Изкуственият интелект и краят на професията на преводача
Няколко дузини специалности са на път да изчезнат, тъй като активността им скоро ще бъде осъществявана от машини с изкуствен интелект, твърдят ни софтуерните специалисти. Измежду всички тях, съгласно експертите, е и тази на преводача.
Гугъл Translate направи гражданска война, превеждайки сред съвсем всички вероятни езици на света, а неотдавна даже в действително време. Преводачите наподобява не споделят разбирането, че скоро ще станат непотребни. Може би просто ги е боязън от това, което следва?
Далеч от същинския разсъдък
Машинният превод е надалеч от момента, в който ще размени същинския преводач, споделя пред The Atlantic Дъглас Хофщадтер – дълготраен преводач, боравещ с няколко езика, измежду които британски, немски, френски и китайски, прочут с превода си на Пушкиновия „ Евгений Онегин ” от съветски на британски.
С няколко опита в Гугъл Translate Хофщадтер съумява да се увери, че изкуственият разсъдък е надалеч от това, което действителният разсъдък умее – да схваща. Моментът, в който преводачите ще имат причина да правят отстъпка своя стол на машините, е към момента надалеч, потвърждава Хофщадтер.
В писмо от 1947 година, математикът Уорън Уивър, бранител на ранния машинен превод, споделя на Норберт Винер, основна фигура в кибернетиката: „ Когато виждам публикация на съветски език, си споделям: „ Ха, това в реалност е написано на британски, обаче е кодирано с някакви странни знаци. Сега ще би трябвало да го декодирам ”.
Няколко години по-късно обаче същият човек споделя напълно друга позиция: „ Никой рационален човек не счита, че машинният превод може да реализира елегантността и стила [на превода посредством преводач]. Пушкин няма причина даже да трепне ”.
За човек, който в миналото е превеждал текстове като тези на Шекспир или Пушкин, изявлението на математика има бездънен смисъл. Нима е способна една машина да сътвори превод, в който ги има и римите, и ритъмът на речта, и всичките нюанси на думите с техните фини смисли и оттенъци?
Какво (не)могат невронните мрежи
Днес машинният преводач претендира да е доста по-способен, по-кадърен в тази работа, тъй като разчита на „ дълбоки невронни мрежи ”. Това кара от ден на ден специалисти да упорстват, че хората-преводачи скоро ще станат просто контрольори на превода, редактори – хора, които преглеждат готовия превод и единствено при положение на потребност се намесват, с цел да оправят някоя и друга грешчица.
Хофщадтер подлага на тестване тази теза, експериментирайки с няколко текста на френски, немски и китайски. Опитът му потвърждава, в резюме казано, че Гугъл Translate може сносно да „ декодира ”, в случай че използваме още веднъж думите на Уивър – но не и да схваща, с цел да може да съобщи смисъла на превеждания текст. Услугата на изкуствения разсъдък се свежда до общ брой от преведени думи, само че те мъчно могат да предадат смисъла заради неналичието на… осмисляне.
В първия си опит Хофщадтер подава на машинния преводач текст за превод от британски на френски, който гласи: „ В тяхната къща имаше от всичко по две бройки. Там стояха неговата кола и нейната кола, неговата хавлиена забрадка и нейната хавлиена забрадка, неговата билиотека и нейната библиотека ”.
Предизвикателството наподобява неголямо, но във френския език думите „ негов ” и „ неин ” не се съгласуват с притежателя, а с движимостта, която е обект на владеене. Преводът на машината се оказва пагубен. Не излиза наяве на кого е колата, на кого е хавлията – програмата употребява едни и същи думи и в двата случая.
„ Ние, хората, знаем разнообразни неща за фамилния живот – за двойките, за домовете им, за персоналните движимости, за споделените движимости, за ревността, за гордостта, за конкуренцията, за неприкосновеността и доста други фини неща, на фона на които наподобява необичайно в една фамилна двойка да има хавлиени кърпи с бродерия „ неговата ” и „ нейната ”, разсъждава Хофщадтер.
„ Ала машинният преводач не е наясно с тези обстановки. Той не е наясно със обстановки въобще. Той знае единствено низове от думи, които са формирани от низове от букви. Той обработва низовете незабавно, само че не осмисля, не си показва, не си спомня, не схваща ”, споделя ученият.
Не по-малко странности пораждат в превода сред британски и немски език, както и противоположното. В подадения текст става дума за комплицирана политическа конюнктура и група професори, които вземат решение да бранят своя факултет от „ нежелани ” хора – такива с противоположни политически разбирания. В директния превод обаче машината назовава последните „ странни ”. Макар че дословното заменяне на думите позволява сходен превод, смисълът изцяло се изгубва.
Най-показателен измежду опитите на Хофщадтер обаче се оказва преводът сред британски и китайски. В един абзац преведен текст се появяват дузина странности, които или променят, или тотално унищожават смисъла на оригинала. Главният воин Жунгшу, който е учител и обгрижвал своите студенти, готвещи се за довеждане докрай, се оказва самичък по себе си завършващ студент. На места името му е преведено като „ Жунгю ” или с други вариации. Някои фрази изобщо нямат смисъл.
В последното си изречение обаче истинският текст споделя нещо, което и Хофщадтер не схваща. Главният воин би трябвало, безусловно преведено, да „ южно книга зала върви асистент ”. Този каламбур не може да звучи свястно и Хофщадтер признава, че за него самия тази фраза е безусловно неразбираема. За да я преведе, той се принуждава да седне и да чете, с цел да научи за китайската история и просвета нещо, което не е знаел по-рано.
„ Открих, че терминът датира от династията Цин (1644–1911 г.) и касае интелектуалец-помощник на императора, чието обвързване е било да оказва помощ на императора (в южния кабинет на императорския дворец) да изготвя стилно формалните си изказвания. Двата китайски знака, които поотделно значат „ върви пешком ”, в действителност образуват дума, обозначаваща „ асистент ”. И по този начин, имайки поради тази информация, се оказа, че става дума за специфичния асистент в южния кабинет ”, споделя Хофщадтер.
Фино изкуство
По подигравка на ориста той научава всичко това след търсене посредством най-популярната търсачка. „ Доста е необичайно, че Гугъл Translate не може да се обърне към услугите на Гугъл Search, с цел да разбере смисъла на превода ”, разяснява Хофщадтер. Иначе казано, машинният превод съумява да генерира купчина думи, салата от случайни слова, само че те не образуват свястно изказване.
Случилото се дава съображение на Хофщадтер да подчертае, че преводът е извънредно тънко изкуство, което се опира на човешката процедура, на знанието и многото години витален опит, както и на въображението. Това са неща, които изкуственият разсъдък няма и едва ли скоро ще има – най-малко не и в идните няколко години, за които компютърните откриватели упорстват, че ще донесат огромната смяна – заместването на професионалиста от компютъра.
Когато изкуственият разсъдък стартира да схваща пълноценно, когато има витален опит и мемоари, когато е кадърен да мисли, да е находчив, да има въображение, да е радостен, печален, носталгичен, вдъхновен, изплашен, афектиран, окуражен и така нататък, тогава вероятно ще е и кадърен да превежда сред другите езици, споделя Хофщадтер. Дотогава той си остава инструмент, който просто оказва помощ на хората „ отгоре-отгоре да добият концепция защо става дума ”.
Гугъл Translate направи гражданска война, превеждайки сред съвсем всички вероятни езици на света, а неотдавна даже в действително време. Преводачите наподобява не споделят разбирането, че скоро ще станат непотребни. Може би просто ги е боязън от това, което следва?
Далеч от същинския разсъдък
Машинният превод е надалеч от момента, в който ще размени същинския преводач, споделя пред The Atlantic Дъглас Хофщадтер – дълготраен преводач, боравещ с няколко езика, измежду които британски, немски, френски и китайски, прочут с превода си на Пушкиновия „ Евгений Онегин ” от съветски на британски.
С няколко опита в Гугъл Translate Хофщадтер съумява да се увери, че изкуственият разсъдък е надалеч от това, което действителният разсъдък умее – да схваща. Моментът, в който преводачите ще имат причина да правят отстъпка своя стол на машините, е към момента надалеч, потвърждава Хофщадтер.
В писмо от 1947 година, математикът Уорън Уивър, бранител на ранния машинен превод, споделя на Норберт Винер, основна фигура в кибернетиката: „ Когато виждам публикация на съветски език, си споделям: „ Ха, това в реалност е написано на британски, обаче е кодирано с някакви странни знаци. Сега ще би трябвало да го декодирам ”.
Няколко години по-късно обаче същият човек споделя напълно друга позиция: „ Никой рационален човек не счита, че машинният превод може да реализира елегантността и стила [на превода посредством преводач]. Пушкин няма причина даже да трепне ”.
За човек, който в миналото е превеждал текстове като тези на Шекспир или Пушкин, изявлението на математика има бездънен смисъл. Нима е способна една машина да сътвори превод, в който ги има и римите, и ритъмът на речта, и всичките нюанси на думите с техните фини смисли и оттенъци?
Какво (не)могат невронните мрежи
Днес машинният преводач претендира да е доста по-способен, по-кадърен в тази работа, тъй като разчита на „ дълбоки невронни мрежи ”. Това кара от ден на ден специалисти да упорстват, че хората-преводачи скоро ще станат просто контрольори на превода, редактори – хора, които преглеждат готовия превод и единствено при положение на потребност се намесват, с цел да оправят някоя и друга грешчица.
Хофщадтер подлага на тестване тази теза, експериментирайки с няколко текста на френски, немски и китайски. Опитът му потвърждава, в резюме казано, че Гугъл Translate може сносно да „ декодира ”, в случай че използваме още веднъж думите на Уивър – но не и да схваща, с цел да може да съобщи смисъла на превеждания текст. Услугата на изкуствения разсъдък се свежда до общ брой от преведени думи, само че те мъчно могат да предадат смисъла заради неналичието на… осмисляне.
В първия си опит Хофщадтер подава на машинния преводач текст за превод от британски на френски, който гласи: „ В тяхната къща имаше от всичко по две бройки. Там стояха неговата кола и нейната кола, неговата хавлиена забрадка и нейната хавлиена забрадка, неговата билиотека и нейната библиотека ”.
Предизвикателството наподобява неголямо, но във френския език думите „ негов ” и „ неин ” не се съгласуват с притежателя, а с движимостта, която е обект на владеене. Преводът на машината се оказва пагубен. Не излиза наяве на кого е колата, на кого е хавлията – програмата употребява едни и същи думи и в двата случая.
„ Ние, хората, знаем разнообразни неща за фамилния живот – за двойките, за домовете им, за персоналните движимости, за споделените движимости, за ревността, за гордостта, за конкуренцията, за неприкосновеността и доста други фини неща, на фона на които наподобява необичайно в една фамилна двойка да има хавлиени кърпи с бродерия „ неговата ” и „ нейната ”, разсъждава Хофщадтер.
„ Ала машинният преводач не е наясно с тези обстановки. Той не е наясно със обстановки въобще. Той знае единствено низове от думи, които са формирани от низове от букви. Той обработва низовете незабавно, само че не осмисля, не си показва, не си спомня, не схваща ”, споделя ученият.
Не по-малко странности пораждат в превода сред британски и немски език, както и противоположното. В подадения текст става дума за комплицирана политическа конюнктура и група професори, които вземат решение да бранят своя факултет от „ нежелани ” хора – такива с противоположни политически разбирания. В директния превод обаче машината назовава последните „ странни ”. Макар че дословното заменяне на думите позволява сходен превод, смисълът изцяло се изгубва.
Най-показателен измежду опитите на Хофщадтер обаче се оказва преводът сред британски и китайски. В един абзац преведен текст се появяват дузина странности, които или променят, или тотално унищожават смисъла на оригинала. Главният воин Жунгшу, който е учител и обгрижвал своите студенти, готвещи се за довеждане докрай, се оказва самичък по себе си завършващ студент. На места името му е преведено като „ Жунгю ” или с други вариации. Някои фрази изобщо нямат смисъл.
В последното си изречение обаче истинският текст споделя нещо, което и Хофщадтер не схваща. Главният воин би трябвало, безусловно преведено, да „ южно книга зала върви асистент ”. Този каламбур не може да звучи свястно и Хофщадтер признава, че за него самия тази фраза е безусловно неразбираема. За да я преведе, той се принуждава да седне и да чете, с цел да научи за китайската история и просвета нещо, което не е знаел по-рано.
„ Открих, че терминът датира от династията Цин (1644–1911 г.) и касае интелектуалец-помощник на императора, чието обвързване е било да оказва помощ на императора (в южния кабинет на императорския дворец) да изготвя стилно формалните си изказвания. Двата китайски знака, които поотделно значат „ върви пешком ”, в действителност образуват дума, обозначаваща „ асистент ”. И по този начин, имайки поради тази информация, се оказа, че става дума за специфичния асистент в южния кабинет ”, споделя Хофщадтер.
Фино изкуство
По подигравка на ориста той научава всичко това след търсене посредством най-популярната търсачка. „ Доста е необичайно, че Гугъл Translate не може да се обърне към услугите на Гугъл Search, с цел да разбере смисъла на превода ”, разяснява Хофщадтер. Иначе казано, машинният превод съумява да генерира купчина думи, салата от случайни слова, само че те не образуват свястно изказване.
Случилото се дава съображение на Хофщадтер да подчертае, че преводът е извънредно тънко изкуство, което се опира на човешката процедура, на знанието и многото години витален опит, както и на въображението. Това са неща, които изкуственият разсъдък няма и едва ли скоро ще има – най-малко не и в идните няколко години, за които компютърните откриватели упорстват, че ще донесат огромната смяна – заместването на професионалиста от компютъра.
Когато изкуственият разсъдък стартира да схваща пълноценно, когато има витален опит и мемоари, когато е кадърен да мисли, да е находчив, да има въображение, да е радостен, печален, носталгичен, вдъхновен, изплашен, афектиран, окуражен и така нататък, тогава вероятно ще е и кадърен да превежда сред другите езици, споделя Хофщадтер. Дотогава той си остава инструмент, който просто оказва помощ на хората „ отгоре-отгоре да добият концепция защо става дума ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ