Грешките в живота, които да не повтаряте
Няма безгрешни хора. В реалност, както е казано – човешко е да се бърка. Но също по този начин друга мъдрост гласи, че би трябвало да се учим от грешките си. Ако продължаваме да повтаряме едни и същи нелепи обстановки в живота си и не сме си взели поука, нещо не е наред с нас.
Може би ще се изненадате, само че мнозина в действителност не съумяват да научат уроците си – казано метафорично. Те фактически позволяват едни и същи неточности, които им пречат да се развиват и ги водят до едно „ зацикляне “ без излаз.
Някои постоянно повтаряни неточности, за благополучие, не са съдбовни и нямат своите тежки последствия. Разбира се, не са потребно нещо, само че не нанасят фрапантни вреди. За разлика от тях, други неточности са в действителност ужасни. Те пречат на житейския ни път, имат мощно деструктивна мощ, водят живота ни към гибелен край. Какво можем да създадем, с цел да предотвратим това, а също – кои са тези неточности, които в действителност в никакъв случай, но в никакъв случай не трява да повтаряте? Имаме няколко оферти!
Грешката за недооценяването
Не допускайте грешката да не оценявате това, което имате. Това е една от най-големите неточности, които постоянно вършим в живота си – и то не еднократно. Винаги си напомняйте, какво в действителност имате и какъв брой скъпо е то. Здраве, покрив над главата си, работа, вода, родственици, другари, връзка с съкровен сътрудник, облекла на гърба си. И още куп, куп неща, които са толкоз скъпи, колкото и всичкото благосъстояние на света.
Само си представете живота без някое от тези супер скъпоценни иманета, които притежавате! Напомняйте си всеки ден какъв брой скъпо е това, което имате, вместо да си повтаряте какъв брой сте нещастни поради това, което нямате. Благодарете на хората към вас и на Вселената за това, което получавате. Когато не допускате грешката за недооценяването, ще бъдете доста по-щастливи. Така ще може да виждате наслада и в дребните неща. Ще насочите вниманието си към градивност, а не към деструктивност.
Грешката „ Щом аз по този начин мисля, значи и другите мислят по този начин “
Универсална, доста постоянно допускана неточност, която пречи на целия ни живот. Ако най-малко един път в живота си ви е просветнало, че вашето мнение не е универсално за всички и че хората са разнообразни – запомнете го един път вечно!
Не допускайте да се подвеждате още веднъж и да забравяте за гледната точка на другите. Напомняйте си, че всеки е друг и всеки има право на собтвено виждане за нещата от живота. Така по-лесно ще разбирате хората, с които поддържате връзка, и няма да влизате в ненужни спорове с тях и със самите себе си.
Грешката за непоисканата помощ
Научете се да не повтаряте тази неточност, тъй като негативите от допускането й ще не престават да се сгромолясват върху вас, до момента в който не си научите урока. Помощта е прелестно нещо, само че непоисканата помощ вреди. На вас и на тези, които насилвате да я одобряват.
Припомнете си – може би индивидът, който насилям да получи помощ от мен, не е подготвен за това? И още – когато натрапвам помощ против непознатата воля, това не е помощ, а принуждение. Разбира се, това не значи въобще да не помагате. Предлагайте помощ, само че я давайте тогава, когато в действителност е поискана, търсена, мечтана. Само тогава е пълноценна.
Грешката, че индивидът до вас е даденост
Тя е обвързвана с оценяването, само че е добре да бъде изведена като независима неточност, тъй като стои в основата на редица разпаднали се взаимоотношения. Факт е, че постоянно одобряваме индивида до нас за даденост. Спираме да поставяме напъните, които сме влагали първоначално, с цел да го впечатлим, задържим, да го караме да се усеща благополучен и задоволен. Грешка! Просто не спирайте да вършиме тъкмо това, което сте правили първоначално. Ухажвайте, изненадвайте, печелете, радвайте, прегръщайте индивида, който обичате. Само по този начин връзките ви ще продължат да бъдат живи.
