяването на нов див звяр – най-малко някои човеци ще съумеят да оцелеят.

На процедура това е есенцията на секса. За страдание всички детайлности, свързани с него – търсенето на сътрудник, високата конкуренция, образуването на сперматозоиди, целият развой на бременността – оказва негативно въздействие на генетичното многообразие.

Съществуват други способи, по които тази разновидност може да се усили и които не разчитат на половата репродукция. Тези процеси карат разновидностите да се натрупват по друг метод в един и същи ген (алели) и да основава неповторими сигнатури измежду гените на асексуалните организми.

В случая става дума за така наречен резултат на Мезелсън, кръстен на харвардския генетик Матю Мезелсън. На доктрина този образец за разновидност може да се употребява за идентифицирането на диплоидни организми, които съставляват неподправени дългогодишни асексуални типове.  

Единственият проблем е, че нито едно от тези доказателства не са безапелационни и оставят прекалено много място за подозрения. Така да вземем за пример до неотдавна учените смятаха, че родословията на някои антични типове са били асексуални. Оказа се обаче, че те са станали такива едвам неотдавна.

Това, от което науката има потребност, е явен и недвузначен сигнал за разновидност в гените на животно, за което считаме, че се е отказало от секса преди в действителност доста време и в никакъв случай повече не е прибегнало към него. Което ни връща към O. nova – дребно бръмбарче с подпотекло, което се отделя от главното преди сред 6 и 16 млн. години (т.е. това е тип, който е съществувал в действителност дълго време).

По-важното в тази ситуация е, че това е тип, за който знаем, че е асексуален (за разлика от останалите представители в фамилното дърво), което го прави изключително подобаващ за откриването на доказателства, подкрепящи резултата на Мезелсън.

Анализирането на ДНК-то на тези животинки, чийто размер е едвам 1/5 от милиметъра, е изключително мъчно. За да разкодира генома им, екипът даже прибягва до помощта на профилирани компютърни стратегии. Усилията обаче си заслужават.

" Нашите резултати демонстрират ясно, че O. nova се възпроизвежда напълно асексуално “, споделя репродуктивният биолог Женс Баст от Лозанския университет в Швейцария.

Това не значи, че асексуалното възпроизвеждане е безпроблемно. Въпросното бръмбърче наподобява е по-скоро изключение от едно дост консистентно предписание в биологията. Откритието обаче на животно, което съумява да загърби секса преди милиони години, потвърждава, че е допустимо най-малко някои типове да процъфтяват и без него.