Новият политически сезон
Няма да има нов политически сезон. По всичко наподобява, че политическият спор ще продължи както и по време на предходната и по предходната парламентарна сесия. Единствената разлика ще бъде в това, че ще продължи да пораства експанзията в партийното опълчване. Управляващото болшинство ще продължи да следва целите на програмата си за ръководство, а те не могат да бъдат вместени в интервала на една парламентарна сесия. Опозицията няма личен дневен ред и ще продължи да нападна държавното управление и болшинството ежедневно, все по-агресивно, според от водещите вести или пробвайки се да стартира своята „ Визия за България “.
Теоремата за демокрацията на Робърт Пърсиг гласи: „ 1. Малцинството няма право да препятства напъните на болшинството да ръководи. 2. Мнозинството няма право да препятства напъните на малцинството да стане болшинство “. Управлението е допустимо и демократично, единствено когато е осъществено с поддръжката на парламентарно болшинство. Ако то е налице, малцинството няма право да препятства напъните на болшинството да ръководи. Но, в случай че предходното малцинство успее да разшири въздействието си и се трансформира в болшинство, функциите се сменят.
Извеждането на ясни политически цели в границите на всяка парламентарна сесия не е въпрос единствено на традиция, а обвързване за действителна оценка на постигнатото развиване. Това е отговорността на политическия хайлайф пред жителите. Отговорност на ръководещите е да посочат кои ще бъдат целите на законодателната им активност и по какъв начин ще обезпечат осъществяването на управническата си стратегия. Управляващите би трябвало да носят отговорността за ръководството и да дефинират своите цели през парламентарната сесия. Но, в случай че се съди по миналите до в този момент парламентарни сесии на 44-то Обикновено Народно заседание, не е ясно каква отговорност за позицията си ще поеме опозицията в лицето на Българска социалистическа партия за България.
В българския политически живот все по-агресивно се постанова тезата, че „ работата на опозицията е да смъкна държавното управление “. Чуват се даже и гласове, съгласно които откакто президентът имал по-голям рейтинг, и той би трябвало да стартира да смъква държавното управление. Сама по себе си тази визия няма нищо общо с парламентаризма и демокрацията. Единственият път, по който може да настъпи парламентарна рецесия, е в случай че опозицията успее да завоюва парламентарно болшинство, само че не по принцип, а по отношение на избрана управническа опция. Всичко друго, отнасящо се до някакво „ събаряне “ няма място в един логичен политически спор.
Отговорността и правото на опозицията не се свежда до настояването за оставка на обособени министри или на държавното управление. Тя не се изчерпва и с посочването на неточности и рецензията към ръководството. Опозицията би трябвало да построява своята политическа теза и да се стреми да я осъществя с политическите средства, с които разполага. Това е смисълът на политическата опция. Тя не се построява през „ сериозен прочит “ на утринния вестник и издание на мнения в обществените медии. Подобна опция не се построява и посредством самоцелно и праволинейно опълчване на всяко деяние на ръководещите. Представата за „ непримирима съпротива “ наподобява завладяваща, само че изцяло губи смисъла си, в случай че самата съпротива към този момент не си спомня против какво е била „ непримирима “ през миналата седмица.
" Българска социалистическа партия за България " има сериозен проблем с позиционирането си като съпротива. В началото партията и нейните сътрудници се поздравяваха взаимно с това, че към този момент никой нямал подозрение коя е опозицията в българския парламент. Разпознаването на Българска социалистическа партия като съпротива не беше нито толкоз мъчно, нито толкоз трагично, както може би са очаквали някои. Същественият въпрос стартира по-късно и той е обвързван с отговорността на опозицията. Двата вота на съмнение, които маркираха интервала на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз не убедиха никого в това, че Българска социалистическа партия разпознава отговорността си като съпротива. И двата вота бяха против цялото правителство; бяха зле готови и неубедително представени; не бяха предшествани от изчерпателен парламентарен спор и в последна сметка не реализираха даже в минимална степен декларираните си цели.
След реакцията на Българска социалистическа партия във връзка на злополуката на пътя за Своге, настояването за оставка на държавното управление към този момент наподобява като политическа имитация, която би трябвало да прикрие обстоятелството, че опозицията няма позиция. Нещо като това да приказваш за времето, когато нямаш какво да кажеш. Опозицията в лицето на Българска социалистическа партия е на път да заличи изцяло смисъла на самото търсене на политическа отговорност. Дори и когато съумява да разпознае действителен проблем, какъвто бе блокирането Търговския указател или успеваемостта на обществената регулация в обстановката с банкрута на една застрахователна компания, Българска социалистическа партия не съумява да построи визията за опция, учредена на съответни и ефикасни на практика решения. Извън конфронтационната изразителност има прекомерно малко причини и на първо място – съвсем изцяло липсва поръчка за друг вид управническа подготвеност.
Всичко това свежда политическия спор до равнището на междуличностно опълчване, съчетано с гръмогласно надвикване. Спорът не е за това по какъв начин да се ръководи по-добре, а кой да го прави. Точно по тази причина и публиката заобикаля да се замисля изключително върху казаните и недоизречени неща. Почти цялостното изтриване на всички идеологически ориентири задълбочава мизерия на политическия спор. Може би даже и неналичието на действителен управнически потенциал в Българска социалистическа партия не би било толкоз тежък проблем, в случай че партията най-малко се опитваше да се придържа към някакви общи политически правила, определящи присъствието ѝ в Партията на европейските социалисти.
Движение за права и свободи съумява да избегне тъкмо този риск, запазвайки поредно идеологическата рамка, по отношение на която търси място в парламентарния спор. За Движението не наподобява толкоз значимо да бъде разпознато като опозицията, само че за сметка на това, най-малко към този момент, то съумява да следва общата си линия на рецензия по отношение на присъединяване на Обединени патриоти в ръководството, без да се трансформира в пленник на тази борба. Редувайки поддръжка и опълчване, Движение за права и свободи резервира своя темп, без да влиза в остри разногласия и постигайки по-голямата част от съответните си цели. От тази позиция, Движение за права и свободи е доста по-ефективно в опозиционните си дейности, в сравнение с " Българска социалистическа партия за България ".
На собствен ред, напрежението сред трите партии в парламентарната група на Обединени патриоти от ден на ден наподобява като естествено положение, а не като рецесия, която би могла да докара до разпад. С наближаването на изборите всяка една от трите обединения, официално обединени в предизборна коалиция, ще търси все по-активно опция да минимизира вредите от присъединяване си в ръководството, с цел да резервира поддръжката на гласоподавателите си, а по опция и да притегли нови гласоподаватели. Размяната на остри реплики ще продължи и може би даже ще се ускори при започване на идната година, само че Патриотите наподобяват по-скоро обезпокоени от това, че Българска социалистическа партия се пробва да навлезе в тяхното поле и да притегли техни гласоподаватели. Именно по отношение на тази конкуренция Патриотите ще наподобяват все по-обединени.
Воля ще продължи да търси мястото си, провокирайки все по-остро партиите от Оперативна програма, противопоставяйки се на Българска социалистическа партия, до момента в който в това време подлага на критика държавното управление. Тази тристранна игра може да очертае лично пространство за Воля, най-малкото тъй като най-малко до момента за мнозина „ играта в триъгълник “ наподобява изцяло непостижима. Например за обичайните и нови партии, определящи се като десни. Нито Съюз на демократичните сили, нито ДСБ, нито „ Да, България “, нито Демократична България съумяха да изберат позиция, която да им разреши еднообразно дейно да се опълчват както на ГЕРБ, по този начин и на Българска социалистическа партия. Докато те търсят единствено една насочна точка, с цел да изградят позицията си, новият политически сезон няма да им донесе нищо ново.
Все отново през идващите месеци упованията са за появяването на нови кандидати по бързата, само че къса писта на популизма. Времето има определящо значение за успеваемостта на възможни нови политически планове, само че наподобява, че и те няма да са толкоз нови. Най-малкото тъй като ще се опитат да подредят по различен метод детайлите на същия пъзел. Колкото и атрактивно да се опитат да го създадат, доверието към възобновеното остаряло към този момент е изчерпано.
А новото няма да пристигна със сезона, защото политиката не е сезонна работа.
Теоремата за демокрацията на Робърт Пърсиг гласи: „ 1. Малцинството няма право да препятства напъните на болшинството да ръководи. 2. Мнозинството няма право да препятства напъните на малцинството да стане болшинство “. Управлението е допустимо и демократично, единствено когато е осъществено с поддръжката на парламентарно болшинство. Ако то е налице, малцинството няма право да препятства напъните на болшинството да ръководи. Но, в случай че предходното малцинство успее да разшири въздействието си и се трансформира в болшинство, функциите се сменят.
Извеждането на ясни политически цели в границите на всяка парламентарна сесия не е въпрос единствено на традиция, а обвързване за действителна оценка на постигнатото развиване. Това е отговорността на политическия хайлайф пред жителите. Отговорност на ръководещите е да посочат кои ще бъдат целите на законодателната им активност и по какъв начин ще обезпечат осъществяването на управническата си стратегия. Управляващите би трябвало да носят отговорността за ръководството и да дефинират своите цели през парламентарната сесия. Но, в случай че се съди по миналите до в този момент парламентарни сесии на 44-то Обикновено Народно заседание, не е ясно каква отговорност за позицията си ще поеме опозицията в лицето на Българска социалистическа партия за България.
В българския политически живот все по-агресивно се постанова тезата, че „ работата на опозицията е да смъкна държавното управление “. Чуват се даже и гласове, съгласно които откакто президентът имал по-голям рейтинг, и той би трябвало да стартира да смъква държавното управление. Сама по себе си тази визия няма нищо общо с парламентаризма и демокрацията. Единственият път, по който може да настъпи парламентарна рецесия, е в случай че опозицията успее да завоюва парламентарно болшинство, само че не по принцип, а по отношение на избрана управническа опция. Всичко друго, отнасящо се до някакво „ събаряне “ няма място в един логичен политически спор.
Отговорността и правото на опозицията не се свежда до настояването за оставка на обособени министри или на държавното управление. Тя не се изчерпва и с посочването на неточности и рецензията към ръководството. Опозицията би трябвало да построява своята политическа теза и да се стреми да я осъществя с политическите средства, с които разполага. Това е смисълът на политическата опция. Тя не се построява през „ сериозен прочит “ на утринния вестник и издание на мнения в обществените медии. Подобна опция не се построява и посредством самоцелно и праволинейно опълчване на всяко деяние на ръководещите. Представата за „ непримирима съпротива “ наподобява завладяваща, само че изцяло губи смисъла си, в случай че самата съпротива към този момент не си спомня против какво е била „ непримирима “ през миналата седмица.
" Българска социалистическа партия за България " има сериозен проблем с позиционирането си като съпротива. В началото партията и нейните сътрудници се поздравяваха взаимно с това, че към този момент никой нямал подозрение коя е опозицията в българския парламент. Разпознаването на Българска социалистическа партия като съпротива не беше нито толкоз мъчно, нито толкоз трагично, както може би са очаквали някои. Същественият въпрос стартира по-късно и той е обвързван с отговорността на опозицията. Двата вота на съмнение, които маркираха интервала на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз не убедиха никого в това, че Българска социалистическа партия разпознава отговорността си като съпротива. И двата вота бяха против цялото правителство; бяха зле готови и неубедително представени; не бяха предшествани от изчерпателен парламентарен спор и в последна сметка не реализираха даже в минимална степен декларираните си цели.
След реакцията на Българска социалистическа партия във връзка на злополуката на пътя за Своге, настояването за оставка на държавното управление към този момент наподобява като политическа имитация, която би трябвало да прикрие обстоятелството, че опозицията няма позиция. Нещо като това да приказваш за времето, когато нямаш какво да кажеш. Опозицията в лицето на Българска социалистическа партия е на път да заличи изцяло смисъла на самото търсене на политическа отговорност. Дори и когато съумява да разпознае действителен проблем, какъвто бе блокирането Търговския указател или успеваемостта на обществената регулация в обстановката с банкрута на една застрахователна компания, Българска социалистическа партия не съумява да построи визията за опция, учредена на съответни и ефикасни на практика решения. Извън конфронтационната изразителност има прекомерно малко причини и на първо място – съвсем изцяло липсва поръчка за друг вид управническа подготвеност.
Всичко това свежда политическия спор до равнището на междуличностно опълчване, съчетано с гръмогласно надвикване. Спорът не е за това по какъв начин да се ръководи по-добре, а кой да го прави. Точно по тази причина и публиката заобикаля да се замисля изключително върху казаните и недоизречени неща. Почти цялостното изтриване на всички идеологически ориентири задълбочава мизерия на политическия спор. Може би даже и неналичието на действителен управнически потенциал в Българска социалистическа партия не би било толкоз тежък проблем, в случай че партията най-малко се опитваше да се придържа към някакви общи политически правила, определящи присъствието ѝ в Партията на европейските социалисти.
Движение за права и свободи съумява да избегне тъкмо този риск, запазвайки поредно идеологическата рамка, по отношение на която търси място в парламентарния спор. За Движението не наподобява толкоз значимо да бъде разпознато като опозицията, само че за сметка на това, най-малко към този момент, то съумява да следва общата си линия на рецензия по отношение на присъединяване на Обединени патриоти в ръководството, без да се трансформира в пленник на тази борба. Редувайки поддръжка и опълчване, Движение за права и свободи резервира своя темп, без да влиза в остри разногласия и постигайки по-голямата част от съответните си цели. От тази позиция, Движение за права и свободи е доста по-ефективно в опозиционните си дейности, в сравнение с " Българска социалистическа партия за България ".
На собствен ред, напрежението сред трите партии в парламентарната група на Обединени патриоти от ден на ден наподобява като естествено положение, а не като рецесия, която би могла да докара до разпад. С наближаването на изборите всяка една от трите обединения, официално обединени в предизборна коалиция, ще търси все по-активно опция да минимизира вредите от присъединяване си в ръководството, с цел да резервира поддръжката на гласоподавателите си, а по опция и да притегли нови гласоподаватели. Размяната на остри реплики ще продължи и може би даже ще се ускори при започване на идната година, само че Патриотите наподобяват по-скоро обезпокоени от това, че Българска социалистическа партия се пробва да навлезе в тяхното поле и да притегли техни гласоподаватели. Именно по отношение на тази конкуренция Патриотите ще наподобяват все по-обединени.
Воля ще продължи да търси мястото си, провокирайки все по-остро партиите от Оперативна програма, противопоставяйки се на Българска социалистическа партия, до момента в който в това време подлага на критика държавното управление. Тази тристранна игра може да очертае лично пространство за Воля, най-малкото тъй като най-малко до момента за мнозина „ играта в триъгълник “ наподобява изцяло непостижима. Например за обичайните и нови партии, определящи се като десни. Нито Съюз на демократичните сили, нито ДСБ, нито „ Да, България “, нито Демократична България съумяха да изберат позиция, която да им разреши еднообразно дейно да се опълчват както на ГЕРБ, по този начин и на Българска социалистическа партия. Докато те търсят единствено една насочна точка, с цел да изградят позицията си, новият политически сезон няма да им донесе нищо ново.
Все отново през идващите месеци упованията са за появяването на нови кандидати по бързата, само че къса писта на популизма. Времето има определящо значение за успеваемостта на възможни нови политически планове, само че наподобява, че и те няма да са толкоз нови. Най-малкото тъй като ще се опитат да подредят по различен метод детайлите на същия пъзел. Колкото и атрактивно да се опитат да го създадат, доверието към възобновеното остаряло към този момент е изчерпано.
А новото няма да пристигна със сезона, защото политиката не е сезонна работа.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ