Няма животно, за което да има повече суеверия, отколкото съществуват

Няма животно, за което да има повече суеверия, в сравнение с съществуват за кукумявката. Тя е нашият беззвучен комшия, както и асистент в битката с мишки и другите полски гризачи, само че неприятната популярност я съпътства от дълго време.

Ако аргументите за суеверията към дребната симпатична птица бъдат необятно оповестени, хората ще стартират да гледат на нея като на потребно пернато, каквото е в действителност.

Всички суеверни истории са свързани с времето обратно, когато електричеството още не е намирало място в домовете на хората. Със свечеряването човешката активност е серпантина до времето, когато естествената светлина е давала сигнал за започването на нов ден.

Само в домовете на умрелите светели свещи или газени лампи през цялата нощ. Светлината постоянно притегля насекомите и те се устремявали към прозорците, от които се процеждала светлина. Различните нощни инсекти пък са храна на нощно животно като кукумявката и тя следва своя лов.

Кукумявките шумно споделят между тях и наличието им не остава прикрито за хората. Така пораждат митовете за кукумявката, които е време да изоставим и да обърнем внимание на изгодите от нощната птица.

Класификация на кукумявката

Семейство Совови е показано и от един незначителен жанр, наименуван кукумявки - дребни птици спрямо останалите представители на фамилията. За територията на нашата страна това е най-разпространената сова.

Към названията на кукумявката можем да прибавим също дребен бухал, бухал на Атина и сова на Минерва, което подсказва ползата на хората от древността към нощната гостенка, покрай човешките жилища.

Птицата е представител на същинското семейство бухали - Strigidae, в което влизат множеството типове сови. Другата група са същинските бухали - Tytonidae.

Разпространение и местообитания на кукумявката

Кукумявката населява огромна част от умерените и топли елементи на Европа, Палеарктика на изток до Корея и Северна Африка. Въведена е във Англия в края на ХІХ век и в Южния остров на Нова Зеландия при започване на ХХ век.

Това е затънал тип, който се среща в откритите зони в огромен диапазон от местообитания. Те включват земеделска земя с живи плетове и дървета, овощни градини, паркове и градски градини, степи и каменисти полупустини.

Може да се срещне и в дюни, наоколо до руини, кариери и скалисти места. Понякога се настанява в села и покрайнини.

Описание на кукумявката

Кукумявката е дребна птица с плоска кръгла глава, пухкаво плътно тяло и къса опашка. Лицевият диск е сплеснат над очите, които са огромни и кръгли, и придава на птицата навъсен израз. Оперението на кукумявката е сивокафяво, петнисто, набраздено и заградено с бяло. Долната част на тялото е бледа и набраздена с шарки в по-тъмен цвят.

Дължината на тялото при кукумявката приблизително е към 22 сантиметра, а размахът на крилете е 56 сантиметра и за двата пола. Кукумявката тежи към 180 грама.

Малките са с пухкава перушина, а петната са едва изразени при тях. Обажданията на кукумявката са присъщи и добре познати - ку-ку-мяу. Повикващите позвънявания обаче са по-рядко срещани. В размножителния сезон се чуват по-модулирани диалози сред тях и една двойка може да се обади по едно и също време. В непосредственост до гнездото издават разнообразни тракащи, викащи или лаещи звуци, сходно на куче.

Кукумявката линее и процесът стартира през юли и трае до ноември. Мъжките кукумякви стартират да линеят преди женските.

Начин на живот и държание на кукумявката

Този тип птица е нощен див звяр и прекарва дребна част от времето си в светлата половина от деня, най-често към здрачаване. Тя дебне лова си от високо по дърветата. Кукумявката е подготвена да се спусне върху всяка дребна плячка, която забележи. Може да преследва лова си по земята и да прибира непотребната храна в дупки и други скривалища.

Това е териториален тип, като мъжкият остава на една територия през целия си живот. Границите на територията могат да се уголемяват или свиват, като са най-големи през интервала на ухажването напролет. Домашният ареал, в който птицата ловува, варира според от типа на местообитанието и годишното време.

При еднообразни терени територията е доста по-голяма. Това пък води до нараснала полетна интензивност, по-дълги пътувания за храна и по-рядко посещаване на гнездата.

Ако мъжки нахлуе в непозната територия, нейният притежател се доближава и излъчва своите апели. Ако това не прогони натрапника, мъжкият, който има територията, лети заплашително към него. При крах мъжкият включва ноктите си. При оттегляне кукумявката пада долу и заобикаля. Територията се пази по-агресивно против изцяло чужд мъжки, в съпоставяне със комшия от близка територия. Доказано е, че кукумявката разпознава познати птици по гласа.

Мястото на гнездене на кукумявката варира според от местообитанията. Гнездата се вършат в дупки в дървета, скали, кариери, стени, здания, речни крайбрежия и дупки на зайците.

Счита се, че птиците имат постоянна популация и по тази причина положението по опазването им е оценено като минимум притеснително.

Хранене на кукумявката

Тази дребна птица е див звяр и се храни с улова си. Това са насекомите, земните червеи, дребни гръбначни животни, включително земноводни, влечуги, птици и бозайници.

Бозайниците образуват 20 до 50 % от храната, а насекомите от 24 до 49 %. В групата на бозайниците са мишките, плъховете, полевките, землерийките, зайците.

Размножаване на кукумявките

В размножителния сезон женската снася от 3 до 5 яйца, само че цифрата може да бъде от 2 до 8 броя. Яйцата на кукумявката по форма са необятна елипса, бели и без искра. Размерите им са 35, 5 на 29, 5 милиметра.

Мътенето е поверено на женската, която от време на време сяда да мъти още след снасянето на първото яйце. Докато тя мъти яйцата, мъжкия я храни.

Яйцата се излюпват след 28 или 29 дни. В началото пилетата се хранят от женската, като храната носи мъжкият, а тя я разпределя. По-късно и двамата родители ловуват и носят храна на дребните.

Те напущат гнездото на към 7 седмици и могат да летят 1 или 2 седмици по-късно. Обикновено на година се отглежда едно пило, само че в случай че храната е в обилие може да се отгледа и още едно потомство.

Енергийните ресурси, които дребните пилета съумеят да натрупат, до момента в който са в гнездото, имат значение за тяхното оцеляване. Когато са в положително физическо положение, шансът им да станат възрастни е доста по-голям.

Когато младите птици се разпилян, те рядко изминават повече от 20 километра. Двойките остават дружно цялата година, само че връзката им може да продължи до гибелта на единия сътрудник.

Продължителността на живота на птицата е 16 години. Малка част от птиците обаче стигат до зрялост. Студените зими взимат постоянно жертви измежду тях и по тази причина по-често доживяват до към 3-годишна възраст.

Суеверия за кукумявките

Кукумявките са изобразявани от хората от времето на горния палеолит нататък. Птицата е свързвана в антична Елада с богинята Атина и римската богиня Минерва. Свързва се със познание и мъдрост.

Във фолклора на балканските нации - при румънци и у нас кукумявката се счита за предвестител на гибелта.

През 1992 година изображение на птицата се появява върху банкнота от 100 гулдена в Холандия като воден знак.