Спомен за моята красива любов: Той си замина от този свят, отнасяйки със себе си част от сърцето ми
Няколко конкурсни писма за летните мемоари ме върнаха обратно в годините, когато аз – фамилна и с пораснали деца, срещнах необикновен мъж, с който изживях красива обич. Такава, за която се споделя, че единствено гибелта може да ни раздели. Както и стана. Но за това – по-нататък. Искам да ви споделя единствено една от безбройните случки на отдаденост и жертвоготовност от негова страна, защото, в случай че се отплесна, мога да напиша и разказ. Тук е мястото да вмъкна, че от Христо не съм получила нищо материално, единствено доста обич, от която в оня миг имах голяма потребност.
Той беше началник в огромна компания, аз – управител в друга.
Предстоеше ми командировка в Стара Загора, трябваше да заменявам шефа си в подписването на контракт в 11,30 ч. Той категорично ме предизвести да потегли предния ден, с цел да не стане фал с пътуването. Аз обаче излъгах и него, и брачна половинка си, че отпътувам още същия следобяд и съм си уредила спането, а в действителност прекарах незабравима нощ в дома на Христо, защото брачната половинка и щерка му бяха на отмора във Варна. За първи път щяхме да сме дружно в домашна конюнктура, необезпокоявани от личния състав в хотелите край София, които посещавахме, и от заплахата да срещнем познати. Вечеряхме на свещи, пихме вино, любихме се, на сутринта не ни се ставаше от леглото, само че пихме кафе и всеки пое по дилемите. Аз взех такси до автогарата, Христо се метна на колата, тъй като в 10 ч имаше значимо заседание, на което наложително трябваше да участва.
Когато застанах на гишето за билети, се оказа, че съм изпуснала рейса, а идващият бил на обед. С две думи, моята задача се проваляше, а аз се издънвах в службата. Изпаднах в смут, всички знаеха, че съм в Стара Загора. Достатъчно бе шефът да позвъни, с цел да даде спомагателни инструкции, или брачният партньор ми да ме потърси и закъсвах тотално. Без да разгадавам на помощ от Христо, знаех за уговорката му, просто звъннах от обезсърчение, с цел да споделя безизходицата, в която попаднах.
Милият, помоли ме да не затварям и да му дам единствено минута време, с цел да пренареди проектите си за деня, след двадесет минути закова колата си пред автогарата, а след още толкоз към този момент се носехме по автомагистрала „ Тракия “.
Пристигнах тъкмо на часа, подписах контракта, извиних се, отказвайки планувания обяд, и отидох да намеря Христо – както се уговорихме, в ресторанта на един от новите хотели в центъра. В паниката не остана време да обсъдим програмата, само че допусках, че незабавно ще се върнем в София, с цел да избави най-малко част от дилемите си за деня. А там ме очакваше изненада.
Христо ме погледна по оня цялостен с деликатност и блян метод, който караше коленете ми да омекват, и прошепна: „ Сядай до мен, работата няма да избяга, и на следващия ден е ден! Кога отново ще ни се удаде опция да обядваме умерено, без да се крием. Виждаш, тук никой не ни познава! “ И до момента в който го каже, някой извика високо от другия завършек на заведението: „ Ице, ти ли си бе, дребосъче? Кой вятър те довя тук?! “
В идната минута Петьо – негов състудент и другар, към този момент бе до масата ни. Двамата се прегърнаха, а Петьо небрежно звънна на още трима, с които Христо не се беше виждал от години, да дойдат и споделят с нас обяда. Явно всички са били доста близки в предишното, тъй като когато и последният дойде, Христо ме показа по този начин: „ Вас не мога, а и не желая да ви неистина. Това не е моя колежка или позната. Това е дамата, която обичам! “ Виждайки разстройването ми, ме прегърна, придърпа ме към себе си и сподели, че това са приятелите му, с които е прекарал четири незаменими години в студентското общежитие. И е горделив, че може пред тях да разкрие възприятията си към мен. Сигурна съм, че множеството мъже биха постъпили в подобен миг като мишоци. А Христо бе същински мъжага.
Обядът мина в смешки и закачки, а преди да напуснем Стара Загора, проверихме разписанието на рейсовете. В последна сметка се прибрах вечерта вкъщи по график, запазвайки вечно загатна от това наситено с страсти денонощие. Няколко години по-късно Христо умря от инфаркт, отнасяйки със себе си част от сърцето ми. (За състезанието „ Лятото пристигна и споменът изплува “)
Лилия
Инфо: Лична драма
