Защо Тодор Живков искал да отстрани Ангел Солаков?
Някогашният вътрешен министър на Народна република България – Ангел Солаков бил много забавна персона.
Партиен кадър с тип на съветски колкозник, само че русофоб до дъното на костите си. В годините, когато всички у нас възхвалявали дружбата със Съюз на съветските социалистически републики, той намерено показал злост към братушките.
Ако през днешния ден беше жив, щеше да е закръглил един век и да стиска палци на героична Украйна във войната й против орките на Путин.
За никого не е загадка практиката на Тодор Живков да издига фрагменти до най-високи управителни длъжности, след което внезапно да смъква доверието си от тях, отнемайки цялата им власт.
Кариерата на Ангел Солаков не прави изключение и се развива точно по тази скица.
На 40 години ремсистът станал началник на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност, а няколко години по-късно бил свален от върховете с обвиняването, че готви прелом против Тодор Живков. След като бил уволнен от Министерство на вътрешните работи, той останал народен представител в Народното събрание.
Връщайки се от изборния си правешки регион назад към София, автомобилът му аварирал. Колата се забила със скорост 80 км./ч. в канара на прохода „ Витиня “. Като причина се показва строшен ябълковиден болт. Ангел Солаков се разминава единствено с фрактура на ръката. Като по знамение брачната половинка и синът му, които също пътували с него, се отървали без каквито и да било травми.
Съмнения, че случаят не е инцидентен, изразил юристът на Солаков – бъдещият вътрешен министър от Съюз на демократичните сили Васил Гоцев. Той упорствал за следствие, което да откри дали злополуката не е атентат, само че Солаков отказал, макар, че също имал такива подозрения.
До края на 60-те години, Ангел Солаков минавал за любим на Тодор Живков. В един миг обаче правешкият водач почнал да демонстрира подозрения във връзка с любимеца си и почнал да крои проекти по какъв начин да го изхвърли от властта. Заради нежеланието си да прави благи очи на тамошните властелини, Солаков бил недолюбван и в Кремъл.
През 1969 година, Солаков отпътува с делегация в Съюз на съветските социалистически републики за среща с ръководителите на съветските секрети служби. След солидна почерпка с водка и сельодка, зам.-председателят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Семьон Цвигун декларира, че Червената войска ни е освободила от фашистки терор на 9 септември 1944 година
Ангел Солаков обаче изрично възразил, защото не бил склонен с тази теза.
Това обидило подпийналия руски военачалник и се стигнало до грандиозна свада.
При завръщането си в София, Мирчо Спасов и Григор Шопов, които също били част от делегацията, незабавно докладвали на Тато в детайли какви ги е надробил началникът на Министерство на вътрешните работи в Москва. Тогава Бай Тошо декларирал, че няма да остави нещата по този начин.
Другият факт, провокирал гнева на Тодор Живков бил, че Ангел Солаков наредил на шефа на „ Левски “ да провежда грандиозно заравяне за Гунди и Котков. По това време тимът бил на послушание на Министерство на вътрешните работи и министърът се явявал нещо като пръв шеф на „ сините “.
Живков и Политбюро обаче сметнали грандиозното заравяне на футболистите за нецелесъобразно, защото тъкмо тогава били починали и няколко съветски космонавти. С цел подмазване на братушките, управлението на Българска комунистическа партия настояло футболистите да бъдат изпратени непретенциозно по последния им път. Те били безапелационни, че е невероятно церемонията на някакви си ритнитопковци да е по-грандиозна от тази на героичен починалите руски астронавти.
Ангел Солаков обаче не се подчинил на висшия партиен орган и не отменил траурното шествие за футболистите. Единствената смяна била в маршрутите, по които трябвало да минат опечалените почитатели.
Вбесен от своеволията на Ангел Солаков, Тодор Живков привикал в кабинета си Ангел Цанев, който бил завеждаш военния отдел в Централен комитет и наредил уволнението на Солаков, заявявайки, че Цанев заема мястото му.
В историята името на Ангел Солаков остава и като първият човек, сключил цивилен брак у нас. Преди неговата женитба всички венчавки в България се сключвали единствено с църковна гала, а не с сключване в райсъвета.
Бъдещият министър обаче споделил своето „ Да “ на избраницата си Цветана Попова без попска благословия.
20 години по-късно жененият Солаков отпътува на санаториум в Нареченски бани, където се влюбва в рехабилитаторката Роза. Тя му пристава публично през 1970 година и двамата подписват брак.
На сватбата в Боянското ханче му кумували пехливанът легенда Боян Радев и петобоецът Стоян Славков.
Русофоб №1 в Българска комунистическа партия издъхва през 1998 година на 75-годишна възраст. В залеза на дните си изкарал подъл хеморагичен инсулт и бил в много окаяно положение. Някогашните му сътрудници от Министерство на вътрешните работи описват, че постоянно го засичали да се мотае замърсен, объркан, опърпан, че даже и опикан в градинката пред църквата „ Св. Седмочисленици “.
Източник: Уикенд
Партиен кадър с тип на съветски колкозник, само че русофоб до дъното на костите си. В годините, когато всички у нас възхвалявали дружбата със Съюз на съветските социалистически републики, той намерено показал злост към братушките.
Ако през днешния ден беше жив, щеше да е закръглил един век и да стиска палци на героична Украйна във войната й против орките на Путин.
За никого не е загадка практиката на Тодор Живков да издига фрагменти до най-високи управителни длъжности, след което внезапно да смъква доверието си от тях, отнемайки цялата им власт.
Кариерата на Ангел Солаков не прави изключение и се развива точно по тази скица.
На 40 години ремсистът станал началник на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност, а няколко години по-късно бил свален от върховете с обвиняването, че готви прелом против Тодор Живков. След като бил уволнен от Министерство на вътрешните работи, той останал народен представител в Народното събрание.
Връщайки се от изборния си правешки регион назад към София, автомобилът му аварирал. Колата се забила със скорост 80 км./ч. в канара на прохода „ Витиня “. Като причина се показва строшен ябълковиден болт. Ангел Солаков се разминава единствено с фрактура на ръката. Като по знамение брачната половинка и синът му, които също пътували с него, се отървали без каквито и да било травми.
Съмнения, че случаят не е инцидентен, изразил юристът на Солаков – бъдещият вътрешен министър от Съюз на демократичните сили Васил Гоцев. Той упорствал за следствие, което да откри дали злополуката не е атентат, само че Солаков отказал, макар, че също имал такива подозрения.
До края на 60-те години, Ангел Солаков минавал за любим на Тодор Живков. В един миг обаче правешкият водач почнал да демонстрира подозрения във връзка с любимеца си и почнал да крои проекти по какъв начин да го изхвърли от властта. Заради нежеланието си да прави благи очи на тамошните властелини, Солаков бил недолюбван и в Кремъл.
През 1969 година, Солаков отпътува с делегация в Съюз на съветските социалистически републики за среща с ръководителите на съветските секрети служби. След солидна почерпка с водка и сельодка, зам.-председателят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Семьон Цвигун декларира, че Червената войска ни е освободила от фашистки терор на 9 септември 1944 година
Ангел Солаков обаче изрично възразил, защото не бил склонен с тази теза.
Това обидило подпийналия руски военачалник и се стигнало до грандиозна свада.
При завръщането си в София, Мирчо Спасов и Григор Шопов, които също били част от делегацията, незабавно докладвали на Тато в детайли какви ги е надробил началникът на Министерство на вътрешните работи в Москва. Тогава Бай Тошо декларирал, че няма да остави нещата по този начин.
Другият факт, провокирал гнева на Тодор Живков бил, че Ангел Солаков наредил на шефа на „ Левски “ да провежда грандиозно заравяне за Гунди и Котков. По това време тимът бил на послушание на Министерство на вътрешните работи и министърът се явявал нещо като пръв шеф на „ сините “.
Живков и Политбюро обаче сметнали грандиозното заравяне на футболистите за нецелесъобразно, защото тъкмо тогава били починали и няколко съветски космонавти. С цел подмазване на братушките, управлението на Българска комунистическа партия настояло футболистите да бъдат изпратени непретенциозно по последния им път. Те били безапелационни, че е невероятно церемонията на някакви си ритнитопковци да е по-грандиозна от тази на героичен починалите руски астронавти.
Ангел Солаков обаче не се подчинил на висшия партиен орган и не отменил траурното шествие за футболистите. Единствената смяна била в маршрутите, по които трябвало да минат опечалените почитатели.
Вбесен от своеволията на Ангел Солаков, Тодор Живков привикал в кабинета си Ангел Цанев, който бил завеждаш военния отдел в Централен комитет и наредил уволнението на Солаков, заявявайки, че Цанев заема мястото му.
В историята името на Ангел Солаков остава и като първият човек, сключил цивилен брак у нас. Преди неговата женитба всички венчавки в България се сключвали единствено с църковна гала, а не с сключване в райсъвета.
Бъдещият министър обаче споделил своето „ Да “ на избраницата си Цветана Попова без попска благословия.
20 години по-късно жененият Солаков отпътува на санаториум в Нареченски бани, където се влюбва в рехабилитаторката Роза. Тя му пристава публично през 1970 година и двамата подписват брак.
На сватбата в Боянското ханче му кумували пехливанът легенда Боян Радев и петобоецът Стоян Славков.
Русофоб №1 в Българска комунистическа партия издъхва през 1998 година на 75-годишна възраст. В залеза на дните си изкарал подъл хеморагичен инсулт и бил в много окаяно положение. Някогашните му сътрудници от Министерство на вътрешните работи описват, че постоянно го засичали да се мотае замърсен, объркан, опърпан, че даже и опикан в градинката пред църквата „ Св. Седмочисленици “.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ