5 неочаквани грешки в 5 епохални научни открития
Някои от тях са позволили забавни неточности в откритията, създали ги известни
ПОНЯТИЕТО ЗА НАСЛЕДСТВЕНОСТТА НА ДАРВИН
През 1859 година Чарлз Дарвин основава теорията за естествения тим
Това, което прави откритието необикновено, е фактът, че Дарвин и доста от сътрудниците му имат вяра в теорията за наследствеността
В същото време, съгласно същата доктрина естественият тим би бил просто неосъществим. Въпреки това, игнорирайки спора сред двете
противоположни теории, Дарвин прави това необикновено изобретение.
ОЦЕНКАТА НА ВЪЗРАСТТА НА ЗЕМЯТА НА КЕЛВИН
През XIX век лорд Келвин за първи път употребява физиката за пресмятане възрастта на Земята и Слънцето. Независимо че двете небесни тела се оказват към 50 пъти по-млади, в сравнение с са в реалност, самото изобретение се оказва теоретичен пробив.
Лорд Келвин счита, че Земята изначално е била горещо кълбо, което постепенно изстива. Той се пробва да пресметна какъв брой време е било нужно на нашата планета, с цел да доближи актуалната си температура. За страдание, изчисленията му се оказват неправилни и по-късно други учени показват грешката му. Но Келвин избира да не се съгласява с мнението им, защото до тогава постоянно се е оказвал прав.
ТРОЙНАТА СПИРАЛА НА ПОЛИНГ
Джеймс Д. Уотсън и Франсис Крик стават известни с откриването на двойната серпантина на ДНК през 1953 година Но през същата година химикът Лайнъс Полинг предлага друга концепция за структурата на ДНК.
Полинг е популярен химик и даже два пъти получава Нобелова премия. Но този път ученият бърка в теорията си. Според него вместо от усукани в серпантина влакна ДНК се състои от три взаимосвързани влакна. Тази неточност доста уронва репутацията му.
ТЕОРИЯТА ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ
Вселената, съгласно който тя непрекъснато се намира в едно и също положение. Котато Хойл узнава за спорната доктрина, че тя се е появила вследствие на някакво събитие, той я назовава Теория за Големия гърмеж и я афишира за неправилна, оставайки правилен на модела за неизменимото положение. Докато първоначално двете теории имат право на битие, грубата неточност на Хойл е неприемането на концепцията даже откакто теорията за стационарното положение рухва под големия товар доказателства против нея.
КОСМИЧЕСКАТА КОНСТАНТА НА АЙНЩАЙН
Алберт Айнщайн безспорно е един от най-великите мозъци в историята. Въпреки това и той не е застрахован от неточности. В своите уравнения, описващи правилата на работа на гравитацията в общата му доктрина на относителността, оповестена през 1916 година, той прави неточност, като включва в уравненията така наречен галактическа константа единствено тъй като счита, че Вселената е статична. По-късно, котата астрономите откриват, че тя в действителност се уголемява, Айнщайн признава грешката си и отстранява константата от уравненията си.
Едва след гибелта му, котата е открито, че Вселената освен се уголемява, само че освен това го прави с непрекъснато възходяща скорост, се оказва, че същинската неточност на Айнщайн е точно че той отстранява тази непрекъсната големина. По-късно тя е възобновена във всички уравнения на учения.
