Някои се качват горе, на черешата, но ние не сме

Някои се качват горе, на черешата, само че ние не сме от тях – избираме долу, под смокинята.

Най-хубавото време по морето е след началото на образователната година – децата са на учебно заведение, бабите бъркат лютеница, майките – манджи, бащите – работят за хляба и парното, тъй че човек може да си лежи добродушно под смокинята, да гледа морето и да се отдава на почтени удоволствия без непотребни очевидци.

В днешно време очевидците са постоянно непотребни.

Лежа си добродушно, поглеждам към прилежащата сянка, дамата ми се коства нещо позната.

- Извинете – споделям, - имам тоя недостатък по рождение, не помня лица, запознавал съм се по четири пъти дневно с един и същи човек, бихте ли ми помогнали…

Дамата ме гледа съмнително и споделя:

- Изобщо не ми се правете на забавен! В интерес на истината, държа да подчертая, че решението да не си приключа отпуската бе за мен извънредно тежко решение! Аз кво им запознат съм машинариите и хакерите – да си се оправят сами! Вече им дадох съответни инструкции – като се върна, всичко да е оправено!

Не мога да се сетя коя е, само че няма значение – животът е превъзходен под смокинята, ментичката безшумно разтапя бучиците лед в чашата, измежду облаците се мотае просрочен щъркел, а до мен двама опъват пешкирче и тракат с таблата.

- Добре пристигнали, сътрудници – приветствам учтиво, - мешана или елементарна?

Тия се постряскват малко, след това единият, до момента в който подрежда пуловете, се изяснява:

- Аз съм в легален и плануван заплатен отпуск от деня, в който рибите изплуваха, а радиото спря - не можете копче да ми кажете!

А другият разджурка заровете и приветливо ме осветли:

- Естествено, че откакто оцапаш пейзажа, най-лесният метод е да си тръгнеш. Но въобще не съм уверен, че е най-достойният. Истинският виновен мъж остава измежду нацапаното, с цел да резервира достолепието на пейзажа и своето около него!

Поглеждам изкриво към полупознатия, опнал се на раирано пешкирче.

- Глей ги какви са нагли!

- Не ми говорете на „ ти ” – ядосва се полупознатият. – Аз в тия кални битки въобще не считам да вземам участие! Те по тази причина ги и анулираха – останах да се боря самичък със себе си, с цел да не се окалям. Как си ме представяте месец преди решаващия избор да цопна посред тоя отакован и изтакован пейзаж!

- Ама доста смърди!

- Смърди, несъмнено! Но питайте Нено – незабавно ще ви потвърди, че не е нездравословно – никоя от измервателните станции не е записала отклонения от нормата! Ако питате мен – по-добре да си смърди, в сравнение с да не се усеща никаква миризма, а в близост всичко да е в… Нали разбирате, образован човек сте, или най-малко по този начин изглеждате до доказване на противното.

Поглеждам към таблата и не мога да се стърпя:

- Ама защо я хвана тая капия! Кенеф капията е най-тъпото нещо в тази игра!

А ония, с таблата, ме гледат изкривено.

- Хайде, кибиците, в случай че обичате, малко встрани! Много разбирач се навъди в тая страна! Ще си играем играта както си знаем и без да ни се дава ум в профил! На нас този, който би трябвало, ни сподели: момчета, вървете под смокинята, поснишете се малко, поизчакайте, до момента в който мине бурята, пък след това – ще забележим, те, изборите, ще са минали…

Тая директива, с поснишаването, ми се видя позната – единствено че от кое място ли?

Много е неприятно човек да има неуслужлива памет.

Макар че – защо му е да помни, те, тия, които би трябвало, ще ни опишат когато би трябвало какво в действителност ни се е случило, какво се случва и какво би трябвало да се случи.