Анализ от Гърция: Защо вече никой не може да се довери на САЩ
Някой към този момент може ли да се довери на Съединени американски щати? Става все по-трудно. Гледайки какво се случва във Вашингтон в наши дни, е мъчно да разберем какво тъкмо виждаме: неприятна реплика на трагичен сериал „ Къша от карти “ или с траница от възможен том на Едуард Гибън, озаглавен „ Историята на упадъка и рухването на американската империя . “
В избирането на Доналд Тръмп за президент имаше избрана логичност . Голяма част от казаното от него би представлявало нужна промяна на американската политика. Но тактиката му е трагична. Обратното въртене на педалите, параноичният персонален жанр и цялостният срив на механизмите за взимане на решения изядоха голям пай от доверието в Америка и нейното въздействие, проучва Алексис Папахелас за в. “Катимерини “.
И в случай че той бъде избран отново, този низходящ курс няма да бъде обратим. По думите на изтъкнат европейски водач, отговарящ на въпроса за най-големия си призрачен сън, до момента в който беседва с дребен кръг от събеседници: „ Преизбирането на Тръмп ще значи края на Запада, какъвто го познаваме. “ Силни думи може би, само че ние живеем в огромни исторически времена.
В по-широкото обграждане на Гърция н яма нито една страна, която да не се усеща несигурна, да не усеща прекарването на политическо земетресение с невиждани размери . Дори Израел се усеща застрашен, тъй като работата на Тръмп с външната политика основава доста рискова среда към него. Той търси по-тесни връзки с Гърция, тъй като в този момент има вяра, че ще се нуждаят от двустранни стратегически съюзи, отвън този със Съединени американски щати.
Победителите в политиката се разкриват в хода на развиването. Руският президент Владимир Путин изигра вярно картите си и завоюва. Още си припомням отговора на Башар Асад в Сирия, когато се срещнах с него в Дамаск и го попитах дали има отворени канали за връзка с американския президент. „ Знаете ли, с Путин знам, че ще получа същия отговор на всичко, което желая в петък и идващия понеделник. Не с Тръмп. "
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се усеща мощен и към този момент е неконтролируем . Отвъд този геополитически пейзаж, Китай от ден на ден се обрисува като най-важната изгряваща мощ, измествайки Съединени американски щати от шампионата им.
Никой не може да каже сигурно какво значи всичко това за нас гърците. Няма нито благонадежден компас, нито добре проектирана карта, която да очертае път в тази среда. Единственото несъмнено нещо е, че многоизмерната външна политика е безусловно нужна. И по тази причина нашите близки връзки с Китай и „ рестартирането “ в връзките ни с Москва са позитивни.
Проблемът обаче остава. Ако се случи нещо съществено в Беломорието или Източното Средиземноморие, гръцкият министър председател няма да знае навръх кого да се обади и какво ще му каже индивидът от другия завършек на линията - т.е., в случай че го откри. Може даже да чуе, както се е случвало в предишното, нещо от рода на: „ Ердоган е добър човек, той е мой другар. Оправи нещата с него... ”.
В избирането на Доналд Тръмп за президент имаше избрана логичност . Голяма част от казаното от него би представлявало нужна промяна на американската политика. Но тактиката му е трагична. Обратното въртене на педалите, параноичният персонален жанр и цялостният срив на механизмите за взимане на решения изядоха голям пай от доверието в Америка и нейното въздействие, проучва Алексис Папахелас за в. “Катимерини “.
И в случай че той бъде избран отново, този низходящ курс няма да бъде обратим. По думите на изтъкнат европейски водач, отговарящ на въпроса за най-големия си призрачен сън, до момента в който беседва с дребен кръг от събеседници: „ Преизбирането на Тръмп ще значи края на Запада, какъвто го познаваме. “ Силни думи може би, само че ние живеем в огромни исторически времена.
В по-широкото обграждане на Гърция н яма нито една страна, която да не се усеща несигурна, да не усеща прекарването на политическо земетресение с невиждани размери . Дори Израел се усеща застрашен, тъй като работата на Тръмп с външната политика основава доста рискова среда към него. Той търси по-тесни връзки с Гърция, тъй като в този момент има вяра, че ще се нуждаят от двустранни стратегически съюзи, отвън този със Съединени американски щати.
Победителите в политиката се разкриват в хода на развиването. Руският президент Владимир Путин изигра вярно картите си и завоюва. Още си припомням отговора на Башар Асад в Сирия, когато се срещнах с него в Дамаск и го попитах дали има отворени канали за връзка с американския президент. „ Знаете ли, с Путин знам, че ще получа същия отговор на всичко, което желая в петък и идващия понеделник. Не с Тръмп. "
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се усеща мощен и към този момент е неконтролируем . Отвъд този геополитически пейзаж, Китай от ден на ден се обрисува като най-важната изгряваща мощ, измествайки Съединени американски щати от шампионата им.
Никой не може да каже сигурно какво значи всичко това за нас гърците. Няма нито благонадежден компас, нито добре проектирана карта, която да очертае път в тази среда. Единственото несъмнено нещо е, че многоизмерната външна политика е безусловно нужна. И по тази причина нашите близки връзки с Китай и „ рестартирането “ в връзките ни с Москва са позитивни.
Проблемът обаче остава. Ако се случи нещо съществено в Беломорието или Източното Средиземноморие, гръцкият министър председател няма да знае навръх кого да се обади и какво ще му каже индивидът от другия завършек на линията - т.е., в случай че го откри. Може даже да чуе, както се е случвало в предишното, нещо от рода на: „ Ердоган е добър човек, той е мой другар. Оправи нещата с него... ”.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ