5 доказани психологически ефекта, които манипулират решенията ни
Някои решения се взимат елементарно. За други като че ли са нужни дни на размисъл, съветване с близки и другари, до момента в който се уверим, че сме стигнали до верния избор. И тук се намесва нашето подсъзнание. Според психолозите всяко едно решение е било „ предопределено ” по някакъв метод, просто сме имали потребност от удостоверение. Ето някои от най-популярните резултати, които въздействат на подсъзнанието ни за взимане на решения.
1. „ Ефектът на неуспеха "
Правило ли ви е усещане по какъв начин сътрудниците ви стартират да се държат по-добре с вас, когато се неуспехите в нещо - сгафите пред началника да вземем за пример или друго? Същото е и с приятелите – хората са споделили, че в нещастието се познават същинските другари, само че в действителност е доста по-трудно да бъдеш до някого в неговия триумф.
Този психически факт е прочут като „ резултат на неуспеха ", тестван научно от психолога Елиът Арънсън. Участници в осъществен от него опит слушали записи на хора, играещи във викторина. На част от записите се чувало по какъв начин някои от състезателите изпускат чашите си с кафе. Участниците в проучването единомислещо показали като най-симпатични точно тези, които са си разлели кафето. Излиза, че жертвите и онеправданите в някакъв смисъл са по-симпатични, в сравнение с постоянно успяващите и късметлиите.
2. „ Ефектът на пигмалиона ”
Ако дълго, откровено и изцяло вярваш в нещо, то рано или късно ще ти се случи. Това е „ резултатът на пигмалиона ”, проучен от психолога Робърт Розентал в неговата школа.
В началото на една образователна година той посочил на преподавателите в школата си лист на възпитаници с доста високи резултати на тест за премерване на коефициента на просветеност. Той обаче не отговарял на действителните резултати - Розентал просто избрал и въвел имената на учениците на инцидентен принцип. В края на годината точно те посочили доста по-високи резултати от всички останали. Науката изяснява това с обстоятелството, че психологът е основал упования към тези студенти, възприети от останалите им преподаватели. По този метод се основава нова действителност. Ето за какво се счита, че слабите възпитаници е малко евентуално да подобрят триумфа си с непрекъсната рецензия. Вярата във опциите и насърчението постоянно са по-успешни средства за мотивация.
3. „ Парадоксът на избора "
Представете си обстановката – дълго време се колебаете сред две или повече облекла в магазина. Каквото и да изберете, имате възприятието, че ще бъдете недоволни. След дълго мъдруване и съвещания се спирате на една от двете облекла, само че си тръгвате с възприятието, че въпреки всичко другата е била по-добрият избор. Познато, нали?
Дори окончателното ни решение да е вярното решение, отново може да усещаме незадоволство. Този резултат е прочут като „ абсурд на избора ” – колкото повече благоприятни условия за избор имаме, толкоз по-малко евентуално е да сме удовлетворени от крайния резултат.
4. „ Ефектът на очевидеца "
Той е обект на проучване от психолозите Биб Латан и Джон Дарли. Когато доброволците в опита били осведомени, че са единствените очевидци на нечия потребност от помощ, се отзовали 85% от тях. Когато паралелно с тях се намирал единствено още един човек – процентът паднал до 65. А когато в близост имало още четирима очевидци, на помощ се отзовали единствено 31%.
Ето и научното пояснение на обстоятелството, за какво постоянно очевидци на катастрофи или закононарушения не се пробват да оказват помощ на потърпевшите. Просто всеки счита, че някой различен ще повика полиция, спешна помощ и така нататък Очевидно индивидът е организиран по този начин, че да разчита някой различен да свърши „ мръсната работа ”. Единственият свидетел обаче осъзнава доста бързо, че единствено той може да помогне, и работи доста по-бързо, съответно и уверено.
5. „ Ефектът на прожектора "
Едно от най-досадните и неприятни неща на света е възприятието, че всички те гледат, когато си сбъркал нещо. Сякаш целият свят е научил, че си си изпуснал млякото в магазина или си облякъл блузата си наобратно. А в действителност съвсем никой не е забелязал, тъй като никой от нас не е в центъра на света. Това е така наречен „ резултат на прожектора ", тестван от екип психолози, който помолил група доброволци през целия ден да носят странна тениска, а по-късно да оценят какъв брой хора са ги забелязали. Оценките/предположенията на участниците в опита били двойно по-високи от действителната численост забелязали. Така че успокойте се и бъдете себе си! Не сте центърът на света.
Адаптация: Цветелина Велчева
1. „ Ефектът на неуспеха "
Правило ли ви е усещане по какъв начин сътрудниците ви стартират да се държат по-добре с вас, когато се неуспехите в нещо - сгафите пред началника да вземем за пример или друго? Същото е и с приятелите – хората са споделили, че в нещастието се познават същинските другари, само че в действителност е доста по-трудно да бъдеш до някого в неговия триумф.
Този психически факт е прочут като „ резултат на неуспеха ", тестван научно от психолога Елиът Арънсън. Участници в осъществен от него опит слушали записи на хора, играещи във викторина. На част от записите се чувало по какъв начин някои от състезателите изпускат чашите си с кафе. Участниците в проучването единомислещо показали като най-симпатични точно тези, които са си разлели кафето. Излиза, че жертвите и онеправданите в някакъв смисъл са по-симпатични, в сравнение с постоянно успяващите и късметлиите.
2. „ Ефектът на пигмалиона ”
Ако дълго, откровено и изцяло вярваш в нещо, то рано или късно ще ти се случи. Това е „ резултатът на пигмалиона ”, проучен от психолога Робърт Розентал в неговата школа.
В началото на една образователна година той посочил на преподавателите в школата си лист на възпитаници с доста високи резултати на тест за премерване на коефициента на просветеност. Той обаче не отговарял на действителните резултати - Розентал просто избрал и въвел имената на учениците на инцидентен принцип. В края на годината точно те посочили доста по-високи резултати от всички останали. Науката изяснява това с обстоятелството, че психологът е основал упования към тези студенти, възприети от останалите им преподаватели. По този метод се основава нова действителност. Ето за какво се счита, че слабите възпитаници е малко евентуално да подобрят триумфа си с непрекъсната рецензия. Вярата във опциите и насърчението постоянно са по-успешни средства за мотивация.
3. „ Парадоксът на избора "
Представете си обстановката – дълго време се колебаете сред две или повече облекла в магазина. Каквото и да изберете, имате възприятието, че ще бъдете недоволни. След дълго мъдруване и съвещания се спирате на една от двете облекла, само че си тръгвате с възприятието, че въпреки всичко другата е била по-добрият избор. Познато, нали?
Дори окончателното ни решение да е вярното решение, отново може да усещаме незадоволство. Този резултат е прочут като „ абсурд на избора ” – колкото повече благоприятни условия за избор имаме, толкоз по-малко евентуално е да сме удовлетворени от крайния резултат.
4. „ Ефектът на очевидеца "
Той е обект на проучване от психолозите Биб Латан и Джон Дарли. Когато доброволците в опита били осведомени, че са единствените очевидци на нечия потребност от помощ, се отзовали 85% от тях. Когато паралелно с тях се намирал единствено още един човек – процентът паднал до 65. А когато в близост имало още четирима очевидци, на помощ се отзовали единствено 31%.
Ето и научното пояснение на обстоятелството, за какво постоянно очевидци на катастрофи или закононарушения не се пробват да оказват помощ на потърпевшите. Просто всеки счита, че някой различен ще повика полиция, спешна помощ и така нататък Очевидно индивидът е организиран по този начин, че да разчита някой различен да свърши „ мръсната работа ”. Единственият свидетел обаче осъзнава доста бързо, че единствено той може да помогне, и работи доста по-бързо, съответно и уверено.
5. „ Ефектът на прожектора "
Едно от най-досадните и неприятни неща на света е възприятието, че всички те гледат, когато си сбъркал нещо. Сякаш целият свят е научил, че си си изпуснал млякото в магазина или си облякъл блузата си наобратно. А в действителност съвсем никой не е забелязал, тъй като никой от нас не е в центъра на света. Това е така наречен „ резултат на прожектора ", тестван от екип психолози, който помолил група доброволци през целия ден да носят странна тениска, а по-късно да оценят какъв брой хора са ги забелязали. Оценките/предположенията на участниците в опита били двойно по-високи от действителната численост забелязали. Така че успокойте се и бъдете себе си! Не сте центърът на света.
Адаптация: Цветелина Велчева
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ